Всъщност, в делтата на Меконг, месото от гризачи е по-скъпо цени от пилето. Делтата в Меконг произвежда до 3,600 тона живи плъхове годишно, на стойност около 2 милиона долара. Има десетки различни вида плъхове, но виетнамците най-често ядат два специфични: плъх от оризово поле, който тежи до половин килограм, и плъх бандаба, който може да расте до два килограма.

Популярността около градските плъхове придава ненужна стигма към консумирането на гризачи като цяло. Поне 89 вида гризачи се консумират по целия свят, от Азия до Африка, Южна Америка и Съединените щати, където катериците отдавна са основна храна. На повечето хора им убягва мисълта, че почти всички мускулни тъкани на бозайници съдържат същите протеини, независимо дали е пържола или крака на плъх.

Уловът на плъхове е жизненоважен източник на странични доходи за виетнамски земеделски производители, които улавят плъхове живи в телени или бамбукови клетки и ги изнасят в малки преработвателни центрове, където месото се продава на местните пазари. В селските райони на Виетнам плъхът често се консумира с бира или оризово уиски. Техниките за готвене на плъхове варират. Когато се убие плъха, труповете се опушат, последвано от пържене или печене на скара; или, те се задушават или варят. Казва се, че плъховете на пара са с по-силен вкус, а по-големите плъхове се смятат за по-добро ястие.

Чужденците, които опитат този странен деликатес често казват, че ястието има вкус на пилешко месо. Месните приравняват вкуса им с този на заек. Колкото и чудновато да ни звучи, хората по целия свят имат различна култура, разбирания и традиции. При положение, че ядат плъхове от векове, не може да са толкова зле… нали?

Автор: Мартина С. Попова

The post Плъховете – деликатес във Виетнам? appeared first on Зелен Свят.

Бобрите са най-големите представители от семейството на гризачите. Дължината на тялото при възрастните варира от 80 до 130 см. Опашката им достига от 25 см. до 37 см. Средното тегло на възрастен бобър е 20-30 кг., докато някои по-възрастни индивиди могат да тежат до 45.5 кг.

Структурата на тялото на бобъра е идеална за полу-воден начин на живот. Главата на животните е голяма, плоска отгоре, с тясна муцуна, която се простира до скулите. Вратът е скъсен, дебел. Очите са малки с прозрачен капак. Използвайки този капак, бобърът може да плува под вода с отворени очи и да вижда добре. Само бобърът има 20 зъба. Четири са изпъкнали отпред – два отгоре и два отдолу. Те растат през целия му живот и постоянно се изострят, докато се изтриват. Оранжеви резци, горните 20-25 мм. дълги, долните 35-40 мм., широки са около 8-10 мм.

Ушите на бобрите са едва забележими, те са малки, къси, покрити с козина, но в същото време той чува добре. Дори и най-тихият звук,  кара животното да спре да работи и да се ослушва дълго време. Приблизително една четвърт от дължината на животното е широка, вееща се опашка, която служи като волан под водата. Благодарение на опашката от пръв поглед, лесно се различава от другите бозайници. И предните, и задните крайници са с по 5 пръста.

Основният цвят на козината на бобъра е кафяв с различни нюанси, от светли, почти пясъчни до черно-кафяви, някои животни са чисто бели (албино) или черни (меланисти). Мечовият бобър е много любопитен, добре поддържан, красив, считан за един от най-ценните видове кожа. Бобрите са отлични плувци, развиващи скорост във вода до 10 км/ч.

След като се гмурне, бобърът може да не се появи на повърхността до 15 минути, плувайки през това време до 700 м. плътно потопен под вода.

Бобрите са строги вегетарианци. В природата ядат само кора от дървета или растителни издънки, както и жълъди.

В началото на 20 в., благодарение на интензивния лов на бобри, поради месото и козината им, те са били унищожени. Така че, канадският бобър е бил избит почти напълно, особено в източната част на САЩ. Около 1000-1200 животни са оцелели в Европа и Азия – някои видове в Русия, Франция, Германия, Монголия, Китай, Украйна, Норвегия и Беларус.

Бобрите живеят по бреговете на бавно течащи реки,  езера и напоителни канали. През лятото те са активни в здрач, като напускат къщата при залез слънце и работят до ранните сутрешни часове. На сушата бобърът е тромав и муден, поклаща се на разстояние, разчита на къси предни и по-дълги задни крака. Но ако забележи опасност, той се втурва с галоп към водата.Те не се отделят от брега на повече от 200 м. Бобърът изгражда жилището си от храсталак, клони и стволове на дървета, закрепени с тиня, глина и камъни. Паднало дърво служи като опорна рамка на жилището. Средно бобърът живее около 10 години. В зоологическа градина може да стигне 35 години.

Хората отдавна използват месото и мазнините им. От козината се правят красиви и издръжливи кожени палта (гневна емотиконка)

Месото на бобъра може да се яде, ама хайде, намерете си нещо друго за ядене според мен… На 18 октомври се празнува международния ден на бобъра.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Бобрите – родени инженери appeared first on Зелен Свят.