– Роден е на 16 април 1889г. във Walworth, Лондон. Имал е тежко детство. На 16 април 1981г. на 12 годишна възраст губи баща си, а в последствие майка му попада в клиника за душевно болни.

Дори и да не си личи в черно белите филми, той е синеок.

Дори, когато е станал милионер, той още дълго време е живял в хотел с три звезди.

Чаплин е бил левичар.

Свирел е на цигулка.

Получил постоянна работа в театъра на 14–годишна възраст.

През 1925 г. е корица на списание „Тайм” и с това става първият актьор сниман за корица на списанието.

На 4 октомври 1981 г. един астероид получава неговото име.

Живял е в САЩ в продължение на 40 години, но никога не е получавал гражданство.

През 1917 г. Чарли Чаплин станал най–скъпият актьор от онова време, подписвайки договор за 1 милион долара с Първото национално студио.

Любимият спорт на Чаплин бил бокс, а любимият му танц – танго. Във филма ,,Пожарите на големия град“ съчетава борбата на ринга с танго.

По време на снимките във филмите на Чаплин е имало само един инцидент. Самият Чаплин е бил ранен на снимачната площадка на филма ,,Тиха улица“.

Чаплин е имал слабост да се жени за жени много по–млади от него.

Когато е бил на 28 години се е оженил за Милдред Харис, Която е била на 16.

Той е бил на 35 години, когато се жени за Лита Грей на 16. Тяхната връзка става основа на романа „Лолита“ на Набоков.

Бил е на 44 години, когато се оженил за Уна О“Нийл, на 18 години. Имал е 8 деца от този брак. Последното се е родило, когато великият комик е бил на 72 години.

Чаплин е бил добър композитор. Автор е на музикалния съпровод на много от неговите филми.

Чаплин е бил женен 4 пъти и е имал 12 деца. Някои от тях също се опитали в актьорската област, но само Джералдин Чаплин придобива слава като актриса.

През 1928 г. Чаплин получава специален Оскар за гения на сценария, режисурата и продуцентството на филма ,,Цирк“.

През 1954 г. е награден със Съветската международна награда за мир.

През 1975 г. е посрещнат с рицарска награда от кралица Елизабет Втора.

Чаплин е включен в класацията ,,Стоте най–велики звезди на всички времена“ на списание ,,Империя“ (Обединеното кралство).

През 1978 г. ковчегът на Чаплин е бил изкопан и откраднат за откуп. Полицията е арестувала престъпниците.

Чаплин умира на 25 декември 1977 г., на 88 години в съня си.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post С обич за Чаплин appeared first on Зелен Свят.

Той използвал работата си като лек за психичното си състояние. Тя непрестанно отвличала вниманието му към нещо истинско, обективно. През 1858г. Линкълн се включва в състезанието за сенатор. Поставя огромен политически капан за противника си. Опонентът му решава да дели сцената с него в няколко града, но не осъзнава, че имиджа, който Линкълн вече е изградил за себе си е изцяло в негова полза. Противникът му е искал да му покаже, че не става за политик, но сам се обрича на провал. В единият от дебатите обаче Линкълн избухва в гняв когато бива директно атакуван от опонента си.

Историците казват, че това се е случвало често, но не са наясно как спокойният, търпелив Ейбрахам Линкълн избухвал в такива неочаквани изблици на гняв. Учените казват, че той вероятно е лекувал депресията си с лекарство, което съдържало живак. Днес ни е ясно, че само 3 капки живак могат да убият човек, а той вероятно е пиел хапчета два или три пъти дневно, което довели до химически дисбаланс. Той без да знае може би се е отровил. След като забелязва странните ефекти, той спира да приема лекарството.

Той не печели състезанието за сенатор, но дебатите го правят политическа сензация. През 1860г. той успява да спечели републиканската номинация. Когато екипът му показали неговият портрет, всички затаили дъх. Острите му черти били малко като шок за събралите се политици. Той обаче намерил начини да експлоатира и това. Наясно бил, че точно тези нетипични черти го отличавали. Ейбрахам Линкълн в резултат има над 130 снимки, които много казват, че му спечелили президентството.

След като става президент, той умело насочва пресата към политическите му опоненти и правителството. Със зоркото око на обществото върху тях, той можел да ги държи под контрол. Опонентите му не се отказали лесно, но Линкълн по гениален начин им затваря устите – поканва ги да са част от кабинета му, оферта която не можели да откажат.

Брилянтният президент управлявал умело и в крайна сметка довел до прекратяването на робството в Америка. Много посочват тази реформа като причината за неговото убийство, но както и да се погледне той дал живота си, за да поведе Америка по пътя на модерноста.

Автор: Мартина С. Попова

The post Гениалната политическа енигма – Ейбрахам Линкълн – Част II appeared first on Зелен Свят.

Зимата на 1860 година, Линкълн работи като адвокат в Спрингфийлд, Илинойс, САЩ. Няма никакви политически връзки, но въпреки това се цели в най-голямата награда – президентството. Той знае, че издигането му в очите на хората, както и в собствената му партия няма да е лесно, но разбира, че имиджа е може би най-важната част. Като собственик на магазин, той получил наименованието „Честният Ейб“ като изплащал дълговете си вместо да се крие от закона както много правели. Той умно експлоатира тази репутация, като се представя на хората просто като „Честният стар Ейб“, прост почтен мъж. Дори били написани песни за неговата честност. Имиджа му бил изграден на истина, но това по никакъв начин не представяло цялата картина.

Хората го познавали като обикновен адвокат от Илинойс и за това той решил да подкрепи социалният си профил с помощ от корените си. Върнал се обратно към дните си на дете израснало на ферма и представил себе си като добродушен, благоприятен човек. По този начин той набира подкрепата на обществото. Той имал инстинктивно разбиране за това как да се „продаде“ на хората и го правел много успешно.

Със започването на политическите му кампании, Линкълн показал своя бърз ум и саркастичност към опонентите си. Умело „затапвал“ противниците си, но от рано разбрал, че това му довеждало толкова приятели, колкото и врагове. Острият му ум в крайна сметка му навлича големи неприятности. Нарича известен политик глупак и лъжец, но той от своя страна го предизвиква на дуел. Линкълн не можел да си позволи да откаже и да бъде наречен страхливец за това приема. Поставен в опасна за живота му ситуация, той отново намира начин да манипулира ситуацията в негова полза. Линкълн избира мечове вместо пистолети за оръжия. Преди да започне дуела, той умишлено почертал факта, че бил висок с дълги крайници, което му предоставило очевидно предимство. Мъжете бързо достигат до мирно споразумение и дуелът бива отменен.

Автор: Мартина С. Попова

The post Гениалната политическа енигма – Ейбрахам Линкълн – Част I appeared first on Зелен Свят.

Роден е на 15 април, през 1452г. в селцето Анкиано в област Тоскана. Той е дете  на извънбрачната връзка на богат нотариус и слугиня на име Катерина. От ранна възраст, той проявява блестящ ум. В училище дори провокира учителя си. Притежава неизчерпаема енергия. Леонардо Да Винчи е един невероятно надарен за времето си мистик, който и до днес буди любопитство и възхищение от страна  на всеки дръзнал да се потопи в неговия странен и необятен свят. Той разширява границите на науката и прави поредица открития в най-различни области от всеки друг преди него. Развива нови методи за земеделие, прави напоителни системи и конструира военни машини. Той разбира,че илюминацията на малки атмосферни частици е причина за синия цвят на небето. Изучава човешкото тяло и първи вижда как втвърдяването на артериите причинява сърдечни болести и смърт. Сред най-интересните му изобретения е предшественикът на днешния танк, който е направен едва през Първата световна война, 400 години след Леонардо. В живота му, определено има много въпросителни. Твърди се, че внезапно, в пика на своето творчество, изведнъж той мистериозно изчезва. Липсват цели 12 години, през които никой не знае къде е. Стига се дотам, че хората започват да го забравят. За реално съществуващата му личност, напомнят оставените от него картини, дневниците и записките му. Слуховете твърдят, че когато се връща, Леонардо е странно променен… Но не и физически. Той е изглеждал така както и преди 12 години. Дори носел същите дрехи, както твърдял неговия чирак, когато маестрото се появява една вечер внезапно в ателието. Промяната му се състои в начина,  по който той пише и рисува. В начинът, по който общува с околните, сякаш извисен духовно. Има твърдения, че негов ръкопис описва това изчезване. В ръкописа маестрото описал някаква странна пещера, в която попаднал. Натъкнал се на странни създания с плашещ вид. В ръкописа описал контакта си с тях, като мисловен (телепатичен).

,,Те чуваха мислите ми и ми отговаряха по същия начин“.

Какво се е случило след срещата му с мистичните създания и дали те не са причината за чудноватите образи скрити в картините на художника можем само да гадаем.

Една от най-нашумелите му картини, без съмнение е Мона Лиза. Има много теории за нея.

Според едната Мона Лиза е всъщност самият Леонардо – направил си е автопортрет. Друга интересна теория гласи, че тя е бременна и е успяла да скрие това, за което  всъщност изглежда толкова загадъчно щастлива и леко усмихната. Според трета теория, пред нея имало хора специално доведени, за да я развличат. Мона Лиза или Джокондата както я наричат, остава обект на изследвания и догадки…

Друг много важен и познат символ на гения е т.нар. „Витрувиански човек”. Това  е известна скица, придружена с бележки на Леонардо да Винчи, нарисувана около 1490 г. в един от неговите дневници. Картината изобразява гола мъжка фигура в две насложени едно върху друго положения с разперени ръце и крака, едновременно вписани в кръг и квадрат. Картината и текстът често са наричани Закон за пропорциите (Canon of Proportions) и по-рядко Човешки пропорции. Картината е изложена в Gallerie dell’ Accademia във Венеция, Италия и представлява перфектен пример за интереса на Леонардо към пропорциите. Като допълнение, картината дава основата на опитите на Леонардо да обвърже човека с природата.

На днешният ден, който няма нищо общо с раждането, смъртта му или каквото и е да е свързано с него, ден като всички други, да си спомним за този велик ум с благодарност и възхищение.

Иска ми се да се научим да почитаме  и помним духовността и великите личности всеки ден.

Името на гения завинаги ще е асоциация за чудак, оставил трайна следа в историята на човечеството.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Леонардо Да Винчи – безсмъртие във вековете appeared first on Зелен Свят.