Prekestulen – е огромна скала, която има плосък връх и се намира срещу известното плато Kierag в Норвегия. Размерът на наблюдателната палуба на скалата е около 25 на 25 м., което позволява на пътниците да изследват тази забележителност в цели групи.

Името на скалата е получило името си заради поразителната си прилика с амвона на проповедник – това е буквалният превод името.

 Оттук се открива невероятна гледка към близките територии, което прави това място популярна природна атракция на страната, която всяка година посещават повече от 200 хиляди туристи от цял ​​свят.

Височината на Прекестуленската скала е 604 м. и е разположена над Лисефьорд, образувана е преди повече от 10 хиляди години под влиянието на ледник, който след отстъплението си оставил огромна пукнатина. С течение на времето, разривът се напълнил с вода и се превърнал в тесен морски залив със скалисти брегове. Най-голямата дълбочина на споменатия фиорд е 422 м., а най-високата точка на скалните ѝ стени е 1 км. над морското равнище.

Дължината на Лисефьорд достига 42 км., но поради стръмния и скалистия терен само два града, Forsann и Lysebotn, са разположени на крайбрежните ѝ територии.

Изкачването продължава около 2-3 часа, но опитни туристи могат да овладеят целия път за един час.

Ако желаете да посетите Прекестулен, препоръчително е да го направите възможно най-бързо, тъй като една малка празнина, която е 20-25 см. широка, разделя скалата и планината, се увеличава с всяка година, според измерванията. Ето защо е вероятно скалата да се срути във водата рано или късно.

 Lysefjord с платото Kjerag, е най-голямата му височина е 1084 метра над морското равнище. Почти всички гости на това място се изкачват до върха му, не толкова за пейзажа, колкото за да направят уникална картина на камъка Кьорагболтен. Обемът на този калдъръм е около 5 кубически метра, като основната му характеристика е, че е разположен над пропастта и е запечатан между две вертикални стени на скалата.

Всеки може да достигне Kjeragbolten без оборудване за катерене, но тези, които се страхуват от височини, трябва да се въздържат от катерене, тъй като дъното на пропастта и калдъръма се разделят на около 1 км.

Двете скали са напълно подходящи за BASEJAMPING, което със сигурност ще зарадва феновете на този екстремен вид спорт, но поради големия брой гости на върха на Прекестулен, платото на Krieg се превърнало в основна точка за скокове. Към днешна дата вече са направени над 30 хиляди скока във водите на Лисефьорд.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Прекестулен – амвон сред природата appeared first on Зелен Свят.

Някой хора са родени с по-малък страх от височини или се тренират да устояват. Доста лесно бихте намерили клипчета на авантюристи със страст към височини да се катерят по кранове или по фасадата на нелепо високи сгради.

Други се справят с височините доста по-трудно. Тях ние обозначаваме като страдащи от вертиго. Това не е много точно. Вертиго се получава когато някой се чувства все едно се върти когато реално стои на място. Да, вярно е, че много хора получават това чувство когато погледнат на долу от голяма височина, но други хора го получават като погледнат нагоре към огромна структура. Вертиго може да е един от симптомите на акрофобия – екстремен и ирационален страх от височини. Хората, които страдат от това биха били изплашени от неопасни височини, например слизането по стълби или поглеждането през прозореца.

Експерименти показват, че дори бебе не би припарило до място, от което има възможност да падне. Странното е, че не сме се сдобили с инстинктивен страх от скорост, тъй като примитивният човек можел да се движи толкова бързо колко можел да бяга, а това не било особено опасно. И така в днешни времена умираме от страх да се качим по двуметрова стълба, но ни е напълно спокойно да караме с повече от 100 километра в час по магистралата.

Мартина С. Попова

The post Страх ли ви е от високо? appeared first on Зелен Свят.

През онова време пътеката представлявала просто метал забит с огромни пирони към камъка след което бил излят цимент отгоре. Може да е имало някакво перило, но по никакъв начин не е било безопасно по модерните стандарти. С времето пътеката излязла извън употреба и малкото път почнал да се руши. Но това по никакъв начин не спряло хората в търсене на адреналин. С популяризирането на интернет все повече и повече хора разбирали за него и разнасяли информацията на световно ниво. Има видеа в интернет от началото на XIX век как хора от цялата земя се опитват бавно да си проправят път по остатъците от пътеката.

Това не е видът й днес. Поради голямо количество хора, които паднали от голямата височина и починали е трябвало да се направи нещо, за да се спре. Властите решили да затворят това място и да забранят посещението му. Това не помогнало. В преследване на адреналина, авантюристите сега искали да преминат по най-опасната забранена пътека в света.

С течение на времето намерили решение. Построяват нова пътека върху руините на старата като я строят по модерните стандарти за безопасност. Вече има високи релси, посетителите са длъжни да си слагат каски, има пазач, които проверява всеки за билети има интернет и тоалетни на двата края. Тази идея проработила. Все още доставя адреналин, но сега реално няма възможност някой да падне от пътеката. Сега красивите изгледи са достъпни на всеки, които не се страхува от височини.

Автор: Мартина С. Попова

The post Най-опасната пътека appeared first on Зелен Свят.