Не е чудно, че синестезията е често срещана сред артистите. Но, за тези от нас, които виждат писмото само като букви и не могат да вкусят песента, синестезията е по-подходяща да вдъхновява ревността, отколкото творчеството. Ние просто не разполагаме с невронни връзки, които водят до способността.

„Не бързайте толкова!“, казват двама изследователи от университета в Мичиган. В експерименти с нормални (т.е. не-синестетни) хора, Анупама Наир и Дейвид Бранг казват, че са предизвикали специфичен вид синестезия с проста техника. Когато на участниците им пуснали музика в тъмна стая, около половината от тях видели светкавици, макар да е нямало действителна светлина. Това означава, че синестезията може да е по-често срещана, както си мислехме – повечето от нас може просто да са попадали в ситуации, които я стимулират.

Изследването, публикувано този месец в списанието Consciousness and Cognition, е вдъхновено от озадачаващото преживяване на Бранг като студент.

„Докато чаках да заспя през нощта със затворени очи в тъмна стая, внезапни и неочаквани звуци (като скърцане на къщата или затръшване на вратата) предизвикаха кратка, но отчетлива светлина (бяла или цветна и обхващаща цялото ми зрително поле) ”, казва той в имейл.

“Докато проучвах студентите, аз бързо открих, че усещането е доста често, докато хората чакат да заспят през нощта.”

Това е подобно на синестезията със звукови цветове, където звуците се свързват с различни, специфични изображения.

Бранг, сега асистент по психология в Мичиган, обединява усилията си с Наир и решават да пресъздадат опита в лабораторията. Те набрали 21 студента от университета и ги накарали да стоят в тъмна стая в продължение на пет минути със затворени очи. Записан глас след това чете буквите от азбуката, предшествани от визуален атрибут като „извит“ или „симетричен“. Участниците трябвало да кажат дали буквата притежавала описаната характеристика. След като пуснали няколко букви, изследователите пуснали кратък звуков сигнал и участниците трябвало да натиснат бутон, ако видели нещо неочаквано. Учудващо е, това се случвало доста често. Около 50% от хората съобщили, че виждат светкавици в няколко различни модела, след като чули звуковия сигнал, въпреки че всъщност светкавици нямало.

Накратко, изследователите сякаш са активирали някаква латентна способност за синестезия в своите участници. Това всъщност не би трябвало да е толкова изненадващо. Областите на нашите умове, които са отговорни за съставянето и превода на различни сензорни стимули, като звуци и цветове, всъщност са взаимосвързани във всички нас, казва Бранг.

Това ни помага да разберем, когато някой говори, например: ще видим как някой движи устата си и това помага на нашия слухов апарат да схваща думи. Тези видове връзки обикновено не създават забележими стимули, а по-скоро визията на движещи се устни просто помага на слуховите неврони да действат.

„Използвахме няколко„ трика ”, за да сменим баланса на тази слухова-визуална връзка – казва Бранг. Изследователите намалили визуалния принос, като поставили обектите в тъмна стая, като едновременно с това стимулирали зрителния участък от мозъка им, като ги помолили да си представят картини и използвали силни звуци, които да предизвикат силен сигнал по слухово-визуалния път.

С други думи, всички ние сме потенциални синестети. Онези от нас, които изпитват кръстосана сензорна стимулация в ежедневните ситуации, може просто да имат по-силни мрежи за взаимосвързаност, което позволява на нещата да се случват по-лесно. Други проучвания показват, че хората могат да бъдат обучени да свързват различни букви с цветове и да документират появата на синестезия при тези със загуба на зрение. Съществува, разбира се, и опитът на тези, които приемат дрога като LSD, отдавна известни, че предизвикват синестезия. Все още не е известно дали тази форма на синестезия се проявява по същия начин, както и при нетрансферен вид.

Превод – Нина Жишева

The post Може би всички можем да чуваме цветовете и да вкусваме звуците appeared first on Зелен Свят.

Белите нощи са природен феномен на север, когато слънцето едва се спуска отвъд хоризонта, облива всичко наоколо в невероятна красота в продължение на няколко часа, за да може да се роди нов ден. В края на юни, в близките полярни ширини се наблюдават бели нощи, през които естественото осветление намалява само до полумрак. По това време, слънчевото потапяне зад хоризонта дори в полунощ е малко и вечерният полумрак се превръща в сутрин без пълна тъмнина. Такива бели нощи се наричат ,,полярни дни“. Белите нощи се дължат на комбинацията от ъгъла на наклона на нашата планета и нейното орбитално положение спрямо Слънцето. Поради тази причина в северната и южната ширина на нашата планета, Слънцето от известно време не може да надхвърля хоризонта. По време на белите нощи, то се спуска към хоризонта, но не повече от  6 градуса. Белите нощи могат да се видят от жителите на Москва, но в столицата те не са толкова ярки, колкото в други градове.

В  Санкт Петербург може да се види удивителен природен феномен. Периодът на белите нощи продължава от 11 юни до 2 юли. По това време в града се провеждат различни тържества, концерти, празници и фестивали. В района на Архангелск периодът на белите нощи продължава от май до средата на лятото. Най-дългият ден е през втората половина на юни и е приблизително 21 часа.

,,През лятото имаме дневна и нощна светлина, ние не спим: работим през деня и ходим през нощта“, казва Степан Писахов.

И дава практически съвет. ,,Ако не го вярвате, елате да го проверите“. В съвременния град на събитието са посветени многобройни организации и празненства, като например ,,Звездите на фестивала за изкуствата „Бели нощи“ и ,,Джаз фестивал“-,,Бялата нощ“.

Учени от Университета Йорк, Канада, обясняват мистерията на това странно явление научно. Според тях, то се дължи на ефекти, създадени от бавно движещи се атмосферни вълни на висока надморска височина, които се сливат и усилват светлината от иначе невидимите атмосферни газови атоми.

Белите нощи са просто красива одежда на научно явление и си заслужава да се види отблизо.

Изберете дестинация и действайте.

източник снимки: Ох, този Google, на какво ли не се е нагледал…

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Белите нощи – романтика или наука appeared first on Зелен Свят.