В размножителния период младите вълци търсят собствена територия и вълчица, за да образуват собствена глутница. Те изминават дълги разтояния, до 100 км. на ден, без да навлизат в чужди територии. В областите, където естествената плячка е унищожена, вълците също живеят поединично, хранейки се с останки или с домашни животни – овце или кози.

Животът на вълците е изпълнен с ритуали, като този на “поздравяване на водача”, извършван при среща или в началото на лова. Всички членове на глутницата се събират около водача, с наведени глави и подвити опашки. Изведнъж, те започват да го побутват с муцуните си и да лижат бърните му, потвърждавайки по този начин превъзходството му.

Когато вълците се придвижват в група, те ходят в индийска нишка. Всеки вълк стъпва в следите на първия, като образуват по този начин само една следа, която може да се разпознае по дълбокия й и обезобразен вид. Те се отделят един от друг само на завоите, където се наблюдава множество от следи.

Разделянето на плячката следва точен протокол. Водачът се храни пръв, а останалите го чакам. Към края на храненето му, водещата вълчица се присъединява към него. Когато вече се е заситил, той отстъпва остатъка на събратята си, като по-силните отмъкват по-едрите парчета, а по-слабите често остават с празен стомах. В случаите с много едра плячка, я разделят на парчета, които пренасят другаде или пък заравят в скривалища.

The post Животът в глутницата appeared first on Зелен Свят.

Освен звуци, езикът на вълците влючва голям брой стойки и мимики. Положението на опашката, движението на ушите, на бърните и носа могат да бъдат знак за боязън, уважение или агресивност. Водачът на глутницата показва властта си, като стои здраво на краката си, изправен и неподвижен с изправена опашка и наострени уши, гокато подчинените му превиват гръб пред него или изразяват подчинението си, като лягат по гръб, с лапи във въздуха.

Миризмите дават на вълците много сведения. Маркировките от урина, изпражнения или секрет от подопашната жлеза, позволяват на вълците да бележат територията си. Събратята им могат, при разчитане на тези сигнали, да установят с точност броя на екземплярите в глутницата и гатата на последното им преминаване. Като душат задницата на някой вълк, и по-точно подопашната жлеза, вълците могат да пределят възрастта, пола и положението, което той заема в глутницата.

Колкото по-малко е плячката, толкова по-обширна е територията на вълците. Тя може да се простира от 60 до 300 кв. км. Глутницата се придвижва непрестанно, за да ловува. Може да измине десетки километри по следите на плячка. Първо идентифицира плячката, след това се приближава на достатъчно разстояние, за да я нападне, като не забрави преди това да изпълни ритуала “поздрав към водача”

The post Светът на вълците appeared first on Зелен Свят.