Мюнхен, Германия

Бавария предлага много повече от бирите по време на Октоберфест. Докато седите в бирена градина ще откриете в менюто закуска с телешка наденица Weiswurst и популярния индийски Currywurst. Съпровождащи ги, често ще виждате kaesespaetzle, популярно ястие, сходно с макарони и сирене, с подобна на ньоки консистенция, дължаща се на произхода на скорбялата. Взимайки проби, ще бъдете възнаградени с вкусна, снабдена с въглехидрати закуска, капеща със сирене Emmentaler и покрита с лук.

Бейрут, Ливан

Разхождайки се по улиците на Бейрут, Ливан, миризмите на хумус и шаурма ще се стенат от отворените прозорци, заедно с изобилие от западни храни, налични в този мултикултурен град, наречен „Париж на Близкия изток“. На гриловете във всеки ресторант и улицата ще откриете белезникавия бял халуми, меко сирене от козе, овце и краве мляко, произхождащо от близък Кипър. Не се заблуждавайте от скромния му вид. Разнообразното сирене попива ароматите на скара и ще се стопи в устата ви. Ако решите да го опитате в ресторант, а не на улицата, можете да го намерите в сандвичи, приготвени на скара с пиле, и поставени върху кебап.

Париж, Франция

Помолете парижаните да споделят знанията си за сирене и техният ентусиазъм може да ви изненада. В старинния квартал на улица Rue Cler, магазините за сирене подреждат улицата, която е нейният съименник. Влезте в някой от тях и попитай този въпросник: Коя брие трябва да опитам? Ще излезете с едно от най-добрите сирена, които някога сте опитвали (и вероятно франзели, разбира се).

Бело Оризонте, Бразилия

Бело Оризонте, малката, скромна столица на региона Минас Жерайс в Бразилия, все пак се счита за най-доброто място в страната за сирене. Неговият централен пазар има стотици сергии само за сирене, а известните бразилци с радост ще ви разкажат за всеки сорт. Преди да бъдете претоварени, има една закуска, която трябва да опитате като въведение към бразилското сирене: pao de queijo или хляб със сирене. Направено от брашно от тапиока, сирените ролки имат дъвкателна текстура, която подчертава мекия, но запомнящ се вкус на сиренето. Дори и да не можете да стигнете до Бело Хоризонт, сиренето Минас Жерайс, или queijo Minas, може да бъде намерено в менютата в цялата страна, а можете да го намерите във всякаква форма, от скара до пържено.

Квебек Сити, Квебек

Разходете се по реката в историческия град Квебек и изберете някоя кръчма или кафене с изглед към водата. Това е идеалното място да опитате ястие, което не може да бъде по-уникално канадско: poutine. Обикновено се сервира наситен в сос и се покрива с вкусния твърд местен чедър, путинът е наистина един от най-разнообразните закуски. Първоначално от английското село Чедър, сиренето чедър вече се произвежда на много места по света, известни в Уисконсин и други части на северната част на САЩ, включително съседния на Квебек, Вермонт.

The post За любителите на сирена appeared first on Зелен Свят.

Германия е най-големият производител на въглероден диоксид в Европа и шестият по големина в света. Въглищните централи в Германия подхранват четвъртата по големина икономика в света. Според Международната агенция по енергетика въглищата са осигурили около 42% от енергията в страната през 2016 г., но са произвели и много въглероден диоксид.

Германия планира да спре всички видове производство на въглища в страната до 2038 г. Те планират да затворят около 84% от всички електроцентрали, захранвани с въглища. Този план бил обявен от назначения от правителството орган на регламентите. Той търси строги начини за контрол на потреблението на въглища в света. Също така се опитва да намери начини за справяне с глобалното затопляне и изменението на климата. В проекта ще бъдат вложени около 45 милиарда долара, за да може да се осъществи правилен преход към чиста енергия. Финансирането ще бъде насочено и към въвеждането на нови възможности за заетост. Този план включва опит за произвеждане на 65% до около 80% енергия, генерирана от възобновяемите източници до 2040 г. Според много природозащитници обаче 2038 година е твърде далечна цел. Изменението на климата, като последица от глобалното затопляне, се случва с голяма скорост. Според тях е необходимо да се направи нещо по-драстично и по-бързо.

Докато Германия зависима от въглищата за генериране на енергията, тя също отбеляза значителен ръст във възобновяемите енергийни източници, особено под формата на соларни системи и вятърна енергия. Тя вече е генерирала около 18% от енергията с биогорива, произвеждащи около 7% от енергията в Германия.

С правилните мерки, това може да се превърне в ярък пример за подражание за света и нужният преход, който ще се наложи да направим в бъдещето.

Автор: Мартина С. Попова

The post Преходът към възобновима енергия в Германия appeared first on Зелен Свят.

Срещата на Новата и Стара година е свързана с традиции, които са запазени от древни времена. До ден днешен в различни страни прибягват до различни трикове за “примамване” на късмет, просперитет и благополучие.

Например в Англия, според древен обичай, когато часовникът започне да нанася удари в 12.00 , задните врати на къщата се отварят за освобождаване на старата година, а с последния удар отварят входните врати.

В Австрия се смята, че за да бъде човек щастлив, в навечерието на Нова година, трябва да се яде парче от свинската глава или даже от муцуната.

В Унгария през първата секунда от Новата година свирят с детски тръби и свирки. Смята се, че именно те отблъскват злите духове от домовете и призовават радост и благополучие.

Веднага щом часовникът започне да отброява полунощ, в Германия хора от всички възрасти се качват по столове и маси, и с последния удар заедно „скачат” с радостни поздрави в Новата година.

В Румъния неомъжените жени обикновено отиват до кладенец, запалват свещ и поглеждат надолу. Вярват, че образът на пламъка ще привлече лицето на бъдещия ѝ съпруг в тъмните дълбини на водата. Тези, които не рискуват да се скитат по улиците през нощта, вземат клон от базиликата и го поставят под възглавницата: надяват се, че сънят ще покаже бъдещият годеник.

В Гърция Новата година е денят на св. Василий, който е известен с изключителната си доброта. Децата оставят обувките си до камината, с надеждата, че светецът ще ги напълни с подаръци.

В Италия е обичайно да се изхвърлят  стари дрехи и дори мебели от апартаментите в последната минута на старата година. След тях летят бисквити, конфети, искри.

В Испания има традиция, в навечерието на Нова година да се яде грозде. Когато се отброяват последните минути трябва да имате време да изядете 12 зърна грозде, по едно за всеки от дванадесетте следващи месеца.

В Шотландия Новата година се празнува с един вид факелно шествие: варели катран се подпалват и се търкалят по улиците. Така шотландците „изгарят” старата година и осветяват пътя към новото. Благосъстоянието на собствениците зависи от това кой първи влиза в къщата сутринта на новата година. Смята се, че щастието ще донесе тъмнокос мъж, който дойде с подарък.

В древен Китай в новата година е обявен единственият празник на просяците през годината, когато някой може да влезе в къщата и да вземе това, което му е необходимо, а ако откажете, съседите ще ви отвърнат с презрение. В съвременния Китай, Новата година е празник с фенери. Тя се чества на петнадесетия ден от Новата година по лунния календар. В навечерието на Нова година, на улиците и площадите светват безброй малки фенери, които вярват, че искрите от тях ще отблъснат злите духове.

Във Виетнам Новата година на лунно-слънчевия календар се нарича Тет. Това е семеен празник, през който всички спорове са забравени, обидите са простени. Виетнамците украсяват домовете си с миниатюрни мандаринови дървета с малки плодове.

В Монголия, с пристигането на първия ден от Нова година в страната започва истински национален празник – не можете да се карате, да спорите, да се кълнете и да заблудите, това се счита за голям грях.

Японските деца празнуват Нова година в нови дрехи, вярвайки, че това ще донесе късмет и здраве. В навечерието на Нова година децата слагат рисунка с картина на мечтата си под възглавницата, след което желанието трябва да бъде изпълнено.  Най-важното за японците е да се смеят през първата секунда на Нова година – тогава щастието ще ги съпровожда през цялата година.

В Индия има осем дати, които се отбелязват като Нова година, тъй като в страната се пресичат много култури.

В Алжир, Бахрейн, Йордания, Ливан, Мароко, Оман, Пакистан, Судан, Сирия и Танзания Мухаррам е посрещнат – първият месец от мюсюлманската лунна календарна година. Няколко седмици преди тази дата, мюсюлманите слагат пшеница или ечемик на блюдо с вода, за да поникнат. Към началото на новата година се появяват кълнове, които символизират началото на нов живот.

Еврейската Нова година – Рош Хашана – денят на Върховния съд. Смята се, че на този ден Всемогъщият съди хората и въз основа на действията си решава каква съдба ги очаква през следващата година. Затова най-важното в това време е покаянието на всеки човек. Този ден е изпълнен с молитви и сдържана радост. На масата има кръгла хала с ябълки, потопени в мед, така че годината да е сладка.

В Куба, в навечерието на Нова година, всички ястия, които са в къщата, са пълни с вода, а в полунощ те започват да изливат течност от прозорците.

В Непал Новата година се празнува с изгрева на слънцето. През нощта, когато луната е пълна, непалските хора хвърлят ненужни неща в огъня. На следващия ден рисуват себе си – лица, ръце, гърди, а след това танцуват и пеят песни по улиците.          

Новогодишните празници децата в Дания прекарват в търсене на подаръци. Проверяват не само собствените си чорапи, подготвени за Улемен (тоест Дядо Коледа), но и претърсват цялата къща

Където и да сте, както и да посрещате новата година, не забравяйте, точно в 12.00 да целунете любимият си човек.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post “Трикове” за късмет на народите за новата година appeared first on Зелен Свят.

„Градът, в който живеем се казва Бремерфахен, в Северна Германия, в провинция Бремен, разположен е на река Везер. Градът е основан през 1827г. като пристанище на Бремен.

За никого не е тайна, че българското общество е едно от най-разединените в света. Така е и при нас, за жалост. Затова преди три години, група авантюристи, решихме, че ни е нужно място, където всеки един българин да се чувства добре дошъл, да намери помощ, да поговори със сънародници, едно кътче, където да си е у  дома. Идеята беше заложена и започнахме с фотографски изложби.

Първата беше „ Земя като една човешка длан”. В една стая с размер 15 кв.м., дойдоха не повече от 10-на човека. Някой ще каже – катастрофа. Важното беше, че тези десет човека, бяха прочели в местният вестник и бяха дошли. След всички негативни статии и филми, които се направиха за измамите в нашият град, това беше малка стъпка, но стъпка напред. Следващата година, изложбата беше в  по-голяма зала, на тема  „България – традиции и култура”.  Посещаемостта беше в пъти повече. (Не знам дали заради фотосите или заради безплатното вино, нооо крачката беше направена)

Та след тази изложба, решихме да създадем и нашето сдружение. Събрахме се в кръчмата при Алекс и сложихме начало на нашето сдружение „Будилник”. Хубаво, ама как наша общност без народни танци? Та нали хорото хората сбира?!? Започнахме с 3-ма човека, сега след година и половина сме общо 30 човека, детска група от 5 до 8 години, юноши и девойки, и танцовият ни състав „Хоро”. И тогава, когато създадохме нов образ на българските граждани, различен от

този, който битува в Европа, а именно по-уверен, по-качествен, отстояващ правата си, емоционален и колоритен, та чак тогава се създаде и българското училище. То вече имаше основа, на която да се изгради.  

Нарекохме го „Аз съм българче”. Училището съществува от септември 2017г. като стартира с десетина деца и учебните часове се провеждаха в едно шивашко ателие. Не е тайна, че основен проблем за повечето училища в чужбина е намирането на подходящи помещения. Сега се помещаваме в един семеен център, където ползваме сградният фонд съвсем безплатно (не се знае до кога) , но той започна да ни отеснява. Децата към този момент са над 50. Има предучилищна група, първи, втори, трети, четвърти клас и големите, които са смесен клас от осми до десети. Изучават се основно български език и литература, българска география и история, а знанията по българските предмети им дава възможност да се приравняват техните дипломи към дипломите на българската образователна система. Училището е създадено по идея на неговата директорка г-жа Захариева, която има опит с откриването и на други училища в чужбина. Искам да кажа, че преди да се създаде едно училище, трябва да се създаде едно здраво българско общество, което да обединява всички българи в даденият град или село.

Освен училището и танцовата трупа, имаме работилничка за Нещоправене.

Зад всичко това стои труда и времето на всеки един от сдружението, от танцовата трупа, от училището, та дори от децата! Тези мои момичета, които след работен ден, изморени идват на репетиции и знаят, че след като се приберат ги очакват домашните задължения, ами майките с деца, които в дъжд и сняг идват с тях в залата. Точно те са хората, на които се дължи всичко това.

Искам само да успеем да съхраним това, което до този момент сме направили с общи усилия, ако ме питате, кой е в основата на всичко това, ще ви отговоря, че няма значение кой е, защото този някой свети с отразена светлина, а именно светлината на всички, които са около него.
Дора”

Тези хора… любители на приключения ли са, съвременни хъшове и будители ли, не мога да преценя, но ще се спукам от гордост, че има такива хора. Има надежда, хора!

Дора изрично благодари на фотографът Асен Великов, който представи снимките с една единствена цел – за да се представя българското!!!

източник снимки: Асен Великов

за вас преразказа: Тезджан Ферад – Джани

The post Зрънце надежда отвъд границата appeared first on Зелен Свят.