Предишни изследвания показват, че нашата домашна галактика е съставена от два отделни комплекта звезди, но точната хронология на галактическото сливане оставаше неуловима.

Изследователи от Instituto de Astrofisica de Canarias (IAC) използваха космическия телескоп Gaia за точно измерване на положението, яркостта и разстоянието от около един милион звезди в Млечния път в рамките на 6500 светлинни години от Слънцето.

Те идентифицираха два различни звездни комплекта – един “син” и съдържащ по-малко метал и един “червен”, съдържащ повече.

След изучаване на тяхното движение и състав, екипът установява, че и двете групи звезди са еднакво стари, но сините са били поставени в “хаотично движение” – доказателство за Млечния път, поглъщащ по-малка галактика в далечните времена.

“Новото в нашата работа е, че успяхме да определим точното време, когато звездите, които принадлежат на галактиките, са се слели, познавайки епохите, когато се е случило това,” съобщи за АФП Карме Галарт, водещ автор на изследването, публикувано в Nature Astronomy.

Тя обясни обаче, че сблъсъкът се е развивал милиони години.

“Това е много постепенен процес, не е било като автомобилна катастрофа – това е нещо, което оказва влияние върху галактиката като цяло, а тя е толкова масивна, че процесите текат много бавно в човешки смисъл, но не толкова бавно в космическо време.”

Екипът смята, че останките на джуджетата галактика, известна като Гая-Енцелад, в крайна сметка формират ореола на днешния Млечен път.

Те също така определиха, че сблъсъкът е допринесъл за “бурни изблици” на звездното образуване за около още четири милиарда години, след което газ от тези образувания се установява в тънкия диск на Млечния път, който минава през центъра на галактиката.

В Млечния път има най-малко 100 милиарда звезди, а центърът му съдържа интензивен радиоизточник, за който се смята, че е супермасивна черна дупка Стрелец А.

Превод – Нина Жишева

The post Астрономите разкриха бурното раждане на Млечния път appeared first on Зелен Свят.

Височината на планината е над четири хиляди километра. Състои се от лед, който се издига от дълбините на планетата по време на поредица от студени криовулканични изригвания.

НАСА представи снимка на гиганта на име Ахуна Монс.

Ахуна Монс е най-високата планина на планетата-джудже Церера, която се върти около нашето Слънце в главния астероиден пояс между орбитите на Марс и Юпитер.

Според една от хипотезите на учените Ахуна Монс е леден вулкан, образуван скоро след силно въздействие върху противоположната страна на планетата джудже, който фокусира сеизмичните вълни.

Материалът на планината може да представлява различни светлоотразяващи вещества като воден лед или сол, които вече сме виждали в други снимки на Церера, изпратени от сондата Dawn.

Спомнете си, че Церера е била открита в самото начало на XIX век. Не е открита случайно – астрономите отдавна са предполагали, че трябва да има друга планета между Марс и Юпитер.

Независимо от факта, че планетата е била открита преди повече от 200 години, първото пълно проучване е проведено едва през 2015 г., когато сондата на Dawn влезе в орбитата на Церера.

Това проучване помогна да се установи, че повърхността на Церера е относително гладка, а около нея има много водни пари. Анализът на масата на планетата показа, че на нея трябва да има много вода.

Ново проучване показва, че в миналото, преди милиони или милиарди години, на малката планета е имало и други ледени вулкани, които били активни, но с течение на времето постепенно са изгубили активността си и са станали неразличими от повърхността на планетата.

Според учените, стръмните склонове на криовулкана и неговите добре дефинирани граници, които могат да посочат геоложката възраст на Ахуна Монс, също добавят много към интригата.

Проучването съобщава, че това може да се случи, или ако Акуна Монс неразбираемо се е формирала сравнително наскоро и се намира в доста неактивен свят или на Церера тече процес, който унищожава криовулканите, съществуващи на повърхността, но е оставила „младия“ Ахуна Монс.

Превод – Нина Жишева

The post Леден вулкан на астероида Церера – нещо, което човечеството вижда за пръв път appeared first on Зелен Свят.

Сега, едно ново изследователско усилие не донесе една, а две потенциално поддържащи живота нови планети и те се намират точно в нашия галактически двор. Откритието, което беше представено в нова статия, публикувана в Astronomy and Astrophysics, скоро би могло да бъде по-голяма мисия за изследване на това, което тези нови светове може да предложат.

Планетите обикалят около една близка звезда, известна като Звездата на Тегардън. Звездата е била открита за пръв път през 2003 г., но съвсем наскоро учените са успели да видят какво обикаля в нейната орбита.

Звездата на Тегардън е само на около 12 светлинни години и също е невероятно стара. Изследователите смятат, че звездата е най-малко на осем милиарда години, което означава, че планетите около нея вероятно са имали достатъчно време за насърчаване на живота. Звездата е доста малка в сравнение с нашето Слънце, с маса по-малка от 10% от нашата звезда.

Това, което прави откритието толкова вълнуващо, е, че на базата на разстоянието си от звездата и техния размер, планетите изглеждат идеални места за живот, подобен на Земята. Температурите на планетите са точно подходящия диапазон, където вода може да тече по повърхността им, и те са скалисти светове приблизително със същия размер като Земята.

Продължавайки напред, изследователите предлагат по-нататъшно разследване на двете планети. С новите, по-мощни телескопи, които в момента работят, можем да получим още по-добра представа за това какви са планетите на повърхността и може би дори да забележат признаци, че те всъщност са домакин на някаква форма на живот.

Превод – Нина Жишева

The post Учените откриха двойка планети, които може би са изненадващо подобни на Земята appeared first on Зелен Свят.

Макар и твърдо изпитана, квантовата механика е толкова странна и анти-интуитивна, че известният физик Ричард Файнман веднъж отбеляза: “Мисля, че мога спокойно да кажа, че никой не разбира квантовата механика.” Опитите да се обяснят някои от странните последици от квантовата теория са довели до идеи, които се отразяват на ума, като интерпретацията от Копенхаген и интерпретацията на много светове.

Сега има нова теория за блока, наречена хипотеза за “много взаимодействащи се светове” (MIW), и идеята е също толкова дълбока, колкото звучи. Теорията предполага не само, че съществуват паралелни светове, но че те взаимодействат с нашия свят на квантово ниво и по този начин са откриваеми. Макар и все още спекулативна, теорията може да помогне да се обяснят някои от странните последствия, присъщи на квантовата механика, съобщава RT.com.

Теорията е препратка към интерпретацията на много светове в квантовата механика – идея, която предполага, че всички възможни алтернативни истории и фючърси са реални, всеки от които представлява действителен, макар и паралелен свят. Един от проблемите при интерпретацията на много светове обаче е, че той е фундаментално непроверен, тъй като наблюденията могат да се правят само в нашия свят. По този начин е възможно само да си представим случващите се в тези предложени “паралелни” светове.

MIW обаче казва друго. Той предполага, че паралелните светове могат да взаимодействат на квантовото ниво и всъщност да го правят.

“Идеята за паралелни вселени в квантовата механика съществува от 1957 г.”, обяснява Хауърд Уайзман, физик от университета Грифит в Бризбейн, Австралия, и един от физиците, който предложи MIW. “В добре познатата “Интерпретация на много светове”, всяка Вселена се разклонява в куп нови вселени всеки път, когато се прави квантово измерване. Всички възможности са реализирани – в някои вселени астероидът, убиващ динозаврите, пропусна Земята. Австралия е колонизирана от португалците.”

Уайзман и колеги са предложили, че съществува “универсална сила на отблъскване между близките “(т.е. подобни) светове, които са склонни да ги правят по-различни.” Квантовите ефекти могат да бъдат обяснени с факторинг в тази сила, предполагат те.

Дали математиката е вярна, ще бъде най-важният тест за тази теория. Дали тя предсказва правилно или не квантовите ефекти на математиката? Но теорията със сигурност ще осигури много храна за въображението.

Например, когато го питат дали тяхната теория може да доведе до възможността хората някой ден да взаимодействат с други светове, Уайзман казва: “Това не е част от нашата теория. Но идеята за човешки взаимодействия с други вселени вече не е чиста фантазия.”

Как би могъл да изглежда твоят живот, ако направиш различен избор? Може би един ден ще можете да погледнете в един от тези алтернативни светове и да разберете.

Превод – Нина Жишева

The post Паралелните светове съществуват – отсякоха физиците appeared first on Зелен Свят.

Но когато астрономите се опитаха директно да измери скоростта на разширяването на вселената днес, задача се оказа по-трудна, защото сега всичко е по-далеч – нещата изглежда се движат по-бързо от тези изчисления. Новото проучване, базирано на много подробни наблюдения, направени с помощта на космическия телескоп Хъбъл, изглежда потвърждава това откритие: Всичко се движи с около 9% по-бързо. И никой не знае защо.

При по-ранните наблюдения все още имаше шанс 1 към 3000 астрономите да са сгрешили, което се счита за доста високо за резултат от астрофизиката. Това ново проучване подобрява доверието на астрономите, като възможността за грешка е само 1 на 100 000.

“Това несъответствие нараства и вече е достигнало момент, който е наистина невъзможно да се отхвърли като случайност. Явлението не е това, което очаквахме”, се казва в изявление на водещия автор Адам Рийс – носител на Нобелова награда от университета Johns Hopkins и астрофизик.

Изследователите разчитат на същия инструмент, който използва Едуин Хъбъл през 1929 г, за да покаже, че вселената се разширява: клас пулсиращи звезди, наречени цефеиди.

За да се измери скоростта на разширяването на Вселената, астрономите проверяват разстоянието до цефеиди в близките и далечни галактики. Но това обикновено е бавна задача, тъй като Хъбъл може точно да измерва само една далечна цефеида в даден момент. Изследователите разработиха метод, който да позволи на космическия телескоп да „се отклонява“, докато изобразява звездите, показвайки повече от една едновременно, което  драстично увеличава прецизността цялостното измерване на разстоянията между тях.

Това, което откриха, пряко противоречи на прогнозите, направени въз основа на наблюдения от сателита на Планк на Европейската космическа агенция, който измерва скоростта на Вселената 380 000 години след Големия взрив.

“Това не са само два експеримента, които си противоречат”, каза Рийс. “Измерваме нещо фундаментално различно. Едно е измерване на това колко бързо се разширява Вселената днес, както го виждаме. Другото е прогноза, основана на физиката на ранната вселена и на измерванията на това колко бързо трябва да се разширява. Ако тези стойности не са съгласувани, има голяма вероятност да пропуснем нещо в космологичния модел, който свързва двете епохи“.

Рийс не знае какво е липсващото нещо, но засега планира да продължи да усъвършенства своите измервания.

Превод – Нина Жишева

The post Вселената се движи твърде бързо и никой не знае защо appeared first on Зелен Свят.

Златото е извънземно.

Вместо да произлиза от земята, то се е „сготвило“ в космоса. Имаме го на Земята заради катастрофални звездни експлозии, наречени супернови. Звездите са главно направени от водород – най-простият и лек елемент. Огромното гравитационно налягане компресира и задейства ядрен синтез в ядрото на звездата. Този процес излъчва енергия от водородните, което кара звездата да блести. В продължението на милиони години синтезът трансформира водорода в по-тежък елемент. Ако звездата експлодира тежките елементи започват да консумират по-леките от налягането, превръщайки се от желязо в сребро, в злато и най-накрая в уран.

Налягането на избухването изпраща елементите навсякъде из вселената. Газовете и отпадъците от звездата се натрупват и сформират нови планети. Нашата Земя вероятно е била създадена точно по този начин. Билиони години по-късно, ние извличаме ценните материали чрез добив – скъп процес, създаден заради рядкостта на златото. Всичкото злато, което някога сме изкопали от земята може да бъде събрано в 3 олимпийски басейна. Самото злато е около 20 пъти по-тежко от вода.

Но как можем да го създадем?

Като използваме ускорители на частици, можем да имитираме сложната ядрена реакция, който създават златото във вселената. Но тези машини могат да създадат злато атом по атом. Така, че ще отнеме годините на вселената, за да се създаде един грам злато, на цена много по-скъпа от текущата цена на златото. Хипотетично, ако изкопаем всичкото злато на Земята има други места, на който можем да го намерим. Океаните ни съдържат около 20 милиона разтворено злато, но в изключително малка концентрация.

Може би един ден ще видим астронавтите ни как полаят повърхността на другите планети в слънчевата ни система в търсене на злато.

Автор: Мартина С. Попова

The post Можем ли да създадем злато? appeared first on Зелен Свят.

Метафизиката  се среща с науката

Зен майсторите от хиляди години казват, че всичко е едно, но да се даде на тази концепция официално звучащи етикети като „заплитане“ и „полета на протосъзнание“ е доста шокиращо. Това означава, че изследователските линии, които традиционно се движат по два отделни пътя, наречени метафизика и наука, сега може да са се слели в един суперпът.

Кристоф Кох от Allen Institute for Brain Science, независима, нестопанска организация за научни изследвания в Сиатъл, имаща за задача да ускори разбирането за функционирането на човешкия мозък, разработва експеримент, който определя съзнанието. Неговите резултати показват, че биологичните организми са в съзнание, ако са способни да променят поведението си, когато се сблъскат с нови ситуации. Но, ако една система е способна да действа на собственото си състояние и всъщност определя собствената си съдба, тя е в съзнание, дори и да не е биологична или органична.

Въпреки че му предстои да представи идеите си под формата на формална “Теория на ума”, те все още са само очарователно предположение, което кара много теоретични физици да препрочитат традиционните религиозни системи на мисълта и да се чудят дали древните са предчувствали това, до което най-накрая достигнаха съвременните математици. С повече експерименти, панпсихизмът може да произведе повторяеми наблюдения, които биха могли да доведат до напълно развити научни теории за природата на вселената, която умишлено е произвела човечеството. То може да помогне да се разбере и уникалното място на човека в космоса.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Панпсихизмът: науката и философията на интелигентния универсален ум appeared first on Зелен Свят.