Но днес експертите имат какво да добавят към това –  безалкохолните вина могат да осигурят всички ползи за здравето, както и традиционните.

Изследователи от университета Anglia Ruskin са анализирали данни на близо 450 000 души на възраст от 40 до 69 години, за да проследят въздействието на умерената консумация на алкохол върху здравето им.

Те са установили, че има 40 % намален риск от коронарна болест на сърцето сред хората, които са пили по 11 чаши вино седмично в сравнение с хората, които не пият или прекаляват с алкохола.

Същият намален риск е установен и сред тези, които редовно пият безалкохолни вина.

Изследването показва, че ползите се дължат на гроздето във виното и затова развенчават мита, че самият алкохол има положителен ефект.

Връзката между пиенето на вино и намаляването на случаите на коронарна болест на сърцето се дължи на антиоксидантите, открити в гроздето, а не на алкохола във виното.

В изследването, публикувано в списанието Clinical Nutrition, учени анализират данни от 446 439 души на възраст между 40 и 69 години, за да разгледат влиянието на умерените количества консумация на алкохол върху здравето.

Експертите наблюдават здравословното им състояние в продължение на седем години, включително общата смъртност, сърдечни проблеми, рак и и мозъчно -съдови заболявания – като инсулт.

Тези, които са пили четири до пет чаши шампанско или бяло вино или осем до 11 чаши червено вино седмично, са имали намален риск от исхемична болест на сърцето, казват те.

До същите изводи учените стигат и по отношение на тези, които пият безалкохолно вино.

Д-р Рудолф Шут, доцент в университета и водещ на изследването, казва, че има „неоспорима връзка“ и пиенето на алкохол на гроздова основа и намеления риск при определени заболявания.

„Тази връзка се наблюдава и за безалкохолно вино, така че предполага, че ползите са благодарение на полифенолите във виното, а не на алкохола“, каза той.

А знаете ли, че деалкохолизираното вино е на пазара още от далечната 1908 година. Още тогава собственикът на винарна на брега на река Рейн в Германия – Карл Юнг патентова технологията за производство на безалкохолно вино. И до днес  вече 114 г. безалкохолните вина на Карл Юнг са автентични и базирани на опит, технологии икачестени вина от сортове грозде и без добавени други елементи. Те могат да бъдт намерени и на нашия пазар.

Методът на деалкохолизация се състои в нежно отстраняване на алкохола при ниска температура – около 29 °C  чрез вакуумна дестилация.. По този начин всички аромати и вкусове във виното се запазват непроменени заедно с полезните му състатвки и антиоксиданти. Крайният продукт се състои само от безалкохолно вино без добавени овкусители или гроздов сок за подобряване на вкуса. В цял свят вече има над 100 вида деалкохолизирани вина от над 20 страни.

А как да изберем най-доброто безалкохолно вино?

Отговаря ни експертът в областта Мария Донкова:

„На първо място прочетете внимателно етикета. За уникалния вкус оказват влияние сортът на гроздето и технологията на отстраняване на алкохола. Определящо е алкохолния процент, както и съставът да се състои единствено от деалкохолизирано вино и нищо друго.

Нормалното деалкохолизирано вино е с процент на алкохол от 0,05 – 0,5%, затова и след отваряне на бутилка такова вино е добре да се консумира в рамките на 3 до 5 дни, защото след окисляване на виното започва естествения процес на ферментация и е възможно безалкохолния градус да се повиши. По закон всички напитки с алкохолен градус до 0,5% са безалкохолни и това не е случайно. Например прясно изцеден портокалов сок има 0,2% алкохол, а бозата даже 0,4%, друга популярна ферментирала напитка камбучата има даже 1,2%. Този „градус“ е безвреден и естестен, когато имаме феремнтирали билки и плодове. Това, че пиете безалкохолна напитка с 0,2% не значи, че в кръвта ви ще има алкохол 0,2%, може би ако изпиете 10л от нея бихте имали.

Другият вид безалкохолни напитки са с 0,0% алкохол – или кръглата нула и се наричат напитки на база безалкохолно вино. Това е така, защото в техния състав има значителен процент добавен гроздов сок или други елементи различни от безалкохолното вино. Така има разлика между безалкохолно вино и напитка на базата на безалкохолно вино. Те са предназначени за хора, които наистина не могат да пият по медицински причини – алкохолизъм или религиозни причини“

За хората, които искат да живеят здравословно, не са болни, а редуват алкохолните с безалкохолни алтернативи то вината със съдържание до 0,5% алкохол допринасят за едно автентично вкусово и елементно изживяване без угризения! Така качеството на живот се повишава на базата на контролирано и умерено пиене на алкохол.

За другите също има алтернатива – напитки с кръглата 0,0% алкохолно съдържание на база на вината с добавен процент гроздов сок в състава си и разбира се друг вкус.

Най-важното е състава на виното, а именно там са полезните антиоксиданти, получени от фермантацияата на гроздето. Наздраве с каквото и да е вино препочитате, вече има голям избор!

The post Виното е добро за сърцето, а според последни изледвания също и безалкохолното вино. Ползите за здравето идват от гроздето. appeared first on Зелен Свят.

Знаете ли от къде идва любимия ви плод?

Повечето ябълки например идват от Централна Азия – от място където Китай, Киргистан и Казахстан се срещат. Античните прадеди на днешната ябълка все още могат да се намерят из тези земи. Китай е на първо място по производство на ябълки, като произвеждат около 48% от световното количество ябълки.

Авокадото произлиза от Южно-централно Мексико. Местните са яли авокадо в продължение на 10 хиляди години. Мексико, както може би предполагате, е най-големият производител на авокадо до днес.

Най-ранните данни за „опитомяването“ на бананите са от Нова Гвинея от преди 10 хиляди години. Въпреки първоначалното им местоположение, днес Индия и Китай са най-големите производители.

Черешите всъщност са месният плод на Италия и голяма част от Централна Европа. Първоначално са били внесени от гръцки регион, който днес се намира в Турция, а те остават най-големият производител на череши в света.

Кокосът, може би предполагате, че може да бъде намерен из тропичните крайбрежни зони. Те плуват по водата и за това се разпространяват бързо из цялата земя. Точното им място на произход не се знае, но много считат, че са били култивирани за първи път в Южна Индия. Днес по-голямото количество кокос произлиза от Индонезия.

Гроздето произлиза от регионите на Източна Турция, където се смята, че било създадено селско стопанство. Около преди 10 хиляди години гроздето и след това виното за избухнали в популярност и били разпространени из целият свят. Днес Турция остава главният производител на грозде, но Испания води класацията по производство на вино.

Кивитата идват от Китай, не от Нова Зеландия както много предполагат. Те не били култивирани особено много в Китай и чак през ХХ век били внесени в Нова Зеландия и станали местният плод на страната. От там били разпространени из САЩ и Англия. От тогава обаче Китай отново взели производството в свои ръце и днес са най-големият производител на киви в света.

Автор: Мартина С. Попова

Киргизстан

The post От къде идват плодовете? appeared first on Зелен Свят.