В Япония въжето е играло значителна културна роля в продължение на хиляди години. Разбира се, то е бил използвано по практически съображения – за работата на ролки,  да задържа кимоното, но също и за духовни цели: шинто-шименава (въже за пречистване) или границата на сумо пръстена

Днес кинбаку въжето се използва за декоративно завързване и ограничаване на тялото с цел еротично удоволствие. Изпитаните майстори на кинбаку или бакуши казват, че отнема години, за да се овладее изкуството и е трудно може да бъде намерено в съвременния свят на масово произвежданата порнография. Само на Запад терминът shibari, който не се отнася до някакъв специфичен вид японско връзване, се използва като заместител на кинбаку.

По време на периода Едо, въжето е било използвано и като ограничение, и като наказание. Били са разработени някои техники, включително такива, които продължават да се използват и днес, като „вратовръзка от скариди“. Но принудителното връзване като сексуално изкуство не е било широко разпространено до началото на 1900-те години. По това време театър кабуки започва да стилизира връзването за мъчения, известно като hojojutsu, и го добавя към своите действия. Ходжодуцу трябвало да бъде облекчено както заради безопасността, така и за да бъде визуално привлекателно за публиката.

Порнографията в печатните медии, като илюстрации и фотографии, стартира по време на следвоенната ера. Ъндърграунд фетиш културата и кинбаку-би (красотата на връзването) намират аудитория в списания като Kitan Club и Uramado и оттогава имат своите лоялни последователи. Днес кинбаку е оценен и като сценичен спектакъл в света на съвременното изкуство и остава очарователен аспект на фетишната култура.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Еротиката на връзването – кинбаку appeared first on Зелен Свят.