Откриването на гробницата е обявено от египетския министър на древността. Тя е открита от екип от египетски археолози, воден от Амр Нуба. Находката е направена близо до древния град Тива в Горен Египет близо до бреговете на Нил, в Гурна, Луксор.

Находката представлява некропол, използван за погребението на фараони от 17-та династия, царуваща в Тива, а северната част на Египет е управлявана от чуждестранните владетели на хиксосите. Тук са погребани и много висши служители от Новото кралство (1550-1069 г. пр. Хр.). Сайтът Dra ‘Abu el-Naga се намира в близост до Долината на царете и неговите грандиозни гробници, изрязани от скали.

Екипът е открил погребалния паметник в малкото непознато погребение в некропола, който е бил затрупан под купчина развалини, оставени след френски и британски копаещи в началото на 19 век. Според “Луксор таймс”, откритието е направено “на север от гробницата на Тиба TT255 на Рой”, кралски писар.

Гробницата е цялостно и самостоятелно отделение, изработено от кирпич или печена тухла. Смята се, че откритието датира от периода на Рамезида, един от най-големите в историята на Новото царство в Египет. Гробницата била врязана дълбоко в скалата. “Луксор таймс” съобщава, че “това е най-голямата скална гробница, която е откривана осега в древния град Тива.” Това е последното място за почивка на воин на име Джехути Шед Суу.

Името на мъртвия войник е изписано върху цветни стълбове и има и йероглифи, които изброяват неговите военни и цивилни титли. Една от титлите на мъртвеца е била „притежател на печата на краля на Горния Египет“, според „Луксор таймс“.

Това е второто важно откритие на гробницата на военен лидер в последно време. През 2018 г. археолозите открили мястото за погребение на военен герой, „който служил при два различни фараона: Сети I и Рамес II“ южно от Кайро, съобщава Daily Mail.

За Джехути Шед Суу не се знае нищо друго. Въпреки това, той трябва да е бил много силна фигура в своето време, според измерението и местоположението на неговата гробница. Джехути Шед Су трябва да е бил облагодетелстван от фараона, за да получи отличието да бъде погребан в некропола, който е строго запазен за елита. Гробницата, която има няколко помещения, притежава 18 забележителни входа и това сградата с най-многото входове. Пред гробището има двор и два дълбоки кладенеца, разположени в северния и южния ъгли. Гробът на военния се намира в малко гробище и е ограден от две внушителни гробници, принадлежали на кралски служители от 18-та и 19-та династия.

Това гробище вече дава много археологически находки и включва статуи на Ушаби, погребални фигурки, които представляват служители, които ще служат на мъртвите в задгробния живот. Също така е намерена погребална маска, непокътнат папирусов валяк, носещ свещен напис, и някои каменни съдове. На гробището е открита и рядка монета от епохата на Птолемея. Открити са и някои печата, които показват, че на мястото може да има още 50 погребения.

Откриването на гробницата на войника, вероятно най-голямата открита гробница, която не е царска, променя начина, по който виждаме не само некропола, но и погребалните практики на Новото царство. По-нататъшни проучвания могат да разкрият повече за явно могъщата, но мистериозна фигура на Джехути Шед Суу. Това би могло да доведе до повече прозрения за военните и правителството на Новото царство. Смята се, че гробището ще осигури много повече съкровища и находки в близко бъдеще.

Превод – Нина Жишева

The post Гробницата на воина – най-голямата откривана досега appeared first on Зелен Свят.

Но неотдавна те са били оживени места с много цветя и посетители, които лекомислено се разхождали по пътеките. Звучи малко като парк, в който бихте си разходили кучето. Те са били точно това. Как точно са се превърнали в това, което познаваме днес?

Повечето места, който познаваме като гробища са доста “млади”. Всъщност за по-голямата част от историята изобщо не сме погребвали мъртвите. Предшествениците ни са ги оставяли на природата, други са горели останките или са ги пускали по реки. Първите погребения се считат като отказ да се почете мъртвия. Погребението на тяло в земята се оказало позитивно, тъй като го пазило от лешояди или крадци и предоставило място, на което близките да уважат починалия. Това вероятно е променило мисленето на древните и ги превърнало гроба в начина да се почете мъртвият. Понякога ги погребвали с различни инструменти или дарове, като се смятало, че може да им потрябват в отвъдния живот.

Артифакти от гробницата на Тутанхамон

С времето цивилизациите измислили собствени варианти на гроба – от могили до некрополи и катакомби. В средновековна Европа църквата предоставила достъпни, отворени площи за гробища. Те не били само за мъртвите, но и място, на което се правили събития и панаири. Фермерите пасели добитъка си там, като са вярвали, че тревата правила по-хубаво мляко. Би било странно да си представим днес това да се случва на гробищата.

С индустриализацията на градовете и тяхното разширение гробищата били преместени в покрайнините. Гробища като Пер Лашез в Париж се превърнали в красиви, декорирани градини пълни с паметници. До този момент индивидуалният, изписан гроб били достъпни само за богатите. Хората не ходели на гробищата само за погребения, но и за юбилеи или просто за следобедна закуска из природата.

В края на XIX век, с появата на публичните паркове, пълни с ботанически градини, гробищата започнали да губят своя чар. Днес повечето гробища са мрачни или в неизправност. Не само, но те се превръщат в проблем за метрополитните градове като Лондон, Ню Йорк и Хонг Конг, които са изчерпали мястото.

Може би скоро отново ще се наложи да премислим традиционните начини да погребваме мъртвите си. За сега гробищата остават първата стъпка, която ни помага да запомним и уважим близките си.

Автор: Мартина С. Попова

The post Странната история на гробищата appeared first on Зелен Свят.