Накратко, атмосферата ни е тук, поради гравитацията. Когато Земята се е образувала преди около 4,5 милиарда години, разтопената планета едва ли е имала атмосфера. Но докато Земята се е охлаждала, се е формирала атмосферата й, главно от газове, изхвърлени от вулкани, според Smithsonian Environmental Research Center (SERC). Тази древна атмосфера е била много различна от днешната; от SERC смятат, че в нея е ​​имало сероводород, метан и от 10 до 200 пъти повече въглероден диоксид, отколкото в съвременната атмосфера.  

„Вярваме, че Земята е започнала с атмосфера, подобна на тази на Венера, с азот, въглероден диоксид, може би метан“, казва Джереми Фрей, професор по физична химия в Университета на Саутхемптън в Обединеното кралство. – Тогава животът е започнал някак си, почти със сигурност на дъното на някой океан.“

„След около 3 милиарда години фотосинтетичната система еволюира, което означава, че едноклетъчните организми използват слънчевата енергия, за да превърнат молекулите на въглеродния диоксид и водата в захар и кислороден газ. Това драстично повишаване на нивата на кислород“, казва Фрей. „И това е най-голямото замърсяване, което може да се каже, че животът някога е правил, защото бавно е преобразил планетата“, добавя той.

Днес атмосферата на Земята се състои от около 80% азот и 20% кислород, казва Фрей. Тази атмосфера е дом на аргон, въглероден диоксид, водни пари и много други газове, според National Center for Atmospheric Research (NCAR).

Хубаво е, че тези газове са там. Атмосферата ни предпазва Земята от суровите лъчи на слънцето и намалява температурните крайности, действайки като пухена обвивка около планетата. Междувременно, парниковият ефект означава, че енергията от слънцето, която достига до Земята, преминава в атмосферата, абсорбира се и се освобождава от парникови газове, според NCAR. Има няколко различни вида парникови газове; най-важните от тях са въглероден диоксид, водна пара, метан и азотен оксид. Без парниковия ефект температурата на Земята ще бъде под нулата.

Днес обаче парниковите газове са извън контрол. Тъй като хората отделят повече въглероден диоксид в атмосферата, парниковият ефект на Земята става по-силен. От своя страна климатът на планетата става по-топъл.

Интересно е, че никоя друга планета във Вселената няма атмосфера като Земята. Марс и Венера имат атмосфери, но не могат да поддържат живота (или поне не земния живот), защото нямат достатъчно кислород. Всъщност атмосферата на Венера е предимно въглероден диоксид с облаци от сярна киселина, „въздухът“ е толкова дебел и горещ, че никой човек не може да диша там. Според НАСА, наситената с въглероден диоксид атмосфера на Венера я прави най-горещата планета в нашата Слънчева система. Повърхностните температури са достатъчно горещи, за да се разтопи оловото.

„Фактът, че Земята има атмосфера е изключително необичаен по отношение на планетите в Слънчевата система, тъй като земната атмосфера е много различна от която и да е от другите планети, казва Фрей. Например, налягането на Венера е около 90 атмосфери, което е равностойно на гмуркане на дълбочина от 914 метра в океана на Земята. Оригиналните руски космически кораби, които отидоха до Венера, направиха запис от само няколко секунди и след това бяха смачкани, разказа Фрей. – Никой така и не разбра колко е горещо там.“

Така че атмосферата на Земята е живот – и без нея животът, какъвто го познаваме, няма да съществува. „Земята се нуждаеше от подходящата атмосфера, за да се зароди животът, обяснява Фрей. Тя създаде тази атмосфера и създаде условия, за да живее в тази атмосфера. Атмосферата е напълно неразделна част от биологичната ни система.“

Превод – Нина Жишева

The post Атмосферата и Земята – прекрасната симбиоза на живота appeared first on Зелен Свят.

Над всичко това се извисяват минерални структури, зародили се от вентилационните отвори, които се извисяват на височина 23 метра. Учените са посещавали това място и преди десетилетие, но тогава не видели нищо необичайно; изглежда този сюрреалистичен морски пейзаж се е образувал около хидротермалните отвори през последните 10 години, поради увеличаване на петна в морското дъно, където са натрупани минерални и свръхгорещи водни струи.

“Удивително не е достатъчно силна дума,” каза Манди Джоуи, морски биолог от Университета в Джорджия, която ръководи екипа, открил отворите.

Джоуи и нейните колеги изучавали подводни колонии на микроорганизми в басейна Гуамас в централния залив на Калифорния в края на миналата година, когато провели автономно проучване наблизо, търсейки интересни места за проучване на следващата си експедиция.

„Видяхме много интересна топография, която ме удиви!“, каза Джой.

През февруари екипът стартира друга експедиция, изпращайки автономна техника, оборудвана с камери с висока разделителна способност, в дълбините под палубата на изследователския кораб на института Schmidt Ocean, Falkor. Почти 1800 м под повърхността видели отворите, които били покрити с микроорганизми, морски червеи и видове, които не били познати.

„Меко казано, беше шок – споделя Джоуи. – Челюстта ми буквално удари пода“.

Екипът открил хидротермална вентилационна площадка, която не е съществувала през 2008 г. „Най-вероятно, каза Джоуи, оттогава са се появили нови отвори или скоростта на хидротермалния флуиден поток се е увеличила. Разтворените минерали и метали във флуида са реагирали с морската вода, за да създадат огромни “пагоди”, някои с ширина 15 метра в диаметър и много по-високи от 10 метра над морското дъно“.

„На някои места течността на флуида е създала первази, или фланци, които улавят басейните на богатата на сулфид и метан течност под тях. Басейните пречупват светлината, създавайки сребрист ефект на огледалото. В някои басейни екипът откри деликатни минерални утайки с дължина няколко сантиметра, които изглеждаха като пера. Никой не знае какви са те“, разказа Джоуи.

„Сред другите изненади на мястото открихме странни метанови хидрати – балони с природен газ, хванати в кристална рамка от лед. Въпреки това метановите хидрати в тези отвори изглеждаха странно неравномерни, почти като разтопени“, допълва Манди.

Изследователите все още не знаят защо нещата там изглеждаха така. „Това може да бъде от високото налягане и екстремните температури на мястото, каза Джоуи. Температурата на океанската вода е само на 2°С, докато хидротермалните течности са прегрети до 366°C. Или може да има примеси в метановия газ, които причиняват странни форми“.

„Сред останалите загадки на мястото на отворите е наличието на живот, покриващ горещите кули. Някои бяха разпознаваеми, като червеите на тръбата Riftia, които съдържат симбиотични бактерии, хранещи се със сяра. Други бяха напълно нови за науката. Кулите са дом на дъговидни колонии от микроорганизми, казва Джоуи, варираща от розово до оранжево до бяло до жълто и пурпурно“.

„Никога не съм виждала пурпурна колония от микроорганизми – каза Джоуи. Изследователите сега използват генетично проследяване, за да изследват микробите и да научат дали температурата, химията на водата или някой друг фактор определя техния цвят. Също така те ще се задълбочат в проучване състава на хидротермалния флуид, за който вече са установили, че е богат на манган и желязо. Накрая, казва Джой, вирусологът на екипа изучава вирусите, които заразяват микробите на мястото. Такива неща не се случват често – каза Джоуи. – Нямам търпение да се върна!“

Превод от английски – Нина Жишева

The post Феерия от дълбините на океана appeared first on Зелен Свят.

Температурата на Земята се е увеличила с една степен, количеството на полярния лед е намаляло с 9% само за едно десетилетие.

Според Световната федерация на дивата фауна, уловът на риба в световен мащаб е 2,5 пъти по-висок от допустимия. Повече от половината от световните рибни запаси и видове, са намалели, една четвърт от видовете са прекомерно изчерпани. Деветдесет процента от големите видове риби – риба тон, риба меч, треска, камбала, моркови, Marlin – са загубили своето естествено местообитание. Според прогнозите, ако ситуацията не се промени до 2048 г. запасите от тези риби ще изчезнат.

Най-голямата опасност за климата е въгледобива, но освен това, този процес също застрашава местните екосистеми. Смята се, че само в САЩ, Западна Вирджиния повече от 121,405 хектара широколистни гори са били унищожени в резултат на добива на въглища.

Един от най-големите катаклизми е през 1989 г. разливът на нефт в Принц Уилямс Бей, Аляска, имал тежки последици. По това време в резултат на тази авария се разляти около 11 милиона галона суров нефт директно във водата, а повече от 25 000 морски птици, 2800 морски видри, 300 тюлени, 250 орли, около 22 кита, както и милиарди сьомга и херинга, са унищожени.

Все още много малка част от колите се захранват с електричество. Един автомобил консумира около 2271 литра бензин годишно. За да се изчисти въздуха от изгорелите газове само на един автомобил, са необходими 240 дървета.

Пестицидите, използвани за предпазване на растенията, застрашават оцеляването на някои видове птици и насекоми. Броят на пчелните колонии рязко спада. Отпадъците от химикали, замърсена почва, животински отпадъци – всичко това влиза във водните басейни. Химическите торове и пестицидите повишават нивото на азота и намаляват нивото на кислорода във водата.

Обезлесяването също допринася за глобалното затопляне. В повечето случаи необходимостта от създаване на земеделски парцели, налага изсичането на огромни площи с дървета.

Пренаселеността е проблем, за който рядко се говори.

Според прогнозите, до 2050г. населението на Земята ще надхвърли 9 милиарда души. Повече хора – означава повече отпадъци, повече храна, повече производство на потребителски стоки, повече консумация на електричество, автомобили и др.

Повишеното търсене на храна, ще накара земеделските производители и рибарите все повече да вредят на крехките екосистеми. Горите ще бъдат почти напълно отстранени, тъй като градовете ще се разрастват непрекъснато и ще са необходими нови площи за земеделска земя. Списъкът на застрашените видове ще бъде по-дълъг. В бързо развиващите се страни като Индия и Китай, се очаква нарастваване на потреблението на енергия и да се увеличат въглеродните емисии. Накратко, колкото повече хора, толкова повече проблеми.

Накратко, картината не е никак оптимистична, но в голяма степен зависи от осъзнаването на проблемите. Промяната следва да започне от всеки един от нас, човеците, защото в крайна сметка засяга всички ни.

Часовникът тиктака, хора.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Код червено – Самоунищожение! appeared first on Зелен Свят.