Разположена в сухите долини на Антарктика, падането се излива от ледника Тейлър, а течността произлиза от пукнатините на повърхността на ледника. Потокът бил загадка, тъй като средната температура е -17 градуса по Целзий и малко повърхностно топене може да се види из тези райони. Това, което не се забелязва от повърхността е сложната мрежа от подледникови реки и дори подледниково езеро – всички изпълнени със саламура с високо съдържание на желязо, което дава на водопада неговият известен кървав оттенък. Според проучването това обяснява защо тече вместо да замръзне.

Езерото под ледника има необичайно солена консистенция и тъй като солената вода има по-ниска точка на замръзване от чистата вода и отделя топлина при замръзване, то топи леда, което позволява на реките да текат. Това означава, че това е най-студения ледник на Земята с постоянно течаща вода, макар че тази вода е толкова пълна с желязо, че изглежда като нещо съвсем друго.

Изследването също така измерва количеството на богатия на желязо солен разтвор в речната вода и установява, че съдържанието на солен разтвор се увеличава, тъй като измерванията се доближават до водопада. Също така е установено, че температурата на водата и съдържанието на саламура са свързани: пукнатини с различни размери оставят солена вода в ледника. След това саламурата започва да замръзва, а латентната топлина затопля леда около него, увеличавайки концентрацията на саламура в центъра на пукнатините.

The post Кървавите водопади на Антарктика appeared first on Зелен Свят.

Венецуелците казват, че винаги са знаели за това чудо. Въпреки това, по данни, водопадът Анхел бил открит от американският авиатор Джеймс Крофорд Ейнджъл на 16 ноември 1933г. Тъй като той прави тази забележителност известна на целия свят, водопадът бил кръстен на него. След „откритието“ му се захванали да изчистят път до там, за да може да бъде възможно посещението на забележителността. Венецуелците държали името да остане Керепакупай меру, което преведено от пемонски език означава „Водопад на най-дълбокото място“. Това било оригиналното име, което местните използвали, но в последствие на популяризацията на мястото името останало Анхел.

До самият водопад не е лесно да се стигне. Преминава се по реката Кереп, а това бавно пътешествие може да отнеме до 24 часа. След дългият път в очакване много остават разочаровани когато видят, че по-голямата част от Анхел е скрит зад облаци. Това е големият недостатък на толкова висок водопад – подвластни сме на природата. Трябва добре да планираме пътешествието си до там, ако искаме да видим тази природна забележителност в целият й разкош. Казват, че през сухия период – януари до март – водопадът е просто тънка струя вода, която едвам достига земята преди да стане на пара във въздуха. Но през останалото време когато е дъждовният период той е в пълна сила.

Ако имате смелостта да се преборите с времевите условия и да отдадете времето си, си заслужава да посетите това място. Малко са нещата на този свят, които са толкова грандиозни като водопада Анхел.

Автор: Мартина С. Попова

The post Анхел – най-високият водопад appeared first on Зелен Свят.

Разположена на река Ниагара, която изтича езерото Ери в езерото Онтарио, комбинираните водопади формират най-високия дебит в Северна Америка. Хоризонтално е повече от 50 метра дължина. Ниагарския водопад е образуван, когато ледници пропаднали в края на последната ледена епоха. Той е известен както с красотата си, така и като ценен източник на водноелектрическа енергия. Балансирането на развлекателни, търговски и промишлени цели е предизвикателство хората, които поддържат водопада от XIX век насам.

Французинът Самюел де Шамплайн посети района още през 1604 г. по време на изследването си на Канада. Членовете на неговата група му съобщили за забележителните водопади и той ги описа в своите списания. Финландско-шведският натуралист Перън Калм изследва района в началото на XVIII век и представя първото научно описание на паданията. През 1762 г. капитан Томас Дейвис, офицер и художник от британската армия, изследва района и рисува акварелна картина именувана “Източен изглед на Голямата катаракта на Ниагара”. Това е първият живопис на водопада.

През XIX век туризмът става популярен, а до средата на века водопада станал основната индустрия на района. Теодосия Бърт Алстън и съпругът й Джоузеф Алстън са първата двойка, прекарали меденият си месец там през 1801 година. След първата световна война, Ниагарският водопад станал още по известен. Новите автомобили направили посещението му много по-лесно и бързо. Историята за Ниагарския водопад през XX век до голяма степен се дължи на усилията да се впрегне енергията на водопада за водноелектрическа енергия. Малко по-късно били построени мостове, а екип инженерния от САЩ създали язовир на водопада през юни 1969 г., за да могат да се изчистят падналите камъни и скали от дъното на водопада.

Днес с повече от 168 000 кубични метра вода падащи всяка минута, Ниагарският водопад е все толкова запленяващ и красив.

Автор: Мартина С. Попова

The post Красотата на Ниагарският водопад appeared first on Зелен Свят.