Американският континент, открит от Христофор Колумб случайно през 1492г., е населен от многобройни народи. Колумб, който смята, че достигнал Индия по западния път, ги назовава Indios, индийци (индианци). Тези твърде разнообразни народности вероятно са дошли от Азия на много вълни през Беринговия проток, морски ръкав от 80 км между Сибир и Аляска. Този проток е лесен за преминаване: през зимата е замръзнал, а през лятото е достатъчно едно кану, каквито притежават и днес ексимосите. Най-голямата вълна може би датира отпреди 20,000 години. Други идват вероятно от полинезийските острови на далечния Южен Пасифик, откъдето са емигрирали на етапи с помощта на големи салове.

Те не познават нито колелото, нито коня, но някои притежават високо технологично равнище. Те са известни като предколумбовите цивилизации, т.е. съществували прези пристигането на Христофор Колумб и откриването им от европейците. Разнообразието им се обяснява с различната обкръжаваща среда: джунгла, пустиня, нагморска височина, студ, топлина… Три измежду тях (маи, ацтеки и инки) са особено силни развити и спечелват възхищението на conquistadores, испанските завоеватели от XVI век, които обаче ги разрушават…

Територията на маите покрива част от Централна Америка и полуостров Юкатан. Тя се намира около градове-държави (Тикал, Паленке…). Начело на всяка стои крал-божество, подпомаган от вицекрал, чиновници и воини. Кралят е от кастата на жреците, която монополизира властта и взима данъци от останалата част на обществото. Жреците извършват ритуали към божествата (Слънцето, Луната, Вятъра, Дъжда…), като принасят в жертва хора и животни. Маите не са завоеватели: те търсят само пленници за роби. През Х век един съседен народ, толтеките, се настанява в Юкатан и претопява маите. Но след бунт през 1450г. кралството им се разпокъсва и не устоява на испанските завоеватели.

Разположени в дъното на обществената стълбижа, под търговците, но над робите, селяните имат тежката задача да изхранват тези, които не произвеждат. Те живеят в гървени колиби, измазани с пръст и покрити с клонак, които образиват селища, отдалечени от града и прекрасните му паметници. Царевицата, основната им храна, вирее добре във влажния и топъл климат. Тя може да изхранва много хора, без да изисква многобройна работна ръка. Но тези, които не обработват земята, трябва да участват в големите строежи в градовете: храмове, гробници, светилища…

The post Предколумбовите цивилизации appeared first on Зелен Свят.

Улиците са прави очертани от сгради, в приземните им етажи да търговците и занаятчиите. Най-бедните живеят на последните етажи. Отпадъците се изхвърлят на улицата. Отопляват се с мангали, които опушват помещението. За да ядат топло ястие, римпляните отиват в странноприемницата. Мият се в обществените бани, а водата се носи от кладенците. Богатите живеят в domus: индивидуална къща с кухня и течаща вода.

Римска Италия използва богатстава на огромната Империя. Императорите финансират големи обществени строежи, за да задоволят простолюдието, което приижда в големите градове. Умножават се безплатните бани като тези на Каракала в Рим; както и цирковете, като Големият цирк и арените, като Колизеума в Рим. “Panem et circenses” (хляб и зрелища): такава е рецептата за потушаване на опитите за бунт. Съществуват почти 200 празнични дни в годината, посветени на боговете, на императора или на някой победоносен генерал… които са изпълнени с големи зрелища: борби на гладиатори, надбягвания с колесници, които увличат тълпите и често са повод за сбивания; морски битки и т.н.

Земята е основен ресурс на Империята: тя дава жито, грозде, маслини, изхранва волове, обце, кози. Фермата – villa – се ръководи от управител, често пъти освободен роб, верен на господаря си, който живее в Рим и идва там само за почивка. Вилите са с най-различни размери. Но големите стопанства, латифундиите, използват труда на хиляди роби, разпределени в групи. Трудът им е тежък и безплатен. Те живеят в мизерни бараки, ергастули, докато собствениците имат пищни къщи.

The post Всекидневният живот на римляните appeared first on Зелен Свят.

Като за начало, викингската ера е била около 300 години. Доста по-малко от колкото много мислят. Не е грешно да се каже, че те са били псевдо-пирати или бандити на онова време, унищожавайки и взимайки каквото им допадне от стотиците градове, които нападали. За жалост те самите не били много образовани, за това нямаме достатъчно знания, как наистина са живяли и какви са им били целите. Това, което знаем за тях е от записи на страните, които те нападали. Естествено те ги описвали като варвари и необуздани същества, които искали да погубят всичко.

Историята им бива обобщена в нападения и експедиции из Европа, и дори Америка. Те са откривателите на Исландия и Гренландия. Там до днес се говори език, за който много казват, че е изключително близък до този на викингите са говорели. Те се разпространили толкова на широко, че наистина не е учудващо, че културата им почти е заличена от историята. Без контакт един с друг и в непознати земи, те се адаптирали и в крайна сметка се слели с обществата, с които са се сливали. Защо точно са имали такова силно желание да избягат родното място и да се преселят другаде не е ясно. Някои смятат че е, защото най-големите синове получавали земите на бащите си, младите решили да намерят свои си територии.

С времето и множеството войни срещу християнството, голяма част от викингите били избити или покръстени. Викинга Роло приел сделка с франките, че ще бъде покръстен и ако му дадат земи и корона ще им помогне да се предпазят от викингите. Неговата кръв тече в потомството на стотици крале из Европа, като някой спекулират, че днешната кралица на Англия е от неговото родословно дърво.

Техният отпечатък върху културата на Европа не може да бъде отречен, но в същото време ни показва, как бавно една велика култура може да изчезне или да се слее с друга.

Автор: Мартина С. Попова

The post Изчезването на викингите appeared first on Зелен Свят.