Всеки вид притежава собствен сигнал, като песента на птиците или светлината на светуклите. Всеки приспособява сигнала според посланието: страх, радост, агресия, ярост, подчинение или любов. Така мъжкият показва превъзходствоили подчинение, докато една майка разбира кога малкото й е гладно.

За да е сигурен, че посланието му се чува надалеч, водният щурец използва хитър способ. Той търка едно в друго крилата си, застанал в изкопана от него дупка с формата на мегафон, за да увеличи силата на звука. Така успява да издаде звук до 105 децибела, което е равно на силата от мотора на самолет.

Звуковото общуване не е най-често използваният език на животните. Мекотелите например нр могат да издават звук; змиите пък не чуват. Звуците обаче имат голямо значение. Издаването или голавянето на звук позволява на животните да поддържат конракт със себеподобните или да пазят територията си. Но един дори слав звук може да приблече вниманието на хищник. Ето защо звуковото общуване се практикува от животни, които могат лесно да избягат или да се скрият. Така те с различни бозайници, като китовете и слоновете, някои змноводни, като жабите, много насекоми и птици.

Водата била свят на мълчанието? Напротив, колкото и странно да изглежда, рибите са много шумни животни. Едни ръмжат, други използват за издаване на звук плавателния си мехур, пълен с възду. Те удрят с плавниците по този мехур, който служи като резонатор. Китообразните използват цял репертоар от звуци за общуване помежду си. Най-впечатляващо е пеенето на някои китове, което прилича на музика. Песните им се разпостраняват на стотици километри: звуковите вълни се отразяват от дъното и повърхността на океана.

The post Как си разговарят животните? appeared first on Зелен Свят.

Изследователите знаят, че майките променят по-основни аспекти на речта си, като например висок или нисък тон и правят избор на думи, когато говорят с децата си. Но сега, Пиаца и нейният екип са установили по-фина промяна на тембъра.

„През цялото време използваме особени, лични характеристики на тембъра“, обяснява тя. „Използваме ги, когато говорим. Така че може да звучим високо и пискливо или тихо и приглушено.“

За да разберат дали майките променят своята вокална характеристика, Пиаца и нейните колеги записали два сценария: 12 англоговорящи жени, които разговарят с децата си на възраст от 7 до 12 месеца и как разговарят с друг възрастен. След това, използвайки записите от тези две сесии, те създали математическия профили на вокалния спектър на всяка жена – по същество открили характеристиката на тембъра на всяка майка. Когато сравнили характеристиките, екипът открил явна разлика. Тази разлика е очевидна и при майките, които не говорят английски. След като видели резултатите от първата група, изследователите тествали и 12 майки, за които английският не е майчин език, в същите сценарии. Резултатите били същите.

Погледнато от техническа гледна тока, подобни проучвания може да помогнат на експертите да настроят програми и методи като софтуери за разпознаване на речта. Но най-уникално в цялата история е това, че само една мама може да премине незабавно от режим на нормален човешки говор до гальовно гукане и мек шепот.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Бебешкото гукане е истински универсален език appeared first on Зелен Свят.