Езерата, блатата, потоците, реките, застоялите и течащите води представляват 0,36% от водата на планетата. В тези различни води среди животни и растения живеят в тесни връзки, като образуват сложна хранително мрежа, където всеки индивид се храни с едни, за да стане един ден храна на друг. Растенията осигуряват храна на тревопасните и на микроорганизмите на гниенето. Тревопасните са храна на хищниците, които на свой ред са храна на други хищници. Труповете на последните се усвояват от хранещите микроорганизми. Те пък захранват зоопланктона и освобождават минерали, необходими за растенията. Всички тези етапи на цикъла на живота могат да се развият в едно блато или в една част от потока.

Ако сложим под микроскоп капка вода от езеро, блато или река, ще открием миниатюрен жив свят: планктонът. Той е съставен от растения и животни. Растенията образуват фитоплнктон с главни представители водораслите. Зелените водорасли образуват нишки. Други приличат на малки прозрачни топчета с власинки, чрез които се придвижват във водата. Някои от тези водорасли понякога се движат по-бързо от животните със същия размер. Тясно свързан с растенията планктон, зоопланктонът праставлява множество от едноклетъчни организми. Стенторът прилича на тръба, а чехълчеро с удължената си форма е покрито с вибриращи власинки. които му помагат да се придвижва. Планктонът храни пряко или непряко цялата местна фауна.

The post Кой захранва реките? appeared first on Зелен Свят.

Обонянието и вкусът не са твърде развити у делфина, но зрението му е по-скоро добро: очите му, силно раздалечени и изключително подвижни, долавят с точност много близки предмети, както във водата, така и във въздуха. Най-развитото и най-използвано сетиво на делфина е без съмнение слухът. Изключително деликатен, той долавя дори ултразвук (твърде висок, за да бъде дочут от човек) и му позволява да определя дълбочината, посоката и произхода на звука, а също и да общува с други делфини. Благодарение на ушите си, от които се забелязват само два малки отвора отстрани на главата, делфинът може да засече кораби, снабдени с радар, и да се отдалечи много бързо от тях.

Мозъкът на делфинът прилича на човешкия: също като нас, той притецава малък мозък и силно развита мозъчна кора, не толкова анатомията на делфина, колкото неговото поведение подтиква той да бъде класиран след най-интелигентните животни.

В Античността делфинът често бил изобразен върху мозайки, зави, фрезки и скулптури… Изглежда винаги е бил приятел на моряците, играл си е около корабите и придружвал плавателните съдове. Делфинът е свързан и с историята на Франция, тъй като наследникът на трона, Дофинът, взема назаем името му. Но дали човекът е винаги приятел на делфините, щом затваря някои от тях в атракционни паркове или лови в мрежите си?

The post Нещо повече от риба appeared first on Зелен Свят.

Китовете се разпреденят на две групи: такива с балени (китове, финвали, ивичести китове) и други със зъби (кашалоти, делфини, морски свине…). Истинските китове или подразред беззъбни китове имат балети и образуват три семейства: бели, сиви и ивичести китове. Тези огромни бозайнижи, най-едрите на планетата, живеят във водата, макар че дробовете им се нуждаят от въздух. Обитават умерените и студените морета, където намират изобилио от храна. Повечето от динвалите живеят със всички океани. Гренландският кит обаче обитава само арктическите морета, а сивият – Северния Тихи океан.

Китовете се хранят с риби, калмари и крил, животински планктон от миниатюрни скариди. Някои, като сивия финвал, са много капризни и се хранят само с крил; други, като финвалите на Рудолфи – с ракообразни и риба. Всички процедират по един и също начин: поглъщат огромни количестаморска вода заедно с плячката. След това с помощта на езика изтласкват водата през балените, които задържат храната. Изхранването и размножаването са едни от главните мотиви за миграцията на китовете.

The post Гигантите на моретата appeared first on Зелен Свят.

Макар че слухът им е толкова слаб, колкото на другите риби, акулите усещат нискочестотните трептения, недоловими за човека. Малки клетки, групирани в надлъжни канали и образуващи страничната линия, позволяват на акулата да долава промените в налягането, предизвикани от движението на животно във водата.

Акулите имат странно шесто чувство. Благодарение на органи в муцуната, отварящи се чрез пори на кожата, акулите са соисибни да долавят много леки електрически токове. Така засичат електрическите сигнали от биенето на сърцето или от мускулите свивания на жертвата им. Учените смятат, че това шество чувство им помага да се ориентират в океаните като компас, чувствителен към земния електромагнетизъм.

Обратно на костните риби, които хвърлят хайвера във водата, женските акули се съвкупляват с мъжките, които ги оплождат вътрешно. Много акули, като зебровите или спящите, снасят яйца, които се излюпват за няколко седмици или месеци според вида.

Други, като пясъчната акула, са живородни: яйцеро се развива във вътрешността на майката, която ражда живи малки. Ако раждането става средно година след оплождането, то бременността на бодлоперата акула бие всички рекорди: 22 месеца! Съществуват също мътещи в тялото акули. Яйцата се разпукват в корема на майката малко преди да бъдат хвърлени във водата.

Повечето акули са рибоядни. Най-едрите, като китовата или скитащата акула, се хранят изключително с планктон. Някои, като тигровата, са истински санирати на океаните, поглъщайки всичко: риби, чайки, бидони и човешки остатъци от храна. Трети се показват по-взискателни към менюто си: пясъчните акули се хранят само с мекотели и ракообразни.

The post Чудноватите акули appeared first on Зелен Свят.

От появата на предците им преди 400 милиона години, акулите са се разпространили във всички морета. Повечето не обичат твърде топлите води. Много тропически акули прекарват зимата до екватора, след това мигрират на север или юг в по-хладни води. Някои, като гренландската акула, са се приспособили към ледените води на полярните морета. Акулата булдог може даже да живее в сладки води и изкачва понякога течението на реки, като Амазонка в Южна Америка, изминавайки над 3000км!

Акулите имат от 5 до 7 хрилни цепки, разположени отстрани зад главата. Водата нахлува през устата и минава през хрилете – органи, които филтрират водата, за да усвояват кислорода, след което изхвърлят въглероден двуокис. Водата излиза през хрилните цепки. Някои дънни акули, като котешката, притежават мускулна система за изпомпване на водата през хрилете, а други нямат такава система. За да дишат, те трябва да плуват винаги с отворена паст, за да осигуряват непрекъснат поток вода през хрилете. Все пак Кусто е наблюдавал абсолютно неподвижни спящи акули.

За разлика от рибите, акулите нямат плавателен мехур, който им помага да плуват. По-тежки от водата, те веднага потъват, щом спрат придвижването си. При някои видове черният дроб съдържа леко масло, чието количество се променя според дълбочината и им позволява да контролират плавателността си. Така те могат лесно да изплуват и да се потапят.

Много грапава при допир кожа на акулите е покрита с изострени люспи. Те се наричат кожни зъбчета, защото наистина са такива, сраснали с кожата!

The post Акули във всички морета appeared first on Зелен Свят.

Грешка! Тази пластмасова бутилка с вода всъщност би могла да причини на тялото повече вреда, отколкото полза, смятат експертите. Защо? Можете да благодарите на химикала Бисфенол А (обикновено известен като BPA), използван за производството на пластмаси, за водните ви неволи. Този вреден химикал може да изтече във водата и бързо да натрупа опасни бактерии в пукнатините на бутилката – това е и една от причините да стоите далеч и от сламките – и последствията за здравето са доста сериозни.

Разговаряхме с Кент Атертън, изпълнителен директор на PuriBloc technology, за рисковете от повторна употреба на пластмаси. „За съжаление много хора, които купуват пластмасови бутилки за вода, правят това, защото вярват, че правят здравословен избор, когато обратното е по-вероятно да бъде вярно“, каза Атертън. “Дори безплатни продукти с BPA не са безопасни, тъй като сега производителите заместват други естрогенни химикали, не толкова широко известни, които могат да представляват същата опасност за човешкото здраве.”

Тези естрогенни химикали могат да имат отрицателен ефект върху хормоналния баланс на хората, но потенциалните опасности от пластмасовите бутилки с вода не спират дотук. В проучване на 259 пластмасови бутилки с вода в State University of New York във Фредония, учените установяват, че 93% от изследваните бутилки имат някаква форма на микропластично замърсяване. Освен това пластмасовите бутилки за еднократна употреба са предимно от полиетилен терефталат или PET, който е безопасен за употреба, но не се използва повторно; тези пластмаси могат да изпуснат химикали във водата ви, ако се нагреят или надраскат.

Трябва да се вземе предвид и бактериалният фактор. „Нещото в бутилките с вода е, че подобно на всички контейнери за напитки те влизат в контакт с устата и ръцете ни – които са дом на много микроби“, казва професор Стефани Либераторе за академичното списание The Science Teacher. „Отворите им са малки, което затруднява почистването им. Това, в комбинация с влажната им среда, може да превърне бутилките с вода в място за размножаване на бактерии.“

За да се хидратират безопасно, умните хора трябва да избягват повторното използване на бутилки за еднократна употреба. Вместо това трябва да ги рециклирате след като веднъж сте изпили съдържанието им или, още по-добре, инвестирайте в пластмасова бутилка без BPA или такава, направена от стъкло или неръждаема стомана. Това не само ще бъде от полза за вашето здраве, но и можете да помогнете на околната среда. Ако се нуждаете от друга причина да предадете пластмасата за рециклиране, обърнете внимание на страшната причина, поради която бутилките с вода имат срок на годност.

Превод – Нина Жишева

The post Не пълнете повторно пластмасовите бутилки appeared first on Зелен Свят.

Това явление обаче не е присъщо на всяко море. Такива вълни се срещат само на места, където се срещат две морета, всяко със собствен поток и вълни. Ако вълните са перпендикулярни един на друг, те могат да създадат такива квадратни шарки на повърхността на водата. Изглежда много впечатляващо и интересно, но по-добре е да не се влиза във водата по това време.

Смъртоносни вълни.

Причината за опасността от такива вълни са особено силни противоположни течения. Те могат да потопят плувец или малка лодка. Тъй като тези вълни могат дори да преобърнат малък кораб, такова море може да бъде изключително опасно за плуване.

Въпреки това, както вече споменахме, такива вълни се появяват само на някои места. Можете да ги видите във Франция на Ил дьо Ре, близо до Ла Рошел или близо до Тел Авив, Израел. Те обаче могат спонтанно да се появят навсякъде по света, където съществуват подходящи условия.

Всъщност, такова явление е много привлекателно, но не забравяйте, че ако го видите, просто му се наслаждавайте от брега. В противен случай може да се окажете в тежко приключение, често с фатален край.

Превод – Нина Жишева

The post Опасен феномен – веднага излезте от водата, ако вълните станат квадратни! appeared first on Зелен Свят.

„Като цяло, това е изменението на климата“, казва Доналд Уебълс, учен от атмосферата в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн. “Очакваме увеличаване на общото количество валежи в Средния Запад, особено през зимата и пролетта, като по-големи събития идват.”

Американското министерство на земеделието наблюдава развитието на културите по време на сезона на засаждане и съобщиха, че само 58% от царевицата, която може да бъде засадена, е в земята. За соята това е само 29%. Това е голям проблем за американските фермери, които доставят една четвърт от зърното в света, категория, която включва царевица, пшеница и ориз.

“Когато се затопли атмосферата, тя може да побере повече влага”, казва Дейвид Истърлинг, ръководител на отдел “Научни услуги” в Националната администрация по океана и атмосфера.

Той обяснява, че голяма част от дъжда, падащ над среднозападните щати, възниква в небето над Мексиканския залив, където водата се затопля. Тъй като тази атмосфера над залива се затопля, тя е в състояние да държи повече влага, която в крайна сметка ще се изсипе някъде. През 2018 година големи наводнения в следствие от ураганите също са били длъжни на затоплянето, предизвикано от изменението на климата. В публикуваната Национална оценка на климата, през 2018 г., за която Истърлинг е бил директор на отдела за техническа поддръжка, изследователите заключават, че САЩ ще се сблъска с по-катастрофални наводнения, които биха засегнали инфраструктурата и културите.

“Докато продължаваме да затопляме атмосферата, можем да очакваме да видим повече от тези екстремни събития в бъдеще”, казва той.

The post Наводнението на Средния Запад appeared first on Зелен Свят.

Тъй като светът се бори да се справи с изменението на климата и загубата на биологично разнообразие, шест от седемте вида морски костенурки на Земята се считат за застрашени или застрашени. Рисковете, пред които е изправен седмият, неуспех в Австралия, са по-малко ясни.

И все пак по някакъв начин тези същества преживели ледникови епохи и събитието на изчезване, което унищожило динозаврите. Те продължават да се задържат и днес – дори се възстановяват на много места. Всъщност учените все повече подозират, че морските костенурки на планетата може да са далеч по-издръжливи, отколкото се е предполагало някога. Но те се нуждаят от нашата помощ.

Фотографът на National Geographic Томас Песчак наскоро прекара повече от година, снимайки морски костенурки по света, надявайки се да привлече повече внимание към опазването на костенурките. Сега той споделя селекция от изображения, които ще се появят в предстояща функция на списанието.

The post Морските костенурки appeared first on Зелен Свят.

Изглежда, че подобно цунами е унищожило крайбрежните села в Ачех преди повече от 600 години, а последвалото опустошение може би е изиграло роля за възхода на мощния султанат Ачех, според нови доказателства. През 2006 г. археологът Патрик Дейли работил с властите на Ачене за запазване на културни и религиозни обекти, увредени от цунамито от 2004 г., когато забелязал красиво издълбани исторически мюсюлмански надгробни плочи по крайбрежието.

Дейли започнал да се чуди колко често това бедствие се е случвало в миналото и как е засегнало хората, живеещи в Ачех. Северозападният край на Суматра, където сега се намира столицата на Аче, Банда Ачех, е било първото и и вероятно последното пристанище за кораби, пресичащи Бенгалския залив. Археолозите до сега не са имали много твърди доказателства за населените места в района преди 17-ти век.

Дейли, който работи в Земната обсерватория в Сингапур, и неговите колеги от университета Сияа Куала в Ачех започнали систематично изучаване на брега, разговаряйки с около 40 крайбрежни села, за да намерят следи от историческо човешко присъствие като намерените надгробни плочи, керамични фрагменти и стари основи на джамии. Базирайки се на възрастта на керамичните разпръсквания в тези населени места, изследователите открили нещо още по-поразително. Крайбрежните селища изглежда са изникнали около 11-ти и 12-ти век, но всичките девет ниско разположени селища изглеждат изоставени около 1400 година.

Наскоро открити геоложки доказателства сочат, че цунамито е ударило региона през 1394 година. Новите археологически доказателства предполагат, че цунамито, подобно на събитието от 2004 г., е унищожило всички ниски разположени села в региона.

Едното селище в Ачене, което изглежда че е оцеляло след цунамито през 1394 г., се намирало на върха на хълм извън обсега на приливите и отливите. Дейли и колегите му са идентифицирали населеното място като Ламри, място за търговия, известно от историческите данни за средновековния морски път на коприната. В Ламри изследователите открили висококачествена керамика от всички различни части на Китай и дори от Сирия.

Ламри обаче започнал да спада бързо в началото на 16-ти век. Само няколко десетилетия по-рано хората започнали да се възстановяват в селата, унищожени от цунамито. Търговията се пренасочва към тези нископланински райони, както се вижда от по-висококачествената керамика и надгробни плочи с имена на елити от други части на пролива Малака, която отделя Суматра от Малайския полуостров.

The post “Забравеното“ 600-годишно цунами appeared first on Зелен Свят.