Нещо е пробило огромна дупка в Млечния път. Ана Бонаса от Центъра за астрофизика към Харвард-Смитсониан представи констатациите си на неотдавнашна среща на Американското физическо общество – но ние буквално сме на тъмно за това, какво я е причинило.

Всъщност “ударният елемент” е неоткриваем от телескопи и може да бъде създаден от самата тъмна материя.

“Това е един мощен куршум на нещо”, каза Бонаса.

Краят на галактиката вече е странно място, дори когато обмисляте общата странност, каквато е пространството. Той е обвит в огромен ореол от горещ газ, обсипан със стари звезди и кълбовидни купове и може би дори следи от “призрачна” галактика, която е предшествала Млечния път.

И така, как един землянин, кацнал на клон на една планета, на разстояние от десетки милиони светлинни години, забелязва дупка в ореола? Бонаса не дава отговор.

Проучвала е данни с висока точност, събрани от космическия кораб „Гая“, особено при приливни потоци – звездни купове, издути от гравитацията в потоци, които могат да се простират на хиляди светлинни години. Освен ако нещо не ги разруши, тези потоци са склонни да поддържат постоянна плътност.

Бонаса напраила изненадващо откритие – космически юмрук, който си проправя път през приливния поток и влачи звезди в зашеметяващата си гравитационна следа.

“Това е много по-масивно от звезда”, каза тя. – Нещо като един милион пъти по-голямо от слънцето. Няма звезди с такава маса.

Има ли някакви обяснения на явлението?

Черна дупка?

– Ако беше черна дупка – размишлява Бонаса. – Това щеше бъде супермасивна черна дупка от вида, който намираме в центъра на нашата собствена галактика.

Тъмна материя?

Това е една вълнуваща и много по-малко обречена възможност. Учените, всъщност, дават мило и драго за такава тъмна материя с такива пропорции. Въпреки че сенчестият материал може да съставлява от 27 до 95% от вселената, той остава най-голямата му загадка.

Огромна тъмна глобула – колкото и невероятно да е – може да ни предложи най-добрата възможност да се погрижим за тези тайни. Изследователите може дори да могат да използват приливни потоци, отбелязва Бонаса в резюмето на нейното представяне, за да измерят “масовия спектър на субструктурите на тъмната материя и дори да идентифицират отделните субструктури”.

Тъмната материя може да се вмести в сметката, особено след като няма никакъв признак за някакъв обект наблизо, който би могъл да избухне през приливите. Вярна на името си, тъмната материя не отразява никаква светлина. И затова е “невидима”. Тя само упражнява гравитационна сила. И в нашия случай наистина може да е инструментът, пробил огромната дупка в галактиката ни.

Превод – Нина Жишева

The post Нещо много голямо и много тъмно пробива дупка в нашата галактика appeared first on Зелен Свят.