Ван Левенгук, известен още като баща на микробиологията, погледна един свят през 17-ти век, който учен-фотограф Мартин Йегерли изследва днес с много по-големи подробности. Йегери направи изображения на билки и подправки със сканиращ електронен микроскоп, след което подобри частите на растенията с цвят. Някои от частите са както фабрики, така и силози, съдържащи химикали, които овкусяваме и миришеме, когато използваме тези билки.

Ароматите на билките са техният арсенал. От праисторически времена химикалите от една билка се развиват в отговор на заплахите, с които растението трябва да се изправи. Някои растения се защитават по-добре от смоли, други срещу овце. В чушките на Ван Левенгук топлината на съединенията, наречени пиперини, възпира насекомите да не се хранят с растението. В много билки откриваме намеци за видовете, срещу които билката се е защитила; в други все още откриваме мистерии.

The post Вкусът на подправките appeared first on Зелен Свят.

Мюнхен, Германия

Бавария предлага много повече от бирите по време на Октоберфест. Докато седите в бирена градина ще откриете в менюто закуска с телешка наденица Weiswurst и популярния индийски Currywurst. Съпровождащи ги, често ще виждате kaesespaetzle, популярно ястие, сходно с макарони и сирене, с подобна на ньоки консистенция, дължаща се на произхода на скорбялата. Взимайки проби, ще бъдете възнаградени с вкусна, снабдена с въглехидрати закуска, капеща със сирене Emmentaler и покрита с лук.

Бейрут, Ливан

Разхождайки се по улиците на Бейрут, Ливан, миризмите на хумус и шаурма ще се стенат от отворените прозорци, заедно с изобилие от западни храни, налични в този мултикултурен град, наречен „Париж на Близкия изток“. На гриловете във всеки ресторант и улицата ще откриете белезникавия бял халуми, меко сирене от козе, овце и краве мляко, произхождащо от близък Кипър. Не се заблуждавайте от скромния му вид. Разнообразното сирене попива ароматите на скара и ще се стопи в устата ви. Ако решите да го опитате в ресторант, а не на улицата, можете да го намерите в сандвичи, приготвени на скара с пиле, и поставени върху кебап.

Париж, Франция

Помолете парижаните да споделят знанията си за сирене и техният ентусиазъм може да ви изненада. В старинния квартал на улица Rue Cler, магазините за сирене подреждат улицата, която е нейният съименник. Влезте в някой от тях и попитай този въпросник: Коя брие трябва да опитам? Ще излезете с едно от най-добрите сирена, които някога сте опитвали (и вероятно франзели, разбира се).

Бело Оризонте, Бразилия

Бело Оризонте, малката, скромна столица на региона Минас Жерайс в Бразилия, все пак се счита за най-доброто място в страната за сирене. Неговият централен пазар има стотици сергии само за сирене, а известните бразилци с радост ще ви разкажат за всеки сорт. Преди да бъдете претоварени, има една закуска, която трябва да опитате като въведение към бразилското сирене: pao de queijo или хляб със сирене. Направено от брашно от тапиока, сирените ролки имат дъвкателна текстура, която подчертава мекия, но запомнящ се вкус на сиренето. Дори и да не можете да стигнете до Бело Хоризонт, сиренето Минас Жерайс, или queijo Minas, може да бъде намерено в менютата в цялата страна, а можете да го намерите във всякаква форма, от скара до пържено.

Квебек Сити, Квебек

Разходете се по реката в историческия град Квебек и изберете някоя кръчма или кафене с изглед към водата. Това е идеалното място да опитате ястие, което не може да бъде по-уникално канадско: poutine. Обикновено се сервира наситен в сос и се покрива с вкусния твърд местен чедър, путинът е наистина един от най-разнообразните закуски. Първоначално от английското село Чедър, сиренето чедър вече се произвежда на много места по света, известни в Уисконсин и други части на северната част на САЩ, включително съседния на Квебек, Вермонт.

The post За любителите на сирена appeared first on Зелен Свят.

Днес ще разгледаме някои от най-популярните десерти по нашите ширини. Заключете хладилника да не ви изкушава. Също заключете външната врата да не хукнете към най-близката сладкарница и скрийте ключа и от себе си.

Да започваме.

Трилече

Твърди се, че “десертът на бивша Югославия” (както някои го наричат) произлиза от Латинска Америка, но въпреки това с годините се е превърнал в национално ястие в Албания. Названието на сладкиша се образува от комбинацията на испанските думи “tres” и “leches”, които в буквален превод означават “три вида мляко”. В старите готварски книги на Испания, могат да бъдат намерени записки на рецепти за Трилече още от началото на ХІХ в. Смята се, че популярността на сладкиша днес в Турция се дължи на периода след войните в бивша Югославия. Тогава албанците пренасят Трилече на територията на южната ни съседка, а статистическите данни показват, че албанците са най-многолюдната група между балканските изселници в Турция потвърждават теорията. Независимо от различните теории и спорове за произхода на десерта Трилече, неустоимият сладкиш с три вида мляко заслужава да намери място във вашето меню, като перфектния завършек на вашето хранене.

А сега: Снасям ви прясна, току що дочута  информация от автентичен сърбин относно други любими сръбски десерти: Сладкиш баница с вишни. Десерт наречен „Оланба” – с вафлени кори, кондензирано мляко и друг популярен и обичан сръбски десерт бил Орешници или по нашему „Ореховки”.  

Баварски крем

Рецепта, станала интернационално известна неслучайно, а благодарение на качеството и оригиналността си. С предварителната си подготовка е удобна за всякакъв вид празник или събитие. Добро решение за всички, които обичат кремчета! В немската уикипедия пише, че историята на крема може да се проследи до 1385 г. в двора на Stephans III, херцог на Бавария. Неговата дъщеря Isabeau, по-късно кралица на Франция, пренася десерта във френската кухня. Рецептата е основа за много сладкарски кремове. Присъства в пълнежа на американските понички, както и за приготвяне на Шарлота, но може да се сервира и като самостоятелен десерт гарниран със разбита сметана, пресни плодове и плодови пюрета.

 Папанаши

Папанаши е любим на румънците десерт, наподобяващ нашите понички, но само на външен вид. Тестото за папанаши се приготвя от прясно, меко бяло сирене, брашно, яйца, грис и захар. Оформените гевречета се пържат. При сервиране в дупката на поничката се слага сладко от кисел плод по избор, след което се заливат със заквасена сметана и се поръсват с пудра захар за финал. А вкусът им е меко казано божествен.

Баклава

Българска, гръцка или турска с ядки или без. За сиропираното изкушение съм писала в отделна статия, но как да не я включа в този списък като тя е един от най-популярните и обичани десерти на Балканите. Тук ли сте…? Тук ли стееее, бре хора?

Айдееее, отпрашиха към сладкарницата…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Балкански десерти appeared first on Зелен Свят.

Като, че показността и откровената голота станаха тенденция… Само аз ли си мисля, че това е по-скоро вулгарно, отколкото стилно? Колкото и скъпи да са материалите, които ѝ дизайнери да стоят зад ефирните, бляскави платове… Утешава ме единствено фактът, че телата, които са на показ са изящни… Но Червеният килим вече ми прилича на стъклена витрина, зад която скъпи проститутки излагат на показ телата си. До къде може да стигне това се пита в задачката?

Няма ли самата модна индустрия да загуби от това в бъдеще? В свят, в който се измислят дрехи самопроизвеждащи се чрез напръскване на тялото със спрей, какво по дяволите става?

Но къде остана добрият вкус и естетика? Къде е мярката за да бъде една жена загадъчна…? Какво се случи с усещането, че една жена може да изглежда привлекателно и без да показва всичко?!?

Това не е ли визия, която една жена трябва да пази и споделя само за очите на любимият си?

Светът ли се върти с бясна скорост или аз съм твърде консервативна?!? Липсва ми онзи класически блясък на жените, които бяха за пример със своята класа и стил. Липсва ми добрият им пример, който даваха.

Сега се надпреварват да съревновават… какво? Телата ли?

И тук не говоря за сценичните костюми. Ето ще дам и нагледен пример и вие сами преценете, коя визия ще харесате повече. В следващите снимки ще видите как една и съща жена може да изглежда диаметрално противоположно в естетска рокля и в костюм подобен на бельо…

Не вярвам, че това е любопитно или загадъчно за мъжката половина на човечеството. Къде е провокацията?!?

Вече очаквам дефилета с чисто голи манекени и след това конвенция, която ме убеждава как извън спалнята и плажа е нормално да ходя така по улицата…И за тези, които ще ме обвинят, че съм строга моралистка, ще споделя нещо лично.

Когато бях на 20 години обичах да нося мини поли. Не, защото исках да показвам тялото си, а като израз на бунт срещу моралните догми налагани ми от патриархалните догми.

Според мен всяка форма на крайност трябва да има смисъл или кауза.

Иначе остава куха и безпредметна…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post “Оголването” на модната индустрия… appeared first on Зелен Свят.

Трюфели в Пиемонт

Какво свързано с белият трюфел кара хората да се наслаждават да платят до 3600 долъра за килограм, само за да вкусят парче трюфел върху ризото си? С една дума – ароматът. Тъй като те растат под земята, трюфелите нямат основното средство за изхвърляне на спорите – вятъра. За да компенсират, трюфелите отделят летливи ароматни съединения, които привличат определени животни, за да ги изкопаят и разпространят. Но трюфелите произвеждат аромат само за няколко дни, след това уникалният им вкус изчезва.

Пармиджано Реджано в Емилия-Романя

Тъй като сиренето Пармиджано Реджано отлежава от 18 месеца до 4 години, неговият аромат се засилва. Тези колела имат цвят на полирано злато. Зрънце от добросъвестно Пармиджано Реджано е с богат цвят на слама, твърдо, влажено, люспесто и притежава леко гранулирана текстура. Прясно настърган, ароматът му прави ястията великолепни. Сложната текстура се освобождава бавно, тъй като зърната се разтварят в устата и се разкрива слой след слой от вкус.

Маслиново масло Лука в Тоскана

Почти всеки регион в Италия отглежда маслини, но няколко местности са особено известни с ароматното, богато масло, което произвеждат. Тоскана е едно от тези места. Истинският необработен зехтин е скъп и трудоемък за производство и неговото ръчно производство е естествено ограничено – но е от съществено значение за тосканската кухня и кулинарните култури на всички средиземноморски региони. Малко количесто е често единственият ароматизатор, използван за укрепване на простите ястия от боб на Тоскана. Дори сочна пържола на Чианина достига нови височини, гарнирана с вихрушка от течно злато Лучезе.

Артишок в Лацио

Деликатно изработеният артишок е самият символ на Рим, открит в района на Лацио. Известен също като цимароло (от цима, което означава “отгоре”) той е продукт на внимателно подрязване. Култивиран във Витербо, Рим и Латина, където вулканичната почва придава специфичен вкус, той се допълва с други сортове през целия сезон. Пресният артишок е достатъчно нежен, за да се консумира суров. В края на сезона, по-малките останали артишокови глави се подрязват, мариноват и консервират в зехтин за дългите зимни месеци.

Автор: Мартина С. Попова

The post Вкусът на Италия appeared first on Зелен Свят.

Всъщност, в делтата на Меконг, месото от гризачи е по-скъпо цени от пилето. Делтата в Меконг произвежда до 3,600 тона живи плъхове годишно, на стойност около 2 милиона долара. Има десетки различни вида плъхове, но виетнамците най-често ядат два специфични: плъх от оризово поле, който тежи до половин килограм, и плъх бандаба, който може да расте до два килограма.

Популярността около градските плъхове придава ненужна стигма към консумирането на гризачи като цяло. Поне 89 вида гризачи се консумират по целия свят, от Азия до Африка, Южна Америка и Съединените щати, където катериците отдавна са основна храна. На повечето хора им убягва мисълта, че почти всички мускулни тъкани на бозайници съдържат същите протеини, независимо дали е пържола или крака на плъх.

Уловът на плъхове е жизненоважен източник на странични доходи за виетнамски земеделски производители, които улавят плъхове живи в телени или бамбукови клетки и ги изнасят в малки преработвателни центрове, където месото се продава на местните пазари. В селските райони на Виетнам плъхът често се консумира с бира или оризово уиски. Техниките за готвене на плъхове варират. Когато се убие плъха, труповете се опушат, последвано от пържене или печене на скара; или, те се задушават или варят. Казва се, че плъховете на пара са с по-силен вкус, а по-големите плъхове се смятат за по-добро ястие.

Чужденците, които опитат този странен деликатес често казват, че ястието има вкус на пилешко месо. Месните приравняват вкуса им с този на заек. Колкото и чудновато да ни звучи, хората по целия свят имат различна култура, разбирания и традиции. При положение, че ядат плъхове от векове, не може да са толкова зле… нали?

Автор: Мартина С. Попова

The post Плъховете – деликатес във Виетнам? appeared first on Зелен Свят.

Магданозът е всепризнат поради многото благоприятни свойства, които притежава. Най-старите сведения за магданоз се срещат в египетските папируси. В началото е бил използван  повече за лекарство отколкото като храна. Древните гърци са считали магданозът за свещен и са го използвали не само за украса на победителите в атлетичните състезания, но също така и за декориране гробниците на починалите. Може би първите, които са използвали магданоза в кулинарията са били древните римляни. Масово хората са започнали да консумират магданоз като подправка, през Средновековието. Магданозът има свеж аромат, типичен за зелените подправки. Употребява се обикновено в прясно състояние като подправка за салати, супи, яхнии, бульони, но има хора, които го слагат в шейкове и т.нар. зелено смути. Влиза в състава на различни видове сосове например песто. Кулинарите съветват, ако прибавяте от растението към готвени ястия, трябва да помните, че магданоза се слага последен, за да се запазят качествата и ароматът му. Магданозът съдържа минерали като калий, калций, желязо, манган, бета-каротин, етерични масла, здравословни дози витамини като В, А, С, Е  и К. Високото съдържание на ензими в магданоза допринася за подобряването на храносмилането като цяло. Има 2  основни вида магданоз, които са еднакво хранителни. Италианският магданоз или магданозът с плоски листа е леко по-мек на вкус и се предпочита за употреба в салати и за готвене. Къдравият магданоз има по-силен вкус и се използва като подправка и за чай от магданоз понеже е с груба структура. Магданозът е едно от най-използваните растения в грижата за здравето на бъбреците. Той притежава диуретично действие и стимулира бъбречната функция. Така организма се пречиства и детоксира по-добре. Магданозът е страхотен помощник при анемия и умора. Укрепва имунната система, тъй като той  съдържа голямо количество витамин С,  магданозът е ефективен при случаи на остеопороза и е полезен за поддържане  на здравето на костите. Консумирането на магданоз може да намали риска от онкологични заболявания като рак на гърдата, храносмилателната система,кожата и простата. В зеленото растение се съдържат високи нива на флаваноидната съставка апигенин. Апигенинът, който не е само мощен антиоксидант и силно противовъзпалително средство. Етеричното масло от магданоз може да се окаже ключът към здравата и гъста коса. Масажирането на главата с етерично масло от магданоз предпазва от загубата на коса.

И пак повтарям за неразбралите. Използвайте вкусният, ароматен магданоз във всякаква форма, но помнете, че за реалните здравословни проблеми е необходим съответният специалист.

Останете със здраве.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Зеленото чудо на магданоза appeared first on Зелен Свят.