Но неотдавна те са били оживени места с много цветя и посетители, които лекомислено се разхождали по пътеките. Звучи малко като парк, в който бихте си разходили кучето. Те са били точно това. Как точно са се превърнали в това, което познаваме днес?

Повечето места, който познаваме като гробища са доста “млади”. Всъщност за по-голямата част от историята изобщо не сме погребвали мъртвите. Предшествениците ни са ги оставяли на природата, други са горели останките или са ги пускали по реки. Първите погребения се считат като отказ да се почете мъртвия. Погребението на тяло в земята се оказало позитивно, тъй като го пазило от лешояди или крадци и предоставило място, на което близките да уважат починалия. Това вероятно е променило мисленето на древните и ги превърнало гроба в начина да се почете мъртвият. Понякога ги погребвали с различни инструменти или дарове, като се смятало, че може да им потрябват в отвъдния живот.

Артифакти от гробницата на Тутанхамон

С времето цивилизациите измислили собствени варианти на гроба – от могили до некрополи и катакомби. В средновековна Европа църквата предоставила достъпни, отворени площи за гробища. Те не били само за мъртвите, но и място, на което се правили събития и панаири. Фермерите пасели добитъка си там, като са вярвали, че тревата правила по-хубаво мляко. Би било странно да си представим днес това да се случва на гробищата.

С индустриализацията на градовете и тяхното разширение гробищата били преместени в покрайнините. Гробища като Пер Лашез в Париж се превърнали в красиви, декорирани градини пълни с паметници. До този момент индивидуалният, изписан гроб били достъпни само за богатите. Хората не ходели на гробищата само за погребения, но и за юбилеи или просто за следобедна закуска из природата.

В края на XIX век, с появата на публичните паркове, пълни с ботанически градини, гробищата започнали да губят своя чар. Днес повечето гробища са мрачни или в неизправност. Не само, но те се превръщат в проблем за метрополитните градове като Лондон, Ню Йорк и Хонг Конг, които са изчерпали мястото.

Може би скоро отново ще се наложи да премислим традиционните начини да погребваме мъртвите си. За сега гробищата остават първата стъпка, която ни помага да запомним и уважим близките си.

Автор: Мартина С. Попова

The post Странната история на гробищата appeared first on Зелен Свят.

В централното гробище на Марау, малко градче в южната част на Бразилия, мавзолеи и гробници са скупчени, като камара детски кубчета. От калдъръмените пътеки гробището изглежда чисто и поддържано. Но преди няколко години, когато екип изследователи го посетили, забелязали пукнатина в стената на една от гробниците. Открили, че нещо изтича от там, а в нея имало сравнително нов труп. Човешкото тяло се състои предимно от вода, въглерод и соли, съдържащи калций, калий, желязо и други съединения, познати от етикета на шишенцето с витамини. Когато човек умре и тялото му започне да се разлага, то се трансформира в солена течност, известна като “некролеарат” – произведена от около три пети вода и две пети соли и органични съединения. Всеки 15 или 16 килограма телесно тегло произвежда един галон от инфилтрат, който има осезаема рибена миризма.

В гробищата тази течност попива в земята и, особено в песъчлива или камениста почва, случва се да се смеси с подземните води. В Бразилия, където е горещо, влажно и падат проливни дъждове, рисковете от това са особено високи. “Смятам, че гробищата са един от най-големите замърсители в света”, твърди Алчиндо Некел, географ в бразилския Факултет Меридиан, който ръководи проучването на гробището Марау.

В продължение на хилядолетия хората са отделили специални места за своите мъртви, но тъй като населението на света е нараснало, паралелно с това е нараствала и концентрацията на мъртъвците. “Гробищата могат да се разглеждат като специални видове сметища”, пише в доклад от 1998 г. за Световната здравна организация той. И, както всяко депо, те носят риск от замърсяване. Съществуват редица подробни проучвания за опасностите за околната среда, но в някои случаи – гробище, което задържа вода, например – опасността от замърсяване е ясна. С гробища, понякога превърнати в паркове и детски площадки или заобиколени от гъсто населени места, еколозите все повече се опитват да разберат истинските опасности, скрити в тях. Навсякъде, където погребваме телата, почвата ще се различава от останалата и тези подземни характеристики могат да продължат стотици, дори хиляди години. Някои изследователи имат име за гробищните почви – “некрози” – и те могат да носят по-висока концентрация на хранителни вещества от околните. Много по-тревожни обаче са микробите, които почвата може да съдържа.

През ХІХ век има документирани поне няколко случая на гробища, замърсяващи градските водоснабдявания. Холерата често се измъквала от мъртвите тела в питейна вода, а в Берлин през 1860-те хората, живеещи в близост до гробища, били изложени на по-висок риск от коремен тиф. В Париж водите в близост до гробищата може би били със сладникав вкус и са имали онзи характерен рибен дъх.

Съвременните гробища са пълни с всякакви други потенциални замърсители. Всяка година в Съединените щати повече от 100 000 тона стомана – “достатъчно, за да се възстанови мостът” Голдън Гейт “, са заровени в гробища, както и дървесни консерванти, бои, медицински изделия с радиоактивни компоненти, цинк, сребро, бронз, изкуствени стави, гръдни импланти и всякакви други остатъци на човешкия живот, които вземаме заедно с нас в гроба. Течностите за балсамиране, които някога са включвали арсен, постепенно се смесват в мръсотията. Използваният днес формалдехид е канцероген. Труповете отделят токсични съединения, наречени путресцин и кадаверин, с които се отстранява миризмата от разлагането. Гробищата са силно озеленени, което означава много тор. Лаковете на ковчезите, дрехите на погребаните, гримът на лицата им – всичко това е изпълнено със съединения, които, концентрирани силно на едно място, могат да се превърнат в опасност.

“Исторически, хората са приели, че ако вкарате формалдехид в организма, патогените ще умрат”, казва микробиолога Юнис Убомба-Джасуа, управител по качеството на водните ресурси в Южноафриканската комисия за изследване на водите. Изследванията обаче откриват много видове микроби, които процъфтяват в гробищни почви: Е. coli, салмонела, C. perfringens (често срещана причина за заболяване, свързано с храната) и B. anthracis (което, както подсказва името му, носи антракс). В лабораторни симулации на условия на гробище Убомба-Джасуа беше изненадан да установи, че E. coli са оцелели от биоцида, който трябваше да ги убие. В едно проучване техният екип откри Е. coli, включително по-опасните, устойчиви на наркотици щамове, във водни проби от три различни гробища.

Докато човешките тела се разлагат в продължение на около десетилетие, някои от тези замърсители се задържат много по-дълго. Следите от метали, например, могат да се запазят в продължение на много години. “Те се разлагат с течение на времето”, казва Матис Диппенар, хидрогеолог от университета в Претория, който ръководи проект за екологичните опасности на гробищата. – Но никога не изчезват!“

Преди да изпаднем в паника за местата с токсични отпадъци в градовете си, важно е да запомним, че в повечето случаи няма непосредствена опасност или причина за тревога. Но това изследване показва, че гробищата могат да бъдат резервоари за много неща, които не искаме в живота си. „Вероятността е малка, но рискът е голям!“ предупреждава Диппенар.

Изследователите, които изучават тези въпроси, включително Некел, Диппенар и Убомба-Джасуа често стигат до извода, че погребението е просто един неустойчив начин за справяне с мъртви тела в дългосрочен план. За да бъде гробище естествено сигурно, “имате нужда от най-стабилната земя, а не от най-лошата”, казва Джипанаар.

Не е съвсем известно каква е най-добрата алтернатива за смърт, съобразена с околната среда. Кремацията, например, има свое собствено въздействие върху околната среда. Но има изобилие от идеи – от вертикални гробища, през капсули с човешка прах и семена за засаждане, до замразяване на трупа и след това разбиване на прах.

“Начинът, по който живеем, се е променил толкова бързо, но начинът, по който умираме и как гледаме на погребението е останал доста статичен за дълъг период от време”, казва Убомба-Джасуа. “Променяме начина си на живот, но същото трябва да важи и за това как ще умрем”.

The post Тук почива Е-коли appeared first on Зелен Свят.