В размножителния период младите вълци търсят собствена територия и вълчица, за да образуват собствена глутница. Те изминават дълги разтояния, до 100 км. на ден, без да навлизат в чужди територии. В областите, където естествената плячка е унищожена, вълците също живеят поединично, хранейки се с останки или с домашни животни – овце или кози.

Животът на вълците е изпълнен с ритуали, като този на “поздравяване на водача”, извършван при среща или в началото на лова. Всички членове на глутницата се събират около водача, с наведени глави и подвити опашки. Изведнъж, те започват да го побутват с муцуните си и да лижат бърните му, потвърждавайки по този начин превъзходството му.

Когато вълците се придвижват в група, те ходят в индийска нишка. Всеки вълк стъпва в следите на първия, като образуват по този начин само една следа, която може да се разпознае по дълбокия й и обезобразен вид. Те се отделят един от друг само на завоите, където се наблюдава множество от следи.

Разделянето на плячката следва точен протокол. Водачът се храни пръв, а останалите го чакам. Към края на храненето му, водещата вълчица се присъединява към него. Когато вече се е заситил, той отстъпва остатъка на събратята си, като по-силните отмъкват по-едрите парчета, а по-слабите често остават с празен стомах. В случаите с много едра плячка, я разделят на парчета, които пренасят другаде или пък заравят в скривалища.

The post Животът в глутницата appeared first on Зелен Свят.

Освен звуци, езикът на вълците влючва голям брой стойки и мимики. Положението на опашката, движението на ушите, на бърните и носа могат да бъдат знак за боязън, уважение или агресивност. Водачът на глутницата показва властта си, като стои здраво на краката си, изправен и неподвижен с изправена опашка и наострени уши, гокато подчинените му превиват гръб пред него или изразяват подчинението си, като лягат по гръб, с лапи във въздуха.

Миризмите дават на вълците много сведения. Маркировките от урина, изпражнения или секрет от подопашната жлеза, позволяват на вълците да бележат територията си. Събратята им могат, при разчитане на тези сигнали, да установят с точност броя на екземплярите в глутницата и гатата на последното им преминаване. Като душат задницата на някой вълк, и по-точно подопашната жлеза, вълците могат да пределят възрастта, пола и положението, което той заема в глутницата.

Колкото по-малко е плячката, толкова по-обширна е територията на вълците. Тя може да се простира от 60 до 300 кв. км. Глутницата се придвижва непрестанно, за да ловува. Може да измине десетки километри по следите на плячка. Първо идентифицира плячката, след това се приближава на достатъчно разстояние, за да я нападне, като не забрави преди това да изпълни ритуала “поздрав към водача”

The post Светът на вълците appeared first on Зелен Свят.

Вълците принадлежат на семейството на кучетата. Тези от Юга са по-дребни от северните. Те имат бяла или светлосива дълга и пухкава за вълците на Арктика, жълточервеникава и къса за индийските вължи козина. Повечето имат сиво-червеникава козина. Муцуната им е издължена, а очите им са косо разположени. Изправените им заострени уши са много подвижни. Опашката им е дълга 30-59 см. Стройните им дълги крака завършват с големи лапи, снбдени като на всички кучета с нокти, които не се свиват навътре.

Някога много разпространен в Северното полукълбо, вълкът е изчезнал в голяма част от планетата, особено в западна Европа. Все още има много вълци в Централна Европа. Но в Северна Америка днес живеят около 70,000 вълци, спасени благодарение на учудващата им способност за адаптация.

The post Вълците днес appeared first on Зелен Свят.

Докато някои собственици могат да кажат, че са знаели за дълбокия емоционален живот на своите кучета от векове, новите експерименти отбелязват за първи път една сложна емоция като ревност при кучета в контролирана лабораторна среда. „Научаваме, че кучетата, конете и може би много други видове са далеч по-емоционално сложни, отколкото сме си представяли“, казва Пол Морис, психолог от Университета в Портсмут, който изучава емоциите на животните…. „Те могат да страдат с прости форми на много емоции, за които някога сме считали, че само приматите могат да изпитат“.

В новото изследване на около 30 кучета, изследователите поставили две кучета рамо до рамо и след това ги накарали да изпълняват еднакви команди, като всяко трябвало да постави лапата си в ръката на изследователя. Двете кучета изпълнили командите и били или еднакво възнаградени за успешното изпълнение или и двете не получили награда. Но, когато само едното куче получило колбас, другото отказало да продължи играта и дори отказало да погледне изследователя. Недоволните кучета показали също симптоми на стрес, като чесане и облизване.

Ранге обобщава: „Животните реагират на неравенството…. За да избегнем стреса, трябва да се опитаме да не ги третираме по различен начин.“… Ранге каза, че не е изненадана от реакцията на кучетата, тъй като е известно, че вълците си сътрудничат и изглеждат чувствителни един към друг, а съвременните кучета произхождат от вълците. Тя планира да проведе подобни експерименти и върху вълците, за да види дали и те са така ревниви.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Кучетата или играят феърплей или изобщо не играят appeared first on Зелен Свят.

Интересен факт е, че вълците не се използват за охрана, защото по природа предпочитат да се скрият вместо да атакуват. Освен това в гората те имат функцията на „санитари”, защото често се хранят със стари и болни животни, дори мърша. Те имат приблизително 200 милиона рецептори свързани с техният нюх и може да усетят миризма на друго животно в разстояние на повече от 1,5 километра. Зъбите са много важни при вълците, тъй като се използват за улавяне и задържане на плячката. Честа причина за гладуването на вълците е повреда на зъбите при бой с по-едра плячка.

Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане. Те могат да развият скорост до 70 км./ч. Сменят козината си два пъти в годината, през пролетта и през есента.

В миналото вълците са разпространени почти в цяла Евразия и Северна Америка, но днес се срещат главно в Канада, Източна Европа, Азия и Близкия изток. Най-много вълци има в Русия.

Те са хищници и ловуват на глутници, организирани в стриктна обществена йерархия и водени от алфа мъжки и алфа женска. Глутниците включват от 6 – 7 вълка.

Обикновено само алфа двойката в глутницата се размножава. Чифтосването става веднъж годишно, между януари и април. Вълците обикновено са моногамни – алфа двойката се чифтосва само помежду си.

Бременността продължава от 60 до 63 дни и малките се раждат слепи и напълно зависими от майка си. Раждат се от 1 до 14 малки. Те остават в бърлогата, в която са родени, докато станат на 8 – 10 седмици. Майката обикновено е сама с малките през първите три седмици, но след това всички членове на глутницата помагат при отглеждането им. Малките консумират храна, повърната от възрастните, докато станат на 45 дни. След това се хранят с месо, донасяно от членовете на глутницата.

Женските достигат полова зрялост на 2 години, а мъжките – на 3 години. Повечето вълци напускат родната си глутница, когато са на 1 – 4 години.

Менюто на вълците включва едри бозайници, като елени, лосове, бизони. Те ловят също и бобри, зайци, гризачи и други дребни животни. Вълкът се нуждае от 1,5 – 5 кг. месо на ден, за да оцелее, но тъй като не винаги има възможност да се храни всеки ден, може да изяде до 10 кг. наведнъж.

При нормални условия, те са способни да чуят звук в гората на 9,5 км., а на открито, на разстояние от 16 км. Благодарение на особеностите на разстоянието между ноктите си, вълците могат да преплуват  повече от 10 км. Вълците са известни със своя отличителен вой. Има няколко възможни причини за виенето. Трябва да се отбележи, че вълците не вият, когато нападат плячката си. Всъщност е известно, че другите животни дори не реагират на звука. Може би те просто не правят връзка между него и хищника.

Най-очевидната причина за виенето на вълците е, че те контактуват помежду си. Трудно е да се измисли по добър начин за комуникация във вълчата глутница при големи разстояния или в гъсто залесен район. Воят се използва и за извикване на членове на глутницата на дадено място. Въпреки това воят се наблюдава и когато глутницата е заедно, така че той трябва да има и друго предназначение. Наблюдения на глутници показват, че виенето често става по залез лятно време, преди възрастните да тръгнат на лов. Това се повтаря при завръщането им по изгрев.

Обикновено вълците живеят 6 до 9 години в диво състояние, а зоологически градини достигат средно до 16 години. Смъртността сред малките е висока и малко от тях оцеляват до първата зима.

Ще ви призная, че аз си имам специална връзка с Луната. Или поне така го усещам. Понякога… (тайно) заставам срещу луната и вия. Ако знаете как му олеква на човек и вие ще пробвате…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Вълчи неволи appeared first on Зелен Свят.

През февруари на тази година съобщение от Берлин отбелязва, че големи глутници вълци се промъкват от горите на Литва във вътрешността на Германската империя, недалеч от фронтовата линия. Подобно на много други животни, войната прогонила и вълците от домовете им и те се скитали в търсене на храна. “Тъй като зверовете са много гладни, те проникват в селата и убиват телета, овце, кози и друг добитък”, се казва в доклада, който излиза в “Ел Пасо Хералд”. “Има дори два случая на нападнати деца.”

Според друго съобщение извън Санкт Петербург вълците са били толкова неудобни на бойното поле, че са едно от малкото неща, които биха могли да съберат войниците от двете страни заедно. “Групи на руски и немски разузнавачи се събраха и организираха ожесточена престрелка, когато голяма глутница вълци се изсипа на бойното поле и нападнаха ранените”, се казва в доклада, твърди Оклахома Сити Таймс. “Враждебността беше незабавно преустановена и германците и руснаците заедно нападат глутницата, убивайки около 50 вълка”. Войниците постигат негласно споразумение да спрат стрелбата, докато снайперистите от двете страни на фронта избиват вълците.

Доклад на Ню Йорк Таймс от юли 1917 г. описва как войниците в района Конов-Вилна, област Минск (близо до сегашния Вилнюс, Литва) решават да спрат военните действия, за да се борят срещу косматия общ враг:

„Използвали отрова, пушки, ръчни гранати, дори картечници, за да унищожат кръвожадната напаст, но напразно. Вълците, които никъде другаде не са толкова огромни и мощни, каквито са в Русия, били отчаяни в глада си и въпреки опасностите. Нови и нови глутници заемат мястото на избитите от руските и германските войски.

Като последна мярка, противниците, със съгласието на командирите си, влизат в преговори за примирие и се обединяват, за да преодолеят вълчата напаст. Постепенно обкръжават животните и в крайна сметка убиват няколкостотин вълка. Останалите се разбягват във всички посоки, като успяват да се спасят от избиване, на което не са подлагани никога преди.“

След това войниците връщат на постовете си и продължават войната.

The post Вълци прекъснали Първата световна война appeared first on Зелен Свят.