“Много малко” – биха възкликнали мнозина.

Е, добре де… колко е това “малко”?!? Защото “малко” за мен и “малко” за Парис Хилтън, са две взаимоизключващи се понятия. И все пак вярвам, че има неща, които биха усмихнали всеки един човек, независимо от пол, етнически, религиозни различия или статут в обществото. Ето и някои идеи в тази посока.

Подарете ВРЕМЕ.     

Времето е най-ценният ресурс на съвремието. То все не стига, все ни притиска…

Подарете малко време на някой около себе си и вярвам, че той/тя неминуемо ще го оцени. Например, ако сте мъж – предложете на жена си, днес вие да вземете детето от детска градина/училище/частен урок, а тя да използва това време за себе си и да отиде на фризьор, маникюр или просто да поспи един час…

Ако сте жена, то мотивирайте го този уикенд да отиде сам с приятели на риба, планина с приятелите си…

Подарете лично време на другия. Само за него. И не се цупете след това.

Подарете ВНИМАНИЕ.

Това не е нужно непременно да струва цяло състояние. Може да е дребен и сантиментален предмет свързан с нейните/неговите интереси, може да е разходка в някой парк на слънце или цвете без повод да кажем.

Жестовете без повод винаги впечатляват повече. Най-малко, защото другата страна не е очаквала да получи нещо.

Проявете ГРИЖА.

Обадете се на някой приятел, роднина или майка си, просто за да попитате как е. Свикнали сме да търсим близките си при нужда. Но, ако се обадите просто “ей така”, почти гарантирам, че другата страна ще се учуди и дори в началото да изпитва подозрения, когато разбере, че намеренията са ви чисти, и безкористни, ще ви бъде благодарна.

Някой забеляза ли, кое е общото между идеите?!?

Вероятно осъзнавате, че всички са свързани с мотивиране на изгубеното общуване. Очи в очи. Онова истинско общуване, което почти изчезна. Не обвинявам никого, на мен самата ми отнема доста време, докато се организирам за среща “на живо” с някого. Има достатъчно технологични приспособления, които уж ми спестяват време. По-лесно е да чуя, напиша нещо, отколкото да се срещнем.

Кога последно бяхте с приятели в парка? Вчера?!? О, щастливци…!

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post За изгубеното общуване appeared first on Зелен Свят.

Днес, в месеца наситен с най-много „празнична треска” и лов на подаръци, предлагам да поговорим малко за силата на дребните, ежедневни жестове, които могат да зарадват близките ни и извън празниците.

Надявам се, че повечето от нас осъзнават колко кратък е животът и колко сме преходни?!? Преживявали сме загубата на близък най-неочаквано… Именно на понятието СЕГА искам да обърна внимание, защото времето си тече като неуловим пясък… Защото има смисъл да казваме и показваме на близките си, че ги обичаме.  Да ги изненадваме и показваме обичта си всеки ден, всеки час.

Ето няколко примерни ситуации над, които да се замислим, а защо не и да ги прилагаме по-често.

Вечерта ще излъчват важен мач на отбор, чийто фен е съпругът/гаджето ви. Защо пък, ей така за разнообразие, не му изпържите картофки, заредите хладилника с любимата му бира и не се изнесете някъде за два часа (или колкото там, трае футболният мач)… Искате ли да се хванем на бас, че ще се усмихне или не?!?

Един ден, за майтапа, вие сложете масата за вечеря, докато тя е в банята… Дали пък няма да срещнете дълбока изненада и благодарност, а?!?

Пробвайте само за 1 ден да се държите като старомодна двойка – демек, ако сте мъж, дръжте се като фин джентълмен, отваряйте ѝ вратата, подавайте ѝ ръка да не се хлъзне на токчетата си, стоплете я, ако ѝ е студено. Ако сте жена, не крещете, ако е закъснял, не се цупете, ако е забравил нещо… Да видим дали няма да настане вселенска хармония вкъщи, ако уравновесим малко полюсите…

Скрийте между дрехите му/ѝ закачлива бележка, с която да го/я усмихнете.

Вземете си почивен ден и го прекарайте целият с децата си. Или ако все още нямате, с племенниците, със съседските деца. Имам предвид в игри и занимания, които на тях са им любими. Това не е нужно непременно да струва пари. Подарете им внимание и обич.

На вечерята вкъщи, скрийте телефоните. Благодарете гласно на тези, които са с вас на масата. Просто така, защото ги има. Дайте си сметка, че има хора, които си нямат никого. За тези, които нямат маса дори не ми се говори в момента…

Следващият път сиренето в салатата му/курабийките, които му печете или каквото обича да му приготвяте, може да  бъде под формата на сърчица. Дребно, ама толкова ефективно като жест.

Обадете се на родителите си и им кажете колко ги обичате.

Направете/Купете ѝ торта. Без повод.

Изведете я на вечеря. Навън. Само двамата. Зарежете битовите проблеми вкъщи. Нямам предвид децата…

Поканете на гости майка му/ѝ , сгответе вкусни неща и се дръжте мило. На бас, че накрая благодарната няма да е само тя.

Нека да видим, ако си позволим да оценяваме, да полагаме мънички, дребни усилия дали отсреща няма да има топла вълна от обич и оценяване. Дали в крайна сметка, на печалба няма да сте вие самите?!?

Доброто е заразно. Доброто води добро. Искам, много искам да вярвам в това и да заразявам света с тези идеи. Да пробваме, а?!?

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Силата на малките жестове appeared first on Зелен Свят.