Обединеното кралство е държало Хонконг като колония от 1841 г., когато окупира района по време на Първата опиумна война. Войната избухна, след като Китайската династия Кинг се опита да разбие незаконната търговия с опиум, което доведе до широко разпространение на пристрастяване в Китай. Поражението дойде с висока цена: През 1842 г. Китай се съгласи да предаде завинаги остров Хонконг на британците чрез Договора за Нанкин.

През следващия половин век Обединеното кралство овладява и трите основни региона на Хонконг: След остров Хонконг дойде полуостров Коулун и най-накрая Новите територии, част от сушата, съставляваща по-голямата част от Хонконг днес. Последният договор, Конвенцията от 1898 г. за разширяване на Хонконгската територия, наема Новите територии на Великобритания за 99 години. Съгласно условията на договора, Китай ще възвърне контрола върху своите наети земи на 1 юли 1997 г.

Британската Хонконгска траектория беше различна от тази на континентален Китай, който стана комунистическа страна през 1949 г. До 100 000 китайци намериха убежище в Хонконг, след като комунистическата партия пое властта. Капиталистическият Хонконг скоро преживява икономически бум, превръщайки се в многокултурна международна общност.

С изтичането на срока на договора отделянето на Новите територии от останалата част на Хонконг става все по-немислимо. Започвайки в края на 70-те години, САЩ и Китай започнаха да обсъждат бъдещето на Хонконг. През 1984 г. британският премиер Маргарет Тачър и китайският премиер Джао Зиянг подписаха китайско-британската съвместна декларация, с която се договориха, че Китай ще даде на Хонконг известна политическа и социална автономия чрез политика на „една страна, две системи“ за 50-годишен период ,

След предаването Хонконг се превърна в Специален административен регион на Китай със собствена правна система „мини конституция“ и някои демократични права като свободата на словото и свободата на събранията съгласно основния закон. Жителите на Хонконг обаче не могат да избират свои собствени лидери; по-скоро главен изпълнителен директор се избира от 1200-членна избирателна комисия.

От 2014 г. изборите бяха проведени чрез списък на кандидатите, проверени от Пекин. Тази и други китайски политики, като неотдавнашен опит за разрешаване на екстрадиция в континенталната част, доведоха до масови протести, обтегнаха британско-китайските дипломатически отношения и предизвикаха все по-големи опасения, че Китай задушава общественото несъгласие, намесва се в местната политика и нарушава човешките права в Хонконг.

Предаването все още предстои друга фаза: изтичането на китайското споразумение за спазване на основния закон на Хонконг. Ще продължи ли Китай да признава автономията на Хонконг след това? Ще разберем през 2047 година.

The post Сложна история на Хонконг appeared first on Зелен Свят.

Мюсюлманите окупират Иберийския полуостров, след като Тарик дебаркира в Гибралтар. От 929г. омейгска Испания, която завоевателите наричат al-Andalus, става халифат със столицата Кордова. Остават само няколко малки христиански кралства на север изходна точка на Реконкистата, “Посторното завладяване”. Тя започва през ХI век, улеснена от раздробяването на мюсюлманската власт: Кордовският халифат се разкъсва на територии или taifas, чиито царе непрекъснато враждуват. От своя страна християнските държави се обединяват. Графство Барселона се присъединява към Каталония, а през 1037г. Кастилия става кралство разширено с Лион и Галисия.

Скоро воюващите искат помощ от християнските рицари на Франция, а папата отправя атели: Реконскистата се организира. През 1085г. е първата решителна победа. За да се противопоставят на Кастилия, царете на taifas се обръщат към Аморавидите, дошли от Мароко, разполагащи със стращна армия и с обширна военна държава. Насреща им Арагон се съпротивлява, а Португалия, независила от 1149г., успява да освоботи Лисабон през 1147г.

Нова вълна мюсюлмани, Алмохадите, завзема южната половина на Испания през 1170г. Но християнските армии печелят през 1212г. решителна победа при Лас Новас де Толаса. Фердинанд III, крал на Кастилия и Леон, завзема Кордова през 1236г., а през 1248г. – Севиля, столицата на исляма на полуострова. Арагон се разширява към Средиземно море, а португалците притежават само 1/5 от Испания.

Кордовските халифи търпят другите религии. Въпреки Реконкистата царете на taifas правят същото. В земите, възвърнали от християните, мюсюлманите също получават свобода на вероизповеданието срещу услуги. Колкото до евреите, те са банкер, писатели, лекари, търговци, занаятчии… Този дух на търпимост благоприятства разцъфтяването на културата: университетът в Саламанка е основа през 1215г., този в Коимбра в Португалия – през 1290г. Гръцките атвори, като Аристотел, отгавна преведени на арабски, стават гостъпни за Запада, а творчеството на мюсюлманския лекар и философ Авероес ще остави белег върху мислителите на XIII век.

През 1469г. бракът на Изабела Кастилска с Фрединанд Арагонски обединява християнска Испания. Католическите крале завършват Реконкистата и слагат край на духа на толерантност. След падането на Гранада остовават Инквизицията.

The post Реконкистата – посторното завладяване на Испания appeared first on Зелен Свят.

Първата световна война е известна със употребата на картечници, танкове и смъртоносен газ, но артилерията доминирала атаките срещу изкопаните ровове. Когато стане дума за артилерия си представете оръдия, които изстрелват огромни унищожителни снаряди. Бомбардировките на градовете довели до 20,000 лицеви щети. Медицината е трябвало да се изправи срещу тази ужасна статистика. Книги на темата за трансплантиране и зашиване на кожа били публикувани и нови начини за постигането на най-добрите резултати били създадени. Не успоримо, напредъкът в медицината бил сравнително голям през този период, но някои щети били прекалено големи за способностите на лекарите.

За това скулпторите се захванали с тази задача. Прехвърлили своите техники към Червеният кръст. Отворили студиа където правили отливки на наранените лица. След това по тях създали части, които се прикрепяли към лицето и прикривали щетите. Използвали тези отливки за да направят изключително тънки приставки от медно покритие, които били оцветени. Вежди и мустаци били направени от истински косми или малки частици станиол. Резултатите били наистина удивителни.

Приставките били поддържани на място благодарение на малки връзки около ушите, но по-често се използвали очила. Направили повече от 150 от тези маски.

Тези „лицеви протези“ неоспоримо са помогнали на ранените войници да се възвърнат към едно малко по-нормален живот след войната, но нуждата от скулптуристи, които възвръщат лицата на хората заради конфликт, който те не са започнали, е плашеща. Кому е нужно такъв раздор и толкова скръб в живота на обикновеният човек? Работата на тези фантастични скулптуристи отново изобличава ненужността за война и тя остава завинаги като спомен за жестокостта на човека.

Автор: Мартина С. Попова

The post Лицевите протези на ХХ век appeared first on Зелен Свят.