Всички сме чували за далечни острови, които са станали люлка за биологичното разнообразие. Светилище за уникални видове, които иначе биха били унищожени от основните хищници или развитието. Бари е един от тези острови, но това не става благодарение на неговата изолация, а защото е буквално и метафорично пристанище. Пристанището на Бари е, най-поетично, неизбраната дестинация, която достига до брега. Казват в Бари, че никой не е непознат.

Там отклонението от нормата е неразделна част от ДНК на града. Мекият климат и чувството за хумор на жителите позволява тази ексцентричност да се разпространи по улиците. Трябва да се вгледате внимателно – сред провинциализма на Бари, неговите съкровища може би не са очевидни на пръв поглед. Вторият ви поглед обаче ще бъде наистина възнаграждаващ.

Уникалните характери населяват тротоарите и седят зад магазините, процъфтяващи от най-красивия дворец чак до местното гробище. Те ще казжат неща, които никога преди не сте чували, имат работа, която не съществува, споделят приказки, които не можете да повторите, и изглеждат като никой друг. Тяхната автентичност е толкова силна, че започвате да се съмнявате в собствената си.

Бари черпи магията си от напрежението, което Италия носи като цяло. Разкъсвани между миналото и бъдещето си, с надеждата, че и двете измерения ще оцелеят и никой няма да надделее. Докато много градове са обсадени от кръстоносен поход на глобализацията, най-добрият начин да популяризират странността е да я отпразнуват. Хората на Бари нямат начало, а доколкото ни се иска да си представим, нямат и край.

Автор: Мартина С. Попова

The post Местните легенди на Италия appeared first on Зелен Свят.

На първо място е здравето. Разпространението на болести е неочакван резултат от глобализацията. Сега опасните болести се пренасят в богати държави от пътници, идващи от страни, където болестите са ендемични и общественото здраве е слабо.

Второ: тероризъм. Глобалното неравенство не е пряката причина за терористичните актове. Религиозният фундаментализъм и индивидуалната психопатология играят съществена роля. Всяка страна има своите луди, ядосани личности; бедните страни нямат монопол върху тях. Там хората са заобиколени от медийни визий за начин на живот, които са достъпни навсякъде по света, но не са достижими за тях. В гняв и отчаяние някои стават сами терористи; други търпят или подкрепят терористи.

Някой вместо това търсят по-богат начин на живот, като имигрират в развити страни: особено в Западна Европа, САЩ и Австралия. Независимо дали имигрантите търсят икономически възможности, убежище от насилие или политическо убежище, се оказва, че е невъзможно да се контролират последните вълни на миграция по света. Световното потребление се увеличава с около 10 пъти. Това се равнява на световното население от близо 80 милиарда души с настоящото разпределение на потребителските нива. Някои оптимисти твърдят, че Земята може да подкрепи 9,5 милиарда души.

Сигурно е, че в нашия живот нивата на потребление на глава от населението в развитите страни ще бъдат по-ниски, отколкото са сега. Единственият въпрос е по какъв начин ще постигнем този резултат. Трябва ли да се депресираме от последствията от неравенството? Докато проблемите се влошават, потенциалът за решения се подобрява. Много национални или световни споразумения вече успяха да решат някои големи проблеми. С общи усилия ще намерим справедливото решение, но това ще отнеме много време и най-вече желание за един по-добър свят.

Автор: Мартина С. Попова

The post Последствията от глобализацията appeared first on Зелен Свят.