Улиците са прави очертани от сгради, в приземните им етажи да търговците и занаятчиите. Най-бедните живеят на последните етажи. Отпадъците се изхвърлят на улицата. Отопляват се с мангали, които опушват помещението. За да ядат топло ястие, римпляните отиват в странноприемницата. Мият се в обществените бани, а водата се носи от кладенците. Богатите живеят в domus: индивидуална къща с кухня и течаща вода.

Римска Италия използва богатстава на огромната Империя. Императорите финансират големи обществени строежи, за да задоволят простолюдието, което приижда в големите градове. Умножават се безплатните бани като тези на Каракала в Рим; както и цирковете, като Големият цирк и арените, като Колизеума в Рим. “Panem et circenses” (хляб и зрелища): такава е рецептата за потушаване на опитите за бунт. Съществуват почти 200 празнични дни в годината, посветени на боговете, на императора или на някой победоносен генерал… които са изпълнени с големи зрелища: борби на гладиатори, надбягвания с колесници, които увличат тълпите и често са повод за сбивания; морски битки и т.н.

Земята е основен ресурс на Империята: тя дава жито, грозде, маслини, изхранва волове, обце, кози. Фермата – villa – се ръководи от управител, често пъти освободен роб, верен на господаря си, който живее в Рим и идва там само за почивка. Вилите са с най-различни размери. Но големите стопанства, латифундиите, използват труда на хиляди роби, разпределени в групи. Трудът им е тежък и безплатен. Те живеят в мизерни бараки, ергастули, докато собствениците имат пищни къщи.

The post Всекидневният живот на римляните appeared first on Зелен Свят.