Отстраняването на големите участъци от горите – безразборно – предизвика най-голямата загуба на горска покривка. Голяма част от това било сторено за да се направи място за животновъдство, но били включени и други търговски дейности като добива и производството на соя. Загубата на гори се е понижило като цяло от 2017 година с близо 50%, до голяма степен поради големите пожари през 2016 и 2017 г. Но без горски пожари загубата на гори е нараснала с около 13%. Това има значение за изменението на климата, както и за други екологични проблеми, отбелязват изследователите.

Освен че осигуряват местообитания за животни и други растения, горите са също критичен инструмент за борбата с изменението на климата. Големи участъци от гори като тропическите гори на Амазонка са въглеродни поглътители, които помагат да изсмучат излишните въглеродни емисии от атмосферата.

През лятото на 2017г. екологичните групи обявили инициатива „30х30” с цел да се постигнат 30% намаления на емисиите, определени от Парижкото споразумение за климата, чрез устойчиво управление на горите. Използването на сателитни снимки, изследователите на Global Forest Watch са успели да видят, че през 2018 г. по света са изгубени поне 120 хиляди квадратни километра гори. От тях,над 3,500 кв. км. са първични гори. Също наричани стари гори, първичните гори са зрели гори, които не са нарушени от човешкото развитие в близката история. Те често са горещи точки на биологичното разнообразие и често съдържат защитени и дори неизвестни видове.

Въпреки че много страни са поели ангажименти за намаляване на обезлесяването, ключови региони, в които се помещават най-старите в света гори с биоразнообразие се движат в погрешна посока.

The post Изгубените гори на Амазонка appeared first on Зелен Свят.

През 1907 г. Франсис У. Бушонг, преподавател по химия в Университета на Канзас, съобщил за ново откритие. Намерил метан, основната съставка на природния газ, в дърво. Години по-рано когато отрязал дървета памук „наблюдавал образуването на мехурчета в сока върху прясно отрязания ствол и пънче. В университета той повтори теста на пламъка и този път заловил газови проби. Концентрацията на метан не е била много по-ниска от нивото, измерено в проби от газовите полета в Канзас.

Разширяваща се мрежа от изследователи е открила метан, изтичащ от дърветата на огромните наводнени гори на басейна на Амазонка. Сега изследването е регистирано като много повече от просто новост. Метанът е на второ място след въглеродния диоксид по своето значение като емисии на парникови газове, свързани с глобалното затопляне. При газопровод за природен газ метанът е сравнително чисто изкопаемо гориво.

Газът се натрупва. Емисиите изпреварват скоростта, с която естествените химични реакции във въздуха го разрушават. От 1750 г. концентрацията в атмосферата е нараснала повече от 250%. Човешките източници, свързани с покачването, са световното селско стопанство – по-специално добитъка и оризовите полета – депата и емисиите от нефтени и газови операции и въглищни мини.

Природните източници винаги са произвеждали големи количества газ – понастоящем на равнището на тези от селското стопанство. Основният източник е микробната активност в мокри и влажни зони, лишени от кислород. Пълното въздействие на метана от дърветата върху климата е далеч от това на десетките милиарда тона въглероден диоксид, отделян ежегодно от димоотводи и изпускателни тръби, или метан от огромни стада или газови полета.

Има достатъчно несигурност в оценяването на „глобалния метанов бюджет“, че дърветата могат да се окажат съществен източник. За момента това остава новооткрита и несигурна черта на влиянието на растителността върху планетата ни.

Автор: Мартина С. Попова

The post Дърветата, които произвеждат запалим метан appeared first on Зелен Свят.

Мадагаскар е на трето място по биоразнообразие на Земята след Бразилия и Индонезия. 8 от всеки 10 от неговите растения и животни са ендемични. Има 300 вида влечуги и 300 вида земноводни, като 99% от тях не се срещат никъде другаде. Хамелеоните са 62 вида. Заедно с близките острови Комодо, Мадагаскар е единственото място на планетата, което е дом на диви лемури – изцяло 113 вида, като всяка година се идентифицират нови.

Лемурите обожават да спят. Приматите се събуждат два или три часа след изгрев слънце и се хранят с листа високо в сенника през деня и избират място за нощта преди да се стъмни. Харизматичните животни са магнит за около 250 000 посетители годишно, които пряко представляват повече от 6% от БВП на страната и 5% от работните му места. Но почти всички видове лемури са застрашени и 17вида вече са изчезнали. Сега природозащитниците и приматолозите са сериозно загрижени за последиците от добива на скъпоценни камъни върху оставащото местообитание на лемурите, като 90% от него е изгубено от разчистването на дърветата и човешкото навлизане. Точно колко от сеченето е за добив на скъпоценни камъни не може да се каже, защото този процес се среща почти изцяло под формата на „неформална икономика“ – работни места и дейности, които не се регулират от правителството. Депозитите от скъпоценни камъни са плитки и лесно открити, което прави ненужните идентифицирани операции в индустриален мащаб.

Без регулации, тези действия ще продължат да унищожават природата на остров Мадагаскар, а с нея и някой от най-уникалните животни на Земята.

Автор: Мартина С. Попова

The post Незаконната сапфирова търговия appeared first on Зелен Свят.

Палмовото масло сега е най-популярното растително масло в света, което представлява една трета от световното потребление. Това е обичайно олио за готвене в Индия и някои други страни. Като съставка е станало трудно да се избягва. Намира се във всякакви бисквити, тесто за пица, хляб, червило, лосион и сапун. Има го дори в предполагаемия екологичен биодизел. През 2017 г. 51% от потреблението на палмово масло в Европейския съюз е било за захранване на автомобили и камиони.

В световен мащаб търсенето на палмово масло продължава да нараства. Индия използва най-много, 17% от общия брой в света, следвана от Индонезия, Европейския съюз и Китай. В момента САЩ са на осмо място. През 2018 г. се очаква световното потребление да достигне 72 милиона тона палмово масло на човек. От 1973 година почти 16,000 квадратни километра дъждовни гори на Борнео, остров, споделен от Малайзия и Индонезия, са били изсечени и изгорени. Той представлява една пета от общото обезлесяване на Борнео от 1973 година и 47% от 2000 година насам.

Всичко това обезлесяване е опустошително за дивата природа. Около 150 000 критично застрашени орангутани Борней са загинали от 1999 до 2015 година и макар че главните виновници са дърводобив и лов, палмовото масло е основният фактор. Той също така засилва изменението на климата – почти половината от емисиите на парникови газове в Индонезия идват от обезлесяването и други промени в земеползването, както и от замърсяване на въздуха.

Автор: Мартина С. Попова

The post Палмовото масло appeared first on Зелен Свят.