Сляпа Баба

За тази игра е хубаво да са поне 4-5 човека. На един от вас му се завързват очите. Останалите обикалят около него, като викат „сляпа баба“ и той трябва да хване един от тях и да го задържи. Тогава заловеният става новата „сляпа баба“ и гонитбата започва отначало.

Скачане на въже

Чудесна игра, за която са нужни дълго въже и поне трима играчи. Двама въртят въжето, а третият скача. Като сбърка, се сменят. За по-умелите може да се използват и две въжета, които се въртят в срещуположни посоки.

Дама

Нужно са единствено тебешир и малко камъче. Схемата се рисува по-кратка или по-дълга, в зависимост от възрастта на децата. Първият  хвърля камъчето на полето с номер 1, след което  скача на един крак като стъпва във всяко поле, а там където са две – с двата крака. В последното поле се обръща и тръгва обратно, като на връщане се спира преди квадратчето, в което е камъчето и докато е на „куц крак“ трябва да се наведе и да го вдигне. После се връща до началото и продължава с номер 2. Ако сбърка (настъпи линия или стъпи с два крака там, където трябва да е на един) – започва следващият играч.

Криеница (нарича се още Жмичка; Жоманка)

Една от вечните детски игри. Играли са я нашите родители, ще я играят вероятно и внуците ни. Важно е, предварително да се уточнят границите, в които ще се провежда играта.

Първата стъпка е да се избере този, който ще жуми. След като е ясно кой ще търси, участниците се разбират до колко ще се брои и играта може да започне. Жумящият брои, до колкото е уговорката, а в това време останалите се крият. След това започва търсенето. Когато някой от скрилите се бъде намерен двамата тичат до мястото на жуменето. Който стигне пръв трябва да го пипне с ръка и да каже: Пу, за теб!” или „Пу, за мен!”, съответно за жумящия или за криещия се. Този, който остане последен и не е успял да се „заплюе” става следващият жумящ.

Ластик

Нужен е достатъчно дълъг и здрав ластик, чиито краища се завързват едно за друго. Играе се от най-малко трима души. Играчите се редуват да изпълняват различни подскоци, като се започва с лесна комбинация и ниско поставен ластик. Постепенно скоковете стават по-сложни, а нивото на ластика се вдига. Печели този играч или  отбор, който направи най-малко грешки и успее да направи най-трудната комбинация на най-високото ниво.

Народна топка

Децата се разделяте на 2 отбора. На земята се прави една черта с тебешир. Никой играч няма право да настъпи чертата или да стъпи в полето на другия отбор. В рамките на своето поле целят с топка и трябва да  се уцели играч от другия отбор. Който бъде уцелен напуска играта. Ако я хване не напуска, даже вкарва в играта някой напуснал от собствения отбор. Това действие се нарича „Спасяване”.  Играта продължава докато всички играчи от единия отбор не бъдат елиминирани.

Вероятно вие ще си спомните и още игри. Пазете ги и предавайте на малките около вас. Един ден ще ви бъдат благодарни.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Забравеното детство appeared first on Зелен Свят.

През 1907 г. Франсис У. Бушонг, преподавател по химия в Университета на Канзас, съобщил за ново откритие. Намерил метан, основната съставка на природния газ, в дърво. Години по-рано когато отрязал дървета памук „наблюдавал образуването на мехурчета в сока върху прясно отрязания ствол и пънче. В университета той повтори теста на пламъка и този път заловил газови проби. Концентрацията на метан не е била много по-ниска от нивото, измерено в проби от газовите полета в Канзас.

Разширяваща се мрежа от изследователи е открила метан, изтичащ от дърветата на огромните наводнени гори на басейна на Амазонка. Сега изследването е регистирано като много повече от просто новост. Метанът е на второ място след въглеродния диоксид по своето значение като емисии на парникови газове, свързани с глобалното затопляне. При газопровод за природен газ метанът е сравнително чисто изкопаемо гориво.

Газът се натрупва. Емисиите изпреварват скоростта, с която естествените химични реакции във въздуха го разрушават. От 1750 г. концентрацията в атмосферата е нараснала повече от 250%. Човешките източници, свързани с покачването, са световното селско стопанство – по-специално добитъка и оризовите полета – депата и емисиите от нефтени и газови операции и въглищни мини.

Природните източници винаги са произвеждали големи количества газ – понастоящем на равнището на тези от селското стопанство. Основният източник е микробната активност в мокри и влажни зони, лишени от кислород. Пълното въздействие на метана от дърветата върху климата е далеч от това на десетките милиарда тона въглероден диоксид, отделян ежегодно от димоотводи и изпускателни тръби, или метан от огромни стада или газови полета.

Има достатъчно несигурност в оценяването на „глобалния метанов бюджет“, че дърветата могат да се окажат съществен източник. За момента това остава новооткрита и несигурна черта на влиянието на растителността върху планетата ни.

Автор: Мартина С. Попова

The post Дърветата, които произвеждат запалим метан appeared first on Зелен Свят.

През последните години глобалното затопляне и изменението на климата бяха обект на много политически противоречия, особено в САЩ. Но тъй като науката става по-ясна, става и невъзможна за пренебрегване. Дебатът се отдалечава от това дали хората причиняват затоплянето и към въпроси за това как най-добре можем да отреагираме.

Имаме записи, които ни помагат да разберем какви са били температурите в далечното минало. Дърветата съхраняват информация за климата на мястото, където са вкоренени. Всяка година дърветата растат по-дебели и образуват нови пръстени. В по-топлите и влажни години, пръстените са по-дебели. Старите дървета могат да ни разкажат за състояния преди стотици или дори хиляди години. Прозорците към миналото също са погребани в езера и океани. Утайките съдържат богата информация за това какво е във въздуха и водата, когато те се образъват. Учените разкриват този данни, като вмъкват кухи тръби в калта, за да събират слоеве от утайки от преди милиони години.

Няколко фактора влияят на това колко слънчева енергия достига до повърхността на Земята и колко от тази енергия се абсорбира. Те включват парникови газове, частици в атмосферата (например от вулканични изригвания) и промени в енергията, идваща от самото слънце. Моделите на климата са предназначени да вземат под внимание такива фактори. Те са открили, че промените в слънчевото излъчване и вулканичните аерозоли са допринесли само за около 2% от скорошния затоплящ ефект в продължение на 250 години. Балансът идва от парникови газове и промените в земеползването.

Скоростта и продължителността на това последно затопляне също са забележителни. Вулканичните изригвания, например, излъчват частици, които временно охлаждат земната повърхност. Но те нямат траен ефект след няколко години. Събития като Ел Ниньо също работят по доста кратки и предвидими цикли. От друга страна, видовете глобални температурни колебания, които са допринесли за ледниковите епохи, се случват на цикли от стотици хиляди години.

Отговорът на въпроса „Дали глобалното затопляне е истинско?“ е твърдо „да“: нищо друго освен бързото увеличаване на емисиите на парникови газове от човешката дейност може напълно да обясни драматичното и сравнително скорошно покачване на средните глобални температури.

Автор: Мартина С. Попова

The post Глобалното затопляне appeared first on Зелен Свят.

Атмосферните нива на парникови газове като въглеродния диоксид сега са по-високи, отколкото през последните 800 000 години, главно защото хората ги освобождават във въздуха чрез изгаряне на изкопаеми горива. Газовете абсорбират слънчевата енергия и запазват топлината близо до повърхността на Земята, вместо да я оставят да “избяга” в космоса. Това улавяне на топлина е известно като парников ефект. Корените на концепцията за парниковия ефект лежат през XIX век, когато френският математик Джоузеф Фурие изчисли, че Земята ще бъде много по-студена, ако няма атмосфера. През 1896 г. шведският учен Сванте Арениус е първият, който свързва повишаването на въглеродния диоксид с изгарянето на изкопаеми горива с ефект на затопляне. Близо век по-късно американският климатолог Джеймс Хансен свидетелства, че парниковият ефект е бил открит и сега променя нашия климат.

Днес изменението на климата е терминът, който учените използват, за да опишат сложните промени, предизвикани от концентрациите на парникови газове, които сега засягат климатичните системи на планетата. Изменението на климата обхваща не само повишаването на средните температури, които наричаме глобално затопляне, но и екстремни метеорологични явления, пренасочване на популациите на диви животни и местообитания, покачване на моретата и редица други въздействия. Парниковите газове имат значителни въздействия върху околната среда и здравето. Те причиняват изменението на климата чрез улавяне на топлина и също допринасят за респираторни заболявания от замърсяване на въздуха. Екстремните климатични условия и увеличеният брой на пожари са други последици от изменението на климата, причинено от парникови газове. Типичните метеорологични модели, които сме очаквали, ще се променят; някои видове ще изчезнат; други ще мигрират или ще се адаптират.

Светът технически има само една пета от своя „въглероден бюджет“ – общият му размер е 2,8 трилиона метрични тона, което остава, за да се избегне затопляне на Земята с повече от 1,5 градуса. Спирането на движещите се тенденции ще изисква нещо повече от постепенно премахване на изкопаемите горива. Всъщност, решенията за спиране на глобалното повишаване на температурата разчитат на приемането на методи за “изсмукване” на въглеродният диоксит от въздухът, който дишаме. Плановете включват засаждане на дървета, запазване на съществуващи гори и пасища и намаляването на отделеният CO2 от електроцентрали и фабрики.

Автор: Мартина С. Попова

The post Парниковите газове appeared first on Зелен Свят.

Киселинен дъжд е форма на утаяване, която съдържа високи нива на азотна и сярна киселина. Може да се появи и под формата на сняг, мъгла и малки частици сух материал. Нормалният дъжд е слабо кисел – с рН 5,6 – докато киселинният дъжд обикновено има рН между 4,2 и 4,4. Гниещата растителност и изригващите вулкани освобождават някои химикали, които могат да причинят киселинни дъждове, но повечето от тях са продукт на човешка дейност. Най-големите източници са въглищните електроцентрали, фабриките и автомобилите.

Когато хората изгарят изкопаеми горива, серен двуокис (SO2) и азотни оксиди (NOx) се освобождават в атмосферата. Тези замърсители на въздуха реагират с вода, кислород и други вещества, за да образуват въздушна сярна и азотна киселина. Ветровете могат да разпространяват тези киселинни съединения през атмосферата и над стотици километри. Когато киселинният дъжд достигне земята, той навлиза във водните системи и потъва в почвата.

Серен диоксид и азотни оксиди не са първични парникови газове, които допринасят за глобалното затопляне. Всъщност серен диоксид има охлаждащ ефект върху атмосферата. Но азотните оксиди допринасят за образуването на озона на земята. Двата газа причиняват опасения за околната среда и здравето, защото могат лесно да се разпространяват чрез замърсяване на въздуха и киселинни дъждове. Киселинният дъжд има много екологични ефекти, особено върху езера, потоци, влажни зони и други водни среди. Той прави тези води по-кисели, което води до по-голяма абсорбция на алуминий от почвата. Тази комбинация прави водите токсични за раци, миди, риби и други водни животни. Някои видове могат да понасят кисели води по-добре от други. Въпреки това, в една взаимосвързана екосистема, това, което засяга някои видове, в крайна сметка засяга много повече в цялата хранителна верига, включително неводните видове, като например птиците.

Единственият начин за борба с киселинните дъждове е чрез ограничаване на освобождаването на замърсителите, които го причиняват. Това означава изгаряне на по-малко изкопаеми горива и определяне на стандарти за качеството на въздуха. Изкопаемите горива не са вечни. Ще достигнем момент, в който тях няма да ги има. Защо не започнем промяната по-рано и не си спестим ненужните грижи и безразсъдното унищожение на природата.

Автор: Мартина С. Попова

The post Киселинен дъжд appeared first on Зелен Свят.

При високите нива замърсяванe, в които живеем, би било погрешно да се предположи, че въздухът в стаята е чист. Вътрешното замърсяване, причинено от вещества като въглероден оксид и биологични замърсители във въздуха, е основна причина за хронично безсъние. Ето няколко растения, които според проучване на НАСА могат да лекуват безсъние, тъй като те пречистват въздуха в помещенията и намаляват нивата на стрес.

Алое вера

Египтяните я наричали „растение на безсмъртието“ и съвсем правилно. През нощта растението освобождава кислород, който води до пречистване на въздуха и подобряване на качеството на съня.

Английски бръшлян

Може да изглежда противопоказно, че токсично растение може да пречисти въздуха, но всъщност то прави точно това. Само за около 12 часа, това растение може изцяло да пречисти въздуха в стаята.

Жасмин

Жасмина е друго растение, което е много известно със своите дълбоки ползи за здравето. Неговите цветя не само изглеждат добре, но и ви подмладяват през целия ден.

Лавандула

Лавандулата също е много полезна за вашето здраве. Тя нормализира сърдечната честота и също така намалява нивата на стрес. Плюс това поддържа кръвното налягане под контрол. Ако мразите комари, сложете лавандула до прозорците и бързо ще си решите проблема.

Бамбукова палма

Освежава въздуха в стаята ви, като премахва токсините и всякакъв вид миризма. Тази свежест спомага за спокойният сън.

Валериан

Валерианът не е само хапче, което се пие. Растението има сладко миришещо цвете, което цъфти през цялата година. Римляните използвали това растение за лечение на безсъние.

Спатифилум

Това растение премахва органичните замърсители от вътрешния въздух. Той също така поддържа нивото на влажност в помещението и убива микроорганизмите. Освен съня, той помага и при алергии.

Орхидея

След залез слънце, за разлика от други растения, орхидеите поглъщат въглероден диоксид и освобождават кислород. По този начин те пречистват въздуха вечерно време.

Сукулент

Те следват същия принцип като орхидеите. Изключително лесни за гледане и не заемат много място, те са добър вариант за всеки.

Автор: Мартина С. Попова

The post Цветята, които подобряват съня appeared first on Зелен Свят.

Температурата на Земята се е увеличила с една степен, количеството на полярния лед е намаляло с 9% само за едно десетилетие.

Според Световната федерация на дивата фауна, уловът на риба в световен мащаб е 2,5 пъти по-висок от допустимия. Повече от половината от световните рибни запаси и видове, са намалели, една четвърт от видовете са прекомерно изчерпани. Деветдесет процента от големите видове риби – риба тон, риба меч, треска, камбала, моркови, Marlin – са загубили своето естествено местообитание. Според прогнозите, ако ситуацията не се промени до 2048 г. запасите от тези риби ще изчезнат.

Най-голямата опасност за климата е въгледобива, но освен това, този процес също застрашава местните екосистеми. Смята се, че само в САЩ, Западна Вирджиния повече от 121,405 хектара широколистни гори са били унищожени в резултат на добива на въглища.

Един от най-големите катаклизми е през 1989 г. разливът на нефт в Принц Уилямс Бей, Аляска, имал тежки последици. По това време в резултат на тази авария се разляти около 11 милиона галона суров нефт директно във водата, а повече от 25 000 морски птици, 2800 морски видри, 300 тюлени, 250 орли, около 22 кита, както и милиарди сьомга и херинга, са унищожени.

Все още много малка част от колите се захранват с електричество. Един автомобил консумира около 2271 литра бензин годишно. За да се изчисти въздуха от изгорелите газове само на един автомобил, са необходими 240 дървета.

Пестицидите, използвани за предпазване на растенията, застрашават оцеляването на някои видове птици и насекоми. Броят на пчелните колонии рязко спада. Отпадъците от химикали, замърсена почва, животински отпадъци – всичко това влиза във водните басейни. Химическите торове и пестицидите повишават нивото на азота и намаляват нивото на кислорода във водата.

Обезлесяването също допринася за глобалното затопляне. В повечето случаи необходимостта от създаване на земеделски парцели, налага изсичането на огромни площи с дървета.

Пренаселеността е проблем, за който рядко се говори.

Според прогнозите, до 2050г. населението на Земята ще надхвърли 9 милиарда души. Повече хора – означава повече отпадъци, повече храна, повече производство на потребителски стоки, повече консумация на електричество, автомобили и др.

Повишеното търсене на храна, ще накара земеделските производители и рибарите все повече да вредят на крехките екосистеми. Горите ще бъдат почти напълно отстранени, тъй като градовете ще се разрастват непрекъснато и ще са необходими нови площи за земеделска земя. Списъкът на застрашените видове ще бъде по-дълъг. В бързо развиващите се страни като Индия и Китай, се очаква нарастваване на потреблението на енергия и да се увеличат въглеродните емисии. Накратко, колкото повече хора, толкова повече проблеми.

Накратко, картината не е никак оптимистична, но в голяма степен зависи от осъзнаването на проблемите. Промяната следва да започне от всеки един от нас, човеците, защото в крайна сметка засяга всички ни.

Часовникът тиктака, хора.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Код червено – Самоунищожение! appeared first on Зелен Свят.