Но неотдавна те са били оживени места с много цветя и посетители, които лекомислено се разхождали по пътеките. Звучи малко като парк, в който бихте си разходили кучето. Те са били точно това. Как точно са се превърнали в това, което познаваме днес?

Повечето места, който познаваме като гробища са доста “млади”. Всъщност за по-голямата част от историята изобщо не сме погребвали мъртвите. Предшествениците ни са ги оставяли на природата, други са горели останките или са ги пускали по реки. Първите погребения се считат като отказ да се почете мъртвия. Погребението на тяло в земята се оказало позитивно, тъй като го пазило от лешояди или крадци и предоставило място, на което близките да уважат починалия. Това вероятно е променило мисленето на древните и ги превърнало гроба в начина да се почете мъртвият. Понякога ги погребвали с различни инструменти или дарове, като се смятало, че може да им потрябват в отвъдния живот.

Артифакти от гробницата на Тутанхамон

С времето цивилизациите измислили собствени варианти на гроба – от могили до некрополи и катакомби. В средновековна Европа църквата предоставила достъпни, отворени площи за гробища. Те не били само за мъртвите, но и място, на което се правили събития и панаири. Фермерите пасели добитъка си там, като са вярвали, че тревата правила по-хубаво мляко. Би било странно да си представим днес това да се случва на гробищата.

С индустриализацията на градовете и тяхното разширение гробищата били преместени в покрайнините. Гробища като Пер Лашез в Париж се превърнали в красиви, декорирани градини пълни с паметници. До този момент индивидуалният, изписан гроб били достъпни само за богатите. Хората не ходели на гробищата само за погребения, но и за юбилеи или просто за следобедна закуска из природата.

В края на XIX век, с появата на публичните паркове, пълни с ботанически градини, гробищата започнали да губят своя чар. Днес повечето гробища са мрачни или в неизправност. Не само, но те се превръщат в проблем за метрополитните градове като Лондон, Ню Йорк и Хонг Конг, които са изчерпали мястото.

Може би скоро отново ще се наложи да премислим традиционните начини да погребваме мъртвите си. За сега гробищата остават първата стъпка, която ни помага да запомним и уважим близките си.

Автор: Мартина С. Попова

The post Странната история на гробищата appeared first on Зелен Свят.

Намерена от испански и италиански археолози, гробницата е идентична с тази в египетската митология. Включва няколко стаи, както и изображение на Озирис. Архитектурата е сложна с множество проходи и тунели. Без металните стълби, поставени за употреба, няма как да се слезе по “пропастите” издълбани директно надолу в земята. Преминава се през няколко нива надолу, като на последното се намира т.н. гроб на Озирис.

На второто ниво, по коридора има огромни каменни кутии, наподобяващи саркофаг. Единия от тях има повреди, от вътрешната страна. Другата кутия има странни петна, вероятно е органичен материал. Не е ясно каква е била тяхната функция. В края на това ниво има дупка във формата на саркофаг. Най-вероятно някой е бил погребан там, но в момента е просто празнина.

Последното ниво е текущо потопено почти изцяло във вода. Там има огромен гранитен саркофаг, подобен на 30 тоновия намерен в Александрия. Той е поставен в издълбана каменна плоча, заобграден с 4 колони изписани с йероглифи. Отворен е, но не са правени опити да го изкарат поради огромното количество вода.

Гробницата не е отворена за обществото, но от есента на 2017г. може да се плати за да се влезе. Колкото и интересно да е това откритие изглежда, че много неща са скрити от обществото. Например детайлите на това, какво е намерено в саркофага когато е бил отворен. Те са все още тайна. Не казват и какво пише на колоните. Съществува теория, че е намерено тялото на Озирис, бога на смъртта, като на колоните са изобразени демони, които са пазители на саркофага. Докато не се източи водата от стаята няма да могат да се подложат теориите на практика.

Автор: Мартина С. Попова

The post Гробницата на Озирис appeared first on Зелен Свят.

Тогава как така археолозите са взели това решение и са позволили тази грешна информация да се пише в учебниците?

Вероятно единственото свидетелство, което имаме е, че в Хеопсовата пирамида, най-голямата от тях, намират камера (т.е. кралската камера) с нещо наподобяващо гроб, но той е празен. Експертите казват, че ако вземем под внимание ширината на „гробът” и тази на входа към самата камера, реално няма как този „гроб” да бъде внесен или изнесен от стаята. Това води до извода, че той е бил поставен още при построяването.

При тези обстоятелства, археолозите се чудят каква е била истинската функция на пирамидите. Какво би изисквало такава масивна постройка?

Най-физически-логичното обясненията е, че пирамидата е била огромна водно-енергийна централа. Това не е толкова нереално при положение, че през древността, реката Нил е стигала почти до самите пирамиди.Наоколо е имало много повече зеленина, а водата е фантастичен проводник на енергия. Самата структура на пирамидата подсказва такава функционалност с изключително тесните проходи през които човек трябва да клечи, за да премине. Не може да пропуснем да споменем изумителната акустика и прецизност. Самите канали, преходи и структури в пирамидите предоставят оптимални обстоятелства за създаване на енергия. Нека не забравяме, че на върхът на Хеопсовата пирамида е имало огромно парче от чисто злато, което само по себе си подсказва вероятната функция на пирамидата.

 Много експерти твърдят, че древните цивилизации са притежавали напреднали науки, които са изгубени при все още незнайни обстоятелства. За жалост, властите в Египет строго регулират и забраняват каквито и да е допълнителни  разкопки или изследвания. Чрез рентгеново сканиране на пирамидите , археолозите са открили още камери и празни, кухи пространства. Дали те биха разкрили голямата тайна на пирамидите? Вероятно е, че никога няма да разберем.

Автор: Мартина С. Попова

The post Тайната на пирамидите appeared first on Зелен Свят.