Нещо повече, Y хромозомата бързо е дегенерирала, оставяйки жените с две напълно нормални Х хромозоми, но мъжете –  с една X и една сбръчкана Y. Ако степента на дегенерация продължи, на Y хромозомата й остават само 4.6 милиона  години преди да изчезне напълно. Това може да звучи като дълго време, но не е, ако си дадем сметка, че животът съществува на Земята от 3,5 милиарда години.

Хромозомата Y не винаги е била такава. Ако върнем часовника 166 милиона години назад, при появата на първите бозайници, историята ще бъде съвсем различна. Ранната “прото-Y” хромозома първоначално е имала същия размер като Х-хромозомата и е съдържала съвсем същите гени. Въпреки това, Y хромозомите имат фундаментален недостатък. За разлика от всички други хромозоми, за които имаме по две копия във всяка от нашите клетки, Y хромозомите присъстват само като едно копие, предавани от бащите на техните синове.

Това означава, че гените в Y хромозомата не могат да претърпят генетична рекомбинация, “разбъркване” на гените, което се случва във всяко поколение и помага да се елиминират увреждащите генни мутации. Лишени от ползите на рекомбинацията, Y хромозомните гени се дегенерират с времето и, в крайна сметка, изчезват от генома.

Въпреки това, последните проучвания показват, че Y хромозомата е разработила някои доста убедителни механизми, за да “удари спирачките”, забавяйки скоростта на загубата на гените, до евентуално спиране.

Например, наскоро проведено датско проучване, публикувано в PLoS Genetics, подреждайки части от Y хромозомата от 62 различни мъже и установи, че тя е предразположена към големи мащабни структурни пренастройки, позволяващи „генно усилване” –  придобиване на множество копия на гени, които насърчават здравословната функция на спермата и смекчават загубата на гени.

Проучването показа също, че Y хромозомата е разработила необичайни структури, наречени „палиндроми“ (ДНК последователности, които се четат еднакво  напред като назад – като думата „капак“), които я предпазват от по-нататъшна деградация. Те записват висока честота на „генетични конверсионни събития” в палиндромните последователности на Y хромозомата – това основно е процес „копиране и поставяне”, който позволява повредени гени да бъдат поправени, като се използва неповредено резервно копие като шаблон.

По въпроса дали Y хромозомата действително ще изчезне, научната общност в момента е разделена на „изчезващи Y хромозоми” и „оставащи Y хромозоми”. Последната група твърди, че нейните защитни механизми вършат страхотна работа и са спасили Y хромозомата. Но другите казват, че всичко, което се случва, е да позволи на Y хромозомата да се вкопчи с ноктите и зъби, преди да се откаже. Следователно дебатът продължава.

Водещият поддръжник на аргумента за изчезването на хромозомата, Джени Грейвс от университета La Trobe в Австралия, твърди, че в дългосрочна перспектива Y хромозомите неизбежно са обречени – дори и ако се задържат малко по-дълго от очакваното. В книгата си от 2016 г. тя посочва, че японските бодливи плъхове и обикновените спепушонки са загубили изцяло Y-хромозомите си и твърди, че процесите на гените, повлияли на Y хромозомата, неизбежно водят до проблеми с плодовитостта. Това на свой ред може в крайна сметка да доведе до формирането на изцяло нови видове.

Мъжете изчезват?

Както твърдим в една глава в нова електронна книга, дори ако Y хромозомата при хората изчезне, това не означава непременно, че самите мъже са на път също да изчезнат. Дори при видовете, които са загубили напълно Y хромозомите, мъжките и женските индивиди са все още необходими за репродукцията.

В тези случаи генът „главен ключ” на SRY, който определя генетичната мъжественост, се е преместил в различна хромозома, което означава, че тези видове произвеждат мъжки индивиди, без да се нуждаят от Y хромозома. В такъв случай обаче, новата хромозома, определяща пола, към която SRY се придвижва, отново ще започне процеса на дегенерация, поради същата липса на рекомбинация, която обрече предишната Y хромозома.

Интересното при хората обаче е, че докато Y-хромозомата е необходима за нормална човешка репродукция, много от гените, които носи, не са необходими, когато се ползват техники за асистирана репродукция. Това означава, че генното инженерство може скоро да стане способно да замени генната функция на Y хромозомата, като позволи на женски двойки от един и същи пол или на безплодни мъже да заченат. Въпреки това, дори ако е възможно всеки да зачене по този начин, изглежда много малко вероятно фертилните хора просто да спрат да се размножават по естествен начин.

Въпреки че това е интересна и горещо обсъждана област на генетичните изследвания, няма голяма нужда от притеснения. Дори не знаем дали Y-хромозомата изчезва изобщо. И както показахме, дори и да е така, най-вероятно ще продължим да се нуждаем от мъже, за да може нормалното възпроизвеждане да продължи.

В действителност, перспектива от типа „селскостопански животни“, при която няколко надарени мъжкари са избрани да станат бащи на по-голямата част от децата ни, със сигурност не се вижда на хоризонта. Във всеки случай през следващите 4,6 милиона години ще имаме много други по-неотложни проблеми.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Отиват ли си мъжките момчета? appeared first on Зелен Свят.

Това, което реално знаем за него би ви накарало да се замислите.

Както всички останали фараони, той е решил да бъде изобразяват по начина, по който наистина е изглеждал. Това само по себе си повдига доста въпроси. От издълженото му лице, до непропорционалното му тяло, повечето негови изображения приличат на карикатури. Причината заради която той бил заличен от историята е, че по някаква причина той се отрекъл от египетските богове и провъзгласил нов, до това време непознат бог на слънцето като всеобщото божество на вселената. Всичко свързано с този фараон е някак си различно, дори неговото ДНК.

7 годишно проучване свързано с изучаването на ДНК-то на неколцина древни египетски фараони, достигнали от озадачаващи резултати. 8 от пробите на фараоните били напълно нормални, но деветият, взет от гробът, който много смятат, че е на фараон Ехнатон, бил различен. Използвали са тъкан от главата както и частица кост, но резултатите били еднакви. ДНК-то показва, че Ехнатон е има страни мутации, най-очевидната от тези е уголемена мозъчна кухина, вероятно е по-голям мозък. ДНК-то показва белези на „модификация“. Самият череп е доста по-различен от други намирани от този период. Скелетната и черепна структура са два пъти по-плътни и по-здрави от тези на модерният човек.

Много от доказателствата представени от проучването, показват, че Ехнатон е имал сравнително по-различна генетика от останалите хора по това време, но дори и днес. Възможно ли е да е била рядка генетична мутация или отвъдни сили са замесени. Защо и как все още остава мистерия.

Автор: Мартина С. Попова

The post Извънземно ДНК на египетски фараон appeared first on Зелен Свят.

Тази чувствителност не е просто въпрос на вкус, а по-скоро е повлияна от генетичния състав на човека, твърдят изследователите в изследването, публикувано в списанието Scientific Reports.

“Можете да очаквате, че хората, които са особено чувствителни към горчивия вкус на кофеина, ще пият по-малко кафе”, заяви старши изследовател Мерилин Корнелис, асистент по превантивна медицина в Northwestern University Feinberg School of Medicine в Чикаго. “Обратните резултати от нашето проучване показват, че потребителите на кафе развиват вкус или способност да откриват горчивината на кофеина благодарение на заученото положително усещане, предизвикано от него.”

Казано по друг начин, хората, които имат повишена способност да усетят горчивината на кафето и особено отчетливия горчив вкус на кофеина, се научават да свързват „добри неща с него“, каза Корнелис. Това заключение е изненадващо, като се има предвид, че горчивината често служи като предупредителен механизъм, каращ хората да плюят вредни вещества, твърдят учените.

Изследователите проведоха проучването, за да разберат как генетиката влияе върху консумацията на чай, кафе и алкохол, които често горчат, твърди изследователят Жуе Шен Онг, докторант в Катедрата по генетика и компютърна биология в Института за медицински изследвания QIMR Berghofer в Бризбейн, Австралия.

„Въпреки че всички горчиви аромати могат да изглеждат еднакви, ние възприемаме горчивината на брюкселското зеле, тонизиращата вода (хинин) и кофеина по различен начин”, каза Онг. “Степента, до която ние намираме тези горчиви вкусове, отчасти се определя от гените ни.”

За да извършат изследването си, учените разглеждат генетичния състав и ежедневното потребление на горчиви напитки на повече от 400 000 души от Обединеното кралство.

Резултатите показват, че хората с генетична способност за усещане на горчивината на зелени зеленчуци (като брюкселско зеле) или тонизирана вода, са по-склонни да предпочитат чая пред кафето, установиха изследователите. Освен това хората, които са били по-чувствителни към горчивите вкусове на хинина и зелени зеленчуци, избягват кафето.

В същото време хората с генетична способност за усещане на горчивината в брюкселското зеле, е по-малко вероятно да пият алкохол, особено червено вино, отколкото хората без тези генни варианти, установиха изследователите. „Това може да помогне на учените да изучават пристрастяването“, каза Онг.

Онг отбеляза, че “Човек може да си представи, че на лично ниво има много фактори, които определят приема на кафе – социално-икономически статус, способност за метаболитна обработка на кофеина, пушенето”, каза той. “Освен всичко, хората пият всякакъв вид кафе – черно кафе, лате, капучино”.

Автор – Нина Жишева

The post Кафето горчи. Защо го пием тогава? appeared first on Зелен Свят.

Това, което е необичайно за Rh-отрицателната кръв, е, че нейният ген е изненадващо чест, въпреки че е потенциално вреден. Когато жена, която е с Rh-отрицателно, е бременна с дете, което е с Rh-положително, имунната система на майката създава защитни анти-тела към Rh-позитивната кръв и нейната кръв по същество става токсична за детето. За някои хора това изглежда, че тялото на майката отхвърля бебето – което ги е накарало да предположат, че може би причината за отхвърлянето е несъвместимост, основана на схващането, че майката и детето са от различни видове. Други предполагат, че поколенията с Rh-отрицателната  кръв са просто специални по някакъв начин и не са предназначени да се смесват с поколения, които са предимно Rh-положителни.

Една популация, която притежава необичайно висока честота на гена за Rh-отрицателната кръвна група, са баските от североизточна Испания. Също така те говорят неиндоевропейски език и имат генетични маркери, които предхождат развитието на селското стопанство. Това е довело до спекулации, че Rh-отрицателната кръв е свързана с родословието на кроманьонците, датиращо от горния палеолитен период в Европа.

Сред по-екзотичните теории е идеята, че Rh-отрицателният ген представлява отделен клон на човечеството, който се е свързал с клона, дошъл от Африка. Един блогър е стигнал толкова далеч, че да каже, че тези с Rh-отрицателна кръв са потомци на хиперборейската раса, която според него е оригиналната човешка раса. Последователите на тази идея вярват, че хората от тази раса са русокоси, синеоки и от нея произхождат най-големите духовни учители в историята, включително Исус.

Някои хора, които не са доволни от идеята, че тези, които са с отрицателно Rh, са друга форма на човечеството, предполагат, че чертата произхожда от извънземни, които или се кръстосват с хора, или създават хора чрез генно инженерство.

Ролята на генетиката в Rh-отрицателната кръв

Тази необичайна черта обаче може да бъде обяснена и с относително обикновена човешка генетика и естествения подбор. Едната възможност е, че генът за Rh-отрицателна кръв има някакво селективно предимство, което надвишава негативните последици от наличието на Rh-отрицателна кръв.

Добре известен пример за това явление е случаят със сърповидно-клетъчната анемия и маларията. Голям процент от населението в Западна Африка, където е разпространена маларията, се състои от носители на гена за сърповидно-клетъчна анемия, въпреки че хората не са болни от самата болест. Причината е, че само носенето на гена за сърповидно-клетъчна анемия дава имунитет към малария. Въпреки че сърповидно-клетъчната анемия е вредна, дори смъртоносна, носенето на гена дава селективно предимство и затова е много по-често срещано, отколкото се очаква.

Извънземното обяснение е още по-проблематично, защото Rh-отрицателният ген е очевидна вариация на иначе напълно човешки ген. Ако генът не е специално проектиран от извънземни от предхождащ човешки ген, малко вероятно е той да идва от нищо друго, освен от Homo Sapiens.

Другият проблем с Rh-отрицателната кръвна група, който е резултат от смешение с извънземни, е, че извънземните вероятно имат биология и геном напълно различни от тези на човешките същества. Техният геном може дори да не се основава на ДНК – но нещо друго, като РНК, или някаква екзотична форма на генетично съхранение, която никога не е еволюирала на Земята. Това ще направи всички жизнеспособни хибриди много невероятни, ако не и невъзможни. Както би казал астрономът Карл Саган, би било по-лесно да се направи хибрид между човек и лале, отколкото хибрид между земно и извънземно същество.

Невероятността и несигурността на другите варианти формират обяснението, че Rh-отрицателната кръвна група е просто мутация, която е станала обичайна за някои популации поради селективното предимство, което е най-вероятният вариант, който най-лесно оцелява при прилагането на бръснача на Окам. Ако тази кръвна група се дължи на друг човешки вид, да не говорим за извънземни, трябва да се направят много повече ненужни предположения, които е трудно да се проверят. В резултат на това, доказателствата в момента определят обикновената мутация като причина за Rh-отрицателния кръвен фенотип.

Автор – Нина Жишева

[1] Бръсначът на Окам – принцип за решаване на проблеми, при който се приема, че колкото по-просто е решението, толкова по-приемливо е то

The post Rh-отрицателната кръв – божествена, извънземна или полезна мутация? appeared first on Зелен Свят.

Изследването на 350 000 души, обхващащо целия геном, „най-голямото генетично изследване на цвета на човешката коса“ досега, се опитва да разкрие генетичните загадки на това какви коси наследяваме, независимо дали са червени, руси, черни или кафяви.

По-рано се смяташе, че червената коса е наследена от две версии на MC1R гена, един от вашата майка и един от баща ви. Новите изследвания показват, че MC1R представлява едва 73% от наследствеността на червената коса. Нещо повече, по-голямата част от хората, които носят два червенокоси варианта на MC1R имат кафява или руса коса.

Както е публикувано в списанието Nature Communications, новото изследване показва, че най-малко осем различни гена са отговорни за червената коса. Нещата са малко по-сложни за хора с руси или кафяви коси, като при тях почти 200 гена допринасят за пигментацията на косата им.

Екипът установи също, че 12.7% от жените във Великобритания имат руса коса и 5.2% имат червена коса, докато 9.9% от мъжете имат руса коса и 3.7% имат червена коса.

Цветът на косата ни, както и цветът на кожата и очите, зависи от количеството и вида на меланина, произвеждан от нашите меланоцити. Естеството на меланоцитите ни, от своя страна, се определя от нашите гени. Заедно с други видове меланин, червената коса обикновено съдържа големи количества феомеланин, който има розово-червен оттенък и е особено концентриран в устните, зърната и гениталиите. От друга страна, тъмната коса обикновено съдържа повече еумеланин.

Изследователите от Университета в Единбург в Шотландия и Оксфордския университет достигнаха до констатациите си чрез пресяване на биобанката в Обединеното кралство, огромно и уникално генетично изследване на половин милион души от европейски произход във Великобритания. Първоначално това може да звучи ограничено, но изследователите твърдят, че европейското население има някои от най-големите естествени вариации на цвета на косата в света.

„За пореден път съвместните изследвания помагат да се дадат отговори на някои от важните въпроси на живота“, казва Мелани Уелхам, изпълнителен директор на Изследователския съвет по биотехнологии и биологични науки (BBSRC), който спомогна за финансирането на изследването.

„BBSRC има удоволствието да подпомогне най-голямото генетично изследване на цвета на косата. Той е предоставил някои интересни прозрения за това, какво ни прави толкова специални и различни индивиди. “

Автор – Нина Жишева

The post Не е просто да си рижав appeared first on Зелен Свят.

Според репортажи в списание EMBO Reports учените от Югозападния медицински център на Университета на Тексас и Flinders Unversity в Австралия учените са установили, че единичният ген, известен като RCAN1, действа като инхибитор на обратната връзка за всички видове метаболитни процеси и производството на телесна топлина. След като са изключили този ген у мишките, те открили, че животинките са станали устойчиви на наддаване на тегло. Всъщност метаболизмът им е получил супер заряд, който им позволява да “изгорят” повече калории.

Досега експериментът е тестван само на мишки. Въпреки това изследователите твърдят, че техните открития притежават потенциал като нова лекарствена терапия за хора със затлъстяване или метаболитни състояния.

„Знаем, че много хора се борят да отслабнат или дори само да контролират теглото си по различни причини. Констатациите в това проучване може да означават разработване на хапче, което да е насочено към функцията на RCAN1 и може да доведе до загуба на тегло, казва водещият автор, професор Деймиън Кийтинг от университета Flinders. Резултатите показват, че ние имаме потенциалната възможност да постигнем реална разлика в борбата със затлъстяването. Вече разработихме серия от лекарства, които са насочени към протеина, който този ген произвежда и сега сме в процес на тестване, за да видим дали те инхибират RCAN1 и дали могат да бъдат потенциални нови лекарства против затлъстяване”, добавя той.

Човешкото тяло съдържа два вида мазнини: бяла мазнина и кафява мазнина. Бялата мазнина, използвана за съхраняване на енергията, е нещото, което си представяте, когато чуете думата мазнина. Кафявите мастни клетки, пълни с митохондрии, изгарят енергията и произвеждат топлина. Ние сме склонни да губим малките си запаси от кафяви мазнини с напредване на възрастта, а у затлъстелите индивиди и хората с диабет те са още по-малко. Според изследователите, изключването на RCAN1 може да допринесе за превръщането на бялата мазнина в кафява.

“В светлината на нашите резултати, лекарствата, които разработваме за дезактивиране на RCAN1, ще изгарят повече калории, докато хората почиват”, обясни професор Кийтинг. “Това означава, че тялото ще съхранява по-малко мазнини, без да е необходимо човек да намалява консумацията на храна или да прави повече упражнения.”

Разбира се, дори ако изследователите залагат много надежди на тези находки в човешкото лечение, все пак ще се нуждаем от балансирана диета за по-добро здраве. Въпреки това, за хора с хронично затлъстяване или метаболитни състояния, това може да послужи като много полезен инструмент за лечение.

Автор – Нина Жишева

The post Вече ще можем да ядем без да дебелеем? appeared first on Зелен Свят.

Самият факт, че консумираме майчиното мляко на друг вид създание и не се разболяваме от него е доста фантастично. Краве млякото естествено е много полезно за телетата, но как така сме почнали ние да го употребяваме? Лактозата в него е най-сложното за обработване от телата ни. Може би познавате доста хора, които избягват консумирането на мляко в каквато и да е форма. Може да се каже, че те са по-нормалните. Ензимите, които помагат на телата ни да обработим лактозата съществуват през периода на живота ни когато реално ни се налага да пием мляко по предназначение. Преди много, много време когато детето стане на около 3-4 годишна възраст тялото му бавно спира да произвежда този ензим. По това време до 7-8 годишна възраст пиенето на мляко би довело до остра, неприятна реакция на тялото. Хората, които не могат да консумират лактоза имат точно такъв организъм. Учените казват, че около 70% от обществото влизат в тази категория. Останалите се меко казано мутанти.

Хората от много отдавна са опитомили голямо количество животни като кравата. Древните фермери измислили начин, по който да намалят количеството на лактоза в млякото като го ферментирали – йогурт и кисело мляко. От там създали сиренето и кашкавала. Но все още не са можели да пият млякото в чистата му форма. Това се променило когато в Европа се появила генетична мутация преди около 7,500 години. Тя позволила на човека да консумира млякото на кравите или овцете без да бъде отровен от лактозата в тях. Позволило им да продължат да създават ензима за обработката на лактоза дълго след детството. Генът бързо се разпространил и млякото станал стандарт в ежедневните храни на човечеството.

Учените не са сигурни защо и как се е получила тази промяна, но без нея днес нямаше да можем да се наслаждаваме на редица сладкиши, шоколад и напитки без млякото.

Автор: Мартина С. Попова

The post Млякото и мутиралите хора appeared first on Зелен Свят.

Някой учени твърдят, че червенокосите хора ще изчезнат до края на този век. Това е малко екстремно. Те не са най-рядкото нещо, но не са и особено често срещани. Държави като Ирландия и Шотландия наистина притежават доста червенокоси хора, но като цяло тези хора са от 1 до 2% от общото население на земята.

Не, не получават косата си защото са откраднали адски огън или са били заченати по време на менструация или са били ухапани от върколак… Те получават медните си коси по същия начин като нас – от меланин. Той е причината за цвета на очите, кожата и косата ни. Всички го имаме. Това е проста генетика. Единствената разлика е, че при червенокосите хора той е малко мутирал. Тъмният вид е на лице при хората, които са изложени на голямо количество слънце, най-вече живущите около екватора. Хората със светлия вид са ориентирани по към скандинавските държави където няма толкова слънце и така те са руси, синеоки и бледи. Червенокосите имат мутирала версия на този светъл ген. Бледата кожа е по-добра при генерирането на витамин D. Това вероятно е предоставило предимство за оцеляване във вечно облачния север.

Може би сте чули слуха, че рижавите хора не търпят на болка. За жалост има част истина в това. Изследвания заключили, че червенокосите хора са по-чувствителни към термична болка – екстремна топлина или студ – и че средно те се нуждаели от 20% повече упойка. Учените не са напълно наясно защо това се случва, но имат хипотеза, че точно мутаралия хормон, които ни определя нашата пигментация може би е свързан и с ендорфините – натуралните ни обезболяващи.

Не се безпокойте, червенокосите хора няма да изчезнат. Каквото и да става… винаги има боя за коса.

Автор: Мартина С. Попова

The post Червенокосите хора appeared first on Зелен Свят.

Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но е толкова просто. Съществуват около 3 хиляди различни вида комари в света и само малко част от тях хапят хората. Комарите съществуват от много по-дълго време, от колкото човека – милиони години, през които са преживели през множество промени и хищници. Така, че искам ли да признаем или не, комарите са доста издръжливи същества. Това не означава, че не сме се опитали да ги изтрием от лицето на планетата преди. Най-добрият пример е когато сме решили да ги унищожим с химикали, които по-късно се оказали ужасни както за планетата така и за хората, не само за комарите.

Но нека се впуснем в хипотетичната реалност, в която сме успели да ги премахнем от животите си. Някой учени казват, че това реално няма да навреди особено на природата, вероятно просто друг вид ще запълни тяхното място в екосистемата. Съществуват обаче видове комари, като тези в Русия и Канада, които летят в огромни ята и опрашват малкото растения, които успяват да живеят на минусовите температури. Тези растения са храна за животните в тези райони, така че може би не трябва да унищожаваме всички видове комари.

Също така не ни е нужно, тъй като знаем кои видове носят болести и реално са заплаха за хората. Учените в момента работят върху начини, по които или да ги унищожат изцяло или поне да унищожат нещата в тях, които им позволяват да разнасят вирусите. Идеята е генетично да ги модифицираме и по този начин да навредим колкото се може по-малко на природата.

В крайна сметка, би било изключително трудно и потенциално доста вредно за околната среда да унищожим всички комари. Но скоро може би ще можем да се фокусираме само върху определи видове и да ги спрем от това да ни заразяват с болести и да направим светът малко по-безопасен.

Автор: Мартина С. Попова

The post Ако комарите изчезнат? appeared first on Зелен Свят.

Някой хора са родени с по-малък страх от височини или се тренират да устояват. Доста лесно бихте намерили клипчета на авантюристи със страст към височини да се катерят по кранове или по фасадата на нелепо високи сгради.

Други се справят с височините доста по-трудно. Тях ние обозначаваме като страдащи от вертиго. Това не е много точно. Вертиго се получава когато някой се чувства все едно се върти когато реално стои на място. Да, вярно е, че много хора получават това чувство когато погледнат на долу от голяма височина, но други хора го получават като погледнат нагоре към огромна структура. Вертиго може да е един от симптомите на акрофобия – екстремен и ирационален страх от височини. Хората, които страдат от това биха били изплашени от неопасни височини, например слизането по стълби или поглеждането през прозореца.

Експерименти показват, че дори бебе не би припарило до място, от което има възможност да падне. Странното е, че не сме се сдобили с инстинктивен страх от скорост, тъй като примитивният човек можел да се движи толкова бързо колко можел да бяга, а това не било особено опасно. И така в днешни времена умираме от страх да се качим по двуметрова стълба, но ни е напълно спокойно да караме с повече от 100 километра в час по магистралата.

Мартина С. Попова

The post Страх ли ви е от високо? appeared first on Зелен Свят.