С свирепа сила, Ши Хуанди започнал да формира разнообразните си територии в единна китайска империя. Той разделил земите на 36 командни района, всеки от които се контролирал от губернатор, военен командир и императорски инспектор. Той премества стотици хиляди влиятелни семейства в столицата Сианянг, където може да ги наблюдава внимателно. Оръжията били конфискувани и разтопени. Била издадена нова имперска валута. Теглото и мерките били стандартизирани. Императорът наредил китайски писмен вид да бъде униформен, така че всички думи със същото значение в различните езици на страната да бъдат представени от едни и същи символи.

Ши Хуанди брутално потисквал несъгласието. Според някои сведения, 460 учени са били събрани и екзекутирани, а текстовете, които са използвали, за да критикуват правителството, са конфискувани или изгорени. Гражданите от всички звания били насърчавани да се информират един за друг; осъдените за престъпления са екзекутирани, осакатени или подложени на тежък труд.

Не е изненадващо, че авторитарният император е бил обект на няколко опита за убийство. Може би в отговор Ши Хуанди станал обсебен от идеята за безсмъртието. Както пише Съма Циен, неговите съветници му казали, че билките за безсмъртие няма да проработят, докато той не може да се движи незабелязано. Съответно той построил пътеки и коридори, свързващи неговите дворци, за да може да се движи в невидимост. Без съмнение най-голямата мегаломания на неговите проекти била огромната му гробница и погребана орда от теракота, построена с огромни разходи от 700,000 принудени работници. Хилядите фигури в истински размер включват пехотинци, стрелци, колесници с коне, чиновници, слуги и дори артисти, като музиканти и силни мъже.

Войниците са носили следи от ярка боя, която някога ги е оживяла. Макар и оформени от стандартизирани фигури те очевидно били завършени на ръка, така че нито една фигура не изглеждала еднаква. Древната армия била разположена на изток от некропол около гробницата и трябвало да стои на пост по време на задгробния живот на императора. Фигури на акробати и музиканти забавляват императора през вечността. До този момент, императорите са били погребвани със истинските тела на слугите и армиите си. Ши Хуанди променя тази традиция, като използва ръчно направени реплики на всички хора, които е искал да го позледват в задгробният живот.

The post Китайският император, направил теракотените войници appeared first on Зелен Свят.

През февруари на тази година съобщение от Берлин отбелязва, че големи глутници вълци се промъкват от горите на Литва във вътрешността на Германската империя, недалеч от фронтовата линия. Подобно на много други животни, войната прогонила и вълците от домовете им и те се скитали в търсене на храна. “Тъй като зверовете са много гладни, те проникват в селата и убиват телета, овце, кози и друг добитък”, се казва в доклада, който излиза в “Ел Пасо Хералд”. “Има дори два случая на нападнати деца.”

Според друго съобщение извън Санкт Петербург вълците са били толкова неудобни на бойното поле, че са едно от малкото неща, които биха могли да съберат войниците от двете страни заедно. “Групи на руски и немски разузнавачи се събраха и организираха ожесточена престрелка, когато голяма глутница вълци се изсипа на бойното поле и нападнаха ранените”, се казва в доклада, твърди Оклахома Сити Таймс. “Враждебността беше незабавно преустановена и германците и руснаците заедно нападат глутницата, убивайки около 50 вълка”. Войниците постигат негласно споразумение да спрат стрелбата, докато снайперистите от двете страни на фронта избиват вълците.

Доклад на Ню Йорк Таймс от юли 1917 г. описва как войниците в района Конов-Вилна, област Минск (близо до сегашния Вилнюс, Литва) решават да спрат военните действия, за да се борят срещу косматия общ враг:

„Използвали отрова, пушки, ръчни гранати, дори картечници, за да унищожат кръвожадната напаст, но напразно. Вълците, които никъде другаде не са толкова огромни и мощни, каквито са в Русия, били отчаяни в глада си и въпреки опасностите. Нови и нови глутници заемат мястото на избитите от руските и германските войски.

Като последна мярка, противниците, със съгласието на командирите си, влизат в преговори за примирие и се обединяват, за да преодолеят вълчата напаст. Постепенно обкръжават животните и в крайна сметка убиват няколкостотин вълка. Останалите се разбягват във всички посоки, като успяват да се спасят от избиване, на което не са подлагани никога преди.“

След това войниците връщат на постовете си и продължават войната.

The post Вълци прекъснали Първата световна война appeared first on Зелен Свят.