Да, стъпалата са възстановени, дървеният корпус, който ги покрива, е бил отстранен за пръв път от почти 300 години и те ще останат отворени до 9 юни. Но експертите споделят, че е много малко вероятно Исус да се изкачвал по тях.

Светите стъпала (известни също като Scala Sancta или Scala Santa) се състоят от 28 мраморни стъпала, които според легендата са от преториума в Йерусалим. Това е бил дворец, използван от Пилат Понтийски, римския префект на Юдея, ръководил делото на Исус, което завършва с разпъването на Исус. Легендата разказва, че Исус е минал по стъпалата по пътя си към изпитанието и че Елена, майка на римския император Константин (управлявала от 306 до 337 г.), ги докарала до Рим след поклонение в Светата земя.

Вековна традиция е, че посетителите, които желаят да се изкачат по стъпалата, правят това на колене. През последните 300 години мраморните стъпала бяха покрити с дърво, за да ги защитят, но дървесината е била отстранена по време на възстановяването, което позволи стъпалата да бъдат видени  за първи път през април.

Защо се смята, че Исус не се е изкачил по стъпалата

Археолозите и историците казват, че стълбите вероятно не са от двореца, използван от Пилат Понтийски.

“От научна гледна точка, поставям вероятността тези стъпала да идват от двореца на Пилат в Йерусалим на около нула”, казва Джоди Магнес, археолог и професор по религиозни изследвания в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил.

Други експерти отбелязват някои от историческите несъответствия, които правят твърдението за изкачването на Исус по тези стъпала твърде малко вероятно.

“Тъй като в Израел-Палестина е бил използван много малко мрамор преди втория век, съмнявам се, че стълбището е автентично”, казва Орит Пелег-Баркат, преподавател в Института на еврейския университет по археология в Йерусалим.

“Дворецът на Пилат е бил разрушен, заедно с останалата част от Йерусалим, от римляните през 70-та година и е бил сравнен със земята”, много преди Елена да посети Святата земя, каза Магнес. Също така дворецът на Пилат първоначално е бил построен от цар Ирод и нито Ирод, нито някой друг в неговото царство е използвал мрамор за строителство.

“Мраморът не се намира никъде в Палестина и почти никога не е бил използван в строителството, със сигурност не и във времето на Ирод – или преди 70-та година”, обяснява Магнес.

Анализът на оцелелите дворци и други сгради, построени от цар Ирод, показва, че са използвани “местни материали, покрити с гипс или циментова замазка в имитация на мрамор”, каза Магнес. “Дори наскоро откритият мавзолей на Ирод в Херодиум е изграден от местен бял камък, а не от мрамор”, допълва тя. Свещените стъпала, от друга страна, “са от истински мрамор, вероятно от някъде в Егейско море – предполагам, че научните анализи могат да определят източника”, каза Магнес.

Патрик Гири, професор по средновековна история в Института за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси, каза, че “няма причина да смятаме – освен вярата – че тези стъпала са от римския преториум в Йерусалим”. Гири е направил обширни изследвания и доклади върху средновековни реликви, включително тези, свързани с историческия Исус. Легендата, описваща Елена, която докарва стъпалата от Йерусалим, също твърди, че е намерила част от кръста, на който е бил разпънат Исус“, казва Гири.

Джулия Смит, професор по средновековна история в Оксфордския университет, която също изследва средновековни реликви, се съгласи, че стъпалата вероятно не са използвани от Исус. “В популярната легенда стъпалата са били част от двореца на Пилат в Йерусалим и след това са донесени в Рим от Елена. Точно това е легенда.”

Смит каза, че стъпалата може да са били опит за създаване на реплика. “Има много аспекти на топографията на Йерусалим, които са били възпроизведени в Рим, като са картографирани върху съществуващи структури в града и според мен Скала Санкта е една от тях.”

“Макар че Исус вероятно не е използвал тези стъпала, “традицията, а не археологическата истина, е от значение за много хора“, каза Пелек-Баркат.

Превод – Нина Жишева

The post Светите стъпала… изкачвал ли ги е Исус? appeared first on Зелен Свят.

Бягайки от мюсюлманите в Персия, между VII и IX век зороастрианците се установяват в Индия, където се наричат ​​„парси”. Те желаели да се интегрират в новото си обкръжение, но също така останали верни на ценностите, убежденията и практиките на тяхната религия. Според много учени тази религия има влияние върху християнството, исляма и юдаизма.

Нима това е предшественик на християнството?

Зороастрийската вяра е една от най-старите религии в света, която се датира от 1200 година пр.Хр. Зороастър, пророк, който живял в земите на съвременен Иран, е смятан за основател на религията. Смята се, че той е съставил гатите – химни, които съставляват значителна част от литургичните текстове на зороастрийците. Според зороастрийската традиция, Ахура Мазда е върховен господар и създател. Той представлява всичко, което е добро. В този аспект религията е един от най-старите примери за монотеизъм или вярата в един бог. Основните принципи на вярата се основават на противопоставянето между Ахура Мазда и силите на злото, които са представени от Ангра Майню – духа на унищожението, злокачествеността и хаоса. Този зъл дух създава змия, наречена Ази Дахака, символ на подземния свят. Вярванията твърдят, че истината е представена от светлина, а парсите винаги се обръщат към източник на светлина, когато се молят – огън, слънце или луна, всички символизиращи тази духовна светлина.

Днес зороастризмът е малка, но благочестива религия. През 2004 г. са изчислили, че в света живеят между 128 000 и 190 000 зороастрийци, като 18 000 живеят в Съединените щати. Те също така са допринесли за много повече културен принос, отколкото първоначалната вълна от бежанци зороастрийци си мечтала. Семейството на Фреди Меркюри били мигранти. Първият им дом е бил Индия. Подобно на предците си, Фреди Меркюри се интегрира в нова култура. Въпреки промяната на името си, той останал изключително горд от наследството си.

Автор: Мартина С. Попова

The post Античната религия зороастризъм appeared first on Зелен Свят.

По време на Ид тя може да бъде посетена от повече от 41 000 души. 

Построена е между 1996 и 2007г. Тя е проектирана от сирийския архитект Юсеф Абделки. 

Проектът е на вече покойния президент на Обединените арабски емирства (ОАЕ), шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян, който иска да създаде структура, която да обедини културното многообразие на ислямския свят с историческите и съвременни ценности на архитектурата и изкуството.

В западните минарета се намират офиси. От там се управляват ежедневни операции и служи като център за обучение чрез своите образователни, културни дейности и програми за посетители.

Библиотеката, разположена в североизточната част, служи на общността с класически книги и публикации, отнасящи се до редица ислямски предмети: науки, цивилизация, калиграфия, изкуства  и монети, включително някои редки публикации от повече от 200 години. Колекцията съдържа материали на широк кръг от езици, включително арабски, английски, френски, италиански, испански, немски и корейски. Дизайнът на джамията Шейх Зайед е вдъхновен от  персийския стил. Структурата на купола и планът на джамията са вдъхновени от джамията Бадшахи. Арките му са типично мавритански, а минаретата са класически арабски.

Под ръководството на изпълнител oт Италия в нейното изграждане взимат участие повече от 3000 работници и 38 подизпълнители. 

Естествените материали са избрани за голяма част от дизайна и конструкцията, благодарение на дълготрайните си качества, включително мраморен камък, злато, полускъпоценни камъни, кристали и керамика. Занаятчиите и материалите идват от много страни, включително Индия, Италия, Германия, Египет, Турция, Мароко, Пакистан, Малайзия, Иран, Китай, Великобритания, Нова Зеландия.

Джамията е достатъчно голяма, за да побере над 40 000 богомолци, а основната зала за молитви може да побере над 7000 души. Има две по-малки молитвени зали с капацитет по 1500 души, една от които е молитвената зала за жени.

В четирите ъгъла на двора има четири минарета.

Голямата джамия Шейх Зайед има много специални и уникални елементи: килимът в основния молитвен салон се счита за  най-големият килим в света. В килима има 2 268 000 000 възела.

Голямата джамия Шейх Зайед има седем вносни полилея от немска фирма и включват милиони кристали Swarovski. 

Уникалната система за осветление е проектирана от осветителни архитекти, за да отразят фазите на луната. Красиви синкави сиви облаци се прожектират в светлините върху външните стени и стават по-ярки и по-тъмни според фазата на луната.

96-те колони в главната зала за молитви са облечени с мрамор и инкрустирани с перли , една от малкото места, където може да се види тази изработка. 

 99- те имена на Бога (Аллах) са поместени на стена в традиционна калиграфия, проектирана от известния калиграф Мохамед Ал Mandi TAMIMI. Стената има и фино оптично осветление, което е интегрирано като част от органичния дизайн.

През 2013г. певицата Риана получава отрицателни критики за снимки, с джамията на заден план, по време на частно посещение. По време на инцидента, тя е била представена по начин, считан за обиден и провокативен. Персоналът я моли да напусне след инцидента.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Джамията Шейх Зайед – вяра окъпана в кристали appeared first on Зелен Свят.

Проучването, в което се анализират некролозите на повече от 1000 души в САЩ, показва, че хората с религиозна принадлежност са живели средно с около 4 години повече от тези без религиозна принадлежност.

Констатациите са проведени дори след като изследователите са взели предвид биологичния пол и семейното положение на всеки човек, като два фактора, които са известни, влияят върху продължителността на живота. Всъщност, жените живеят средно с около 4,8 години по-дълго от мъжете, но и ефектът от религията върху продължителността на живота се доближава до това, казват изследователите.

“Религиозната принадлежност е имала почти толкова силен ефект върху дълголетието, колкото и полът “, се казва в изявление на водещия автор на изследването Лора Уолъс, докторант по психология в Държавния университет в Охайо.

Проучването се съгласява с предишни изследвания, свързващи религията с ползите за здравето. Например, съществуващите изследвания показват, че посещаването на религиозни служби е свързано с по-дълъг живот. Въпреки това, тези по-ранни проучвания често използват самооценките на хората за посещаемост на службите и не е ясно колко точни са тези доклади. За разлика от това, в новото изследване религиозната принадлежност е докладвана от човека, който прави некролозите.

Все пак изследователите отбелязват, че тяхното проучване е установило само асоциация и не е определило дали религиозните причини водят до увеличаване на дълголетието или дали здравите хора са по-религиозни.

Проучването е публикувано в списание Social Psychological and Personality Science.

Религия и продължителността на живота

За проучването изследователите са анализирали около 1100 некролога от 42-те големи градове в САЩ, публикувани онлайн между 2010 и 2011 година. Били отбелязани също възрастта, пола и семейното положение на лицето, както и броя на изброените социални и доброволчески дейности.

Изследователите установили, че след като са взели предвид половото и семейно положение, хората с религиозна принадлежност са живели средно с 3,8 години повече от тези без религиозна принадлежност.

По-нататъшният анализ показа, че доброволчеството и участието в социални организации обясняват част от връзката между религията и дълголетието.

Факторите на начина на живот също могат да помогнат да се обясни връзката. Много религии имат правила, които ограничават нездравословните практики, като употребата на алкохол и наркотици, които могат да играят роля за дълголетието. В допълнение, “много религии подпомагат практиките за намаляване на стреса, които могат да подобрят здравето, като благодарност, молитва или медитация”, казва съавторът на изследването Балдуин Уей, доцент по психология в щата Охайо.

Въпреки това, проучването не е било в състояние да оцени факторите на начина на живот или практиките за намаляване на стреса, основани на сведенията от некролозите. Необходими са повече изследвания, за да се разгледа ролята, която тези фактори играят във връзката между религията и дълголетието.

Интересното е, че проучването също така предполага, че общото ниво на религиозност в един град и колко жители на града ценят съответствието със социалните норми, може също да засегне връзката.

В силно религиозните градове, където е важно спазването на социалните норми, религиозните хора живеят по-дълго от нерелигиозните хора. Но в много религиозни градове, където съобразяването със социалните норми не е много важно, нерелигиозните хора живеят толкова дълго, колкото и религиозните хора, казва Уолас.

Изследователите наричат това “преливащ” ефект, при който положителните ползи за здравето на религията се пренасят в нерелигиозното население. С други думи, в тези ситуации нерелигиозните хора могат да бъдат позитивни, повлияни от това, че са в религиозна среда, без да са религиозни.

Все пак тези изводи са предварителни и трябва да бъдат проверени и в други проучвания.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Може ли Бог да удължи живота ни appeared first on Зелен Свят.

Представям ви Ива- крехка като жена, точна като мъж.

Джани: Привет Ива. Не мога да скрия удоволствието си, че срещнах един толкова искрен човек като теб. Представи се с няколко думи на читателите ни.

Ива:  Здравей. На мен също ми е изключително приятно и бързам да благодаря за поканата за това интервю. Казвам се Ива Иванова. На 32 години съм. Живея и работя в София. Успях да сбъдна мечтата си – да имам собствена фирма за отдаване на автомобили под наем. Още от малка имам някаква невероятна слабост към колите. Много ще ми е приятно да си поговорим.

Джани: Това ли е истинската ти професия? От къде идва този интерес към колите в едно момиче?!?

Ива: Това за мен не е просто професия. Това е… моето всичко. Първият човек, който ме сложи зад волана е моят дядо. Правех пазарлъци с него, а краката ми дори не стигаха до педалите. Той доста често използваше колата, за да ме накара да млъкна. И успяваше… Всъщност любовта ми към колите не е придобита в последствие, аз съм родена с нея.

Джани: Каква мечтаеше да станеш като малка?

Ива:  Винаги съм мечтаела да имам много коли. Осъзнавах го от дете, но мислех , че по скоро ще е моето хоби. Моите родители са зъботехници и в мен се появи идея да продължа семейния бизнес. На 17 години, започнах да ходя на уроци по биология и химия. Един ден, докато учителката ми обясняваше за сърдечно съдовата система, аз гледах през прозореца колите, които минават отдолу. Но се осъзнах едва когато тя ми се скара….“Ива, ти изобщо слушаш ли ме???“ Не научих нито биология , нито химия. Но за сметка на това научих, че човек не трябва да тръгва по пътя , по който смята, че ще печели хубави пари. Трябва да тръгне там, където е сърцето му. Защото, там е силата. Парите идват малко по-късно.

Джани: Коя ти е любимата марка кола. Защо?

Ива:  Любимата ми кола е поддържаната. Всяко нещо в света е устроено така, че когато се отнасяш добре с него, то ти отвръща със същото. Така е не само с колите. И нещо много важно, което научих по трудния начин е, че няма “чупливи“ коли. По-скоро има монтьори, които не знаят какво правят.

Джани: Имаш собствен бизнес, в който отдаваш коли под наем. На фона на толкова конкурентен пазар, защо смяташ, че хората трябва да предпочетат теб?!?

Ива: Повечето хора създават бизнес, водени от една единствена цел – пари, но аз започнах фокусирана върху следното – да сбъдна мечтата си. Никога не съм си правила бизнес план, нямам висше образование, нямах и достатъчно пари за това, в което се впускам. Всяка сутрин се събуждах с мисълта , че каквото и да се случва, аз няма да се предам. За моя радост, когато наистина обичаш работата си, клиентите го усещат. Скоро една клиентка ми сподели, че когато взима кола от мен се чувства най-спокойна. И избира да наеме кола от мен – заради начинът по който се чувства.  Хората може да забравят много неща – марката, цвета, дори и каква точно е била цената на наетия автомобил. Но това как си ги накарал да се почувстват – не се забравя.

Джани: Трудно ли е за една жена да оцелява в един мъжки бизнес и усещаш ли дискриминация от страна на мъжете?

Ива: За мен лично, най-трудното нещо беше да намеря подходящия човек, който да поддържа колите ми (монтьор). Предполагам се досещате, че поддръжката на колите ми е най- важното нещо. Мъжете те подценяват, само ако им позволиш. Това, как ще приемат една жена, зависи от нея самата. И когато не се държиш като силиконова кифла и не изглеждаш така, умните мъже го разбират.

Джани: Къде се виждаш след 10 години?

Ива:  Надявам се след 10 години да имам повече мъдрост, за да правя по-малко грешки. Да съм по-силна, за да приемам и неуспехите по-лесно, отколкото сега. Да прощавам на хората, които са ме наранили по-бързо. (Защото няма по-велики хора от тези, които могат да прощават, възхищавам им се) Но най-много от всичко, искам моите родители да се гордеят с мен така, както аз се гордея с тях. Защото всичко, което съм, дължа на тях. Защото те са прекрасни и ги обожавам!

Джани: Как и къде могат да те намерят за да си поръчат услугите на фирмата ти.

Ива: Тук оставям визитката си. Аз работя без почивен ден. Нямам такси за извън работно време и абсолютно всички екстри, които се предлагат към колите – детски столчета, навигация, интернет са напълно безплатни. А това лято, дори ми се случи да купя телефон и карта на един клиент, който пристигна без телефон. Човекът беше изключително изненадан, че съм пропуснала възможността да му взема допълнително пари. Аз обаче отказвайки се от шанса да взема допълнителни пари, получавам възможност да го спечеля като клиент завинаги, което е много по-ценно.

Джани: Пожелай нещо на читателите ни предпразнично.

Ива: На мъжете пожелавам да се стараят да бъдат повече истински мъже, отколкото разгонени мачовци. На жените пожелавам да се стремят по-скоро към това да бъдат достойни дами, отколкото изкуствени държанки. На всички пожелавам да бъдат добри и да правят добро през цялата година, не само по празниците. Да следват мечтите си и най-вече да вярват в себе си. Защото, когато повярваш в нещо, значи наполовина вече си го постигнал. И никога да не се предават.

Защото истинският провал е само тогава, когато се предадеш.

Нямам какво да добавя след нейното пожелание.

източник снимки: личен архив

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Ива – крехка като жена, точна като мъж appeared first on Зелен Свят.

Суеверията са неразделна част от културата на всяка нация. Хората се придържат към тях като към светите заповеди.

Вярата в силата на суеверието е предавана  от поколение на поколение и трябва да се следват правилата.

Всички сме чували, че ако  черна котка  ни пресече пътя, тогава нещо със сигурност ще се обърка.

В древни времена се е  смятало,  че за да извършват зверствата си, вещиците са можели да се превърнат в котка. Обикновено черна.

Но не всички суеверия са страшни. В някои държави съществува т.нар.  ,,кихане на истината“.

Вярва се,  че когато някой кихне, той потвърждава това, което току що се е казало.

Много хора вярват, че Четирилистните детелини носят късмет.

Предмети като – Талисмани, амулети също се приемат като символи на суеверието.

Конската подкова  може би е най-известният талисман за късмет, успех и богатство.

Английска легенда разказва, че свети Дънстън, който от обикновен ковач през 959г. се е издигнал до архиепископ на Кентбъри.

Той разпознал дявола и вместо коня му, подковал самия него. Виейки от болка, рогатият започнал да се моли. Св. Дънстън, го освободил, едва когато дяволът обещал да не припарва в къща, на чиято порта виси окачена подкова.

Много хора чукат на дърво, за да предотвратят беда, смятайки, че се защитават.

Разпространено схващане е, че счупеното огледало носи нещастие. Първите огледала се появили във Венеция и били много скъпи. За да заставят дъщерите си внимателно да боравят и да пазят скъпото  огледало, родителите измислили това поверие.

Ето още малко широко разпространени суеверия сред обществото.

Когато се местите да живеете на ново място, то метлата от старата къща не се носи в новия дом.

Ако ви засърби лявата длан, ще дойда пари, а дясната – ще излязат.

Ако в деня на сватбата вали дъжд,това предвещава плодородие и чистота във връзката.

Ако намерите ключ на улицата трябва да го занесете у дома. Първо го поставете на прага, за да отблъсне злото. Според популярни убеждения ключът, намерен на улицата, е предвестник на дългоочаквано преместване или придобиване на ново жилище. Е, късмет.

За двойката, която няма деца, срещата с калинка е предвестник на дългоочакваното попълнение към семейството.

Минаването под стълба, набеденият Петък падащ се на зловещата дата 13,  ярко сините очи гледащи ви със завист и предизвикващи уроки, разсипването на солта, са неща, които плашат хората.

Вярвате или не, суеверията съществуват. Дали ще ги подминаваме с усмивка или ще търсим знаци, подсказващи ни злочестни събития, зависи от нас.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Суеверията appeared first on Зелен Свят.