Учените знаят, поне от времето на Чарлз Дарвин, че големите маймуни издават звуци, когато са гъделичкани. Но не било ясно дали тези звуци всъщност са свързани с човешкия смях. Сега изследователите са стигнали до заключението, че смехът се е развил у приматите през последните 10 до 16 милиона години, когато е живял последният прародител, общ и за приматите и за човеците. 

В изследването, публикувано в Current Biology, бяха измерени 11 слухови променливи за 25 експериментални субекта – променливи като дължината на вокализацията, дишането и вибрациите на гласните струни. Всички тези числа бяха включени в софтуерна програма, която потърси връзката между данните. След това компютърът изгради филогенетично дърво (т.е. “родословно дърво”), което отговаря на най-добрите данни. Анализът установи, че човешкият смях е най-близък до този на шимпанзетата и бонобото, двете най-тясно свързани с нас маймуни. Графиката на смеха показа, че следващите по подобие са горилите, следвани от орангутаните и сиамангите, които са по-малки маймуни. “Тези резултати съвпадат с генетичната топология на големите маймуни и на хората”, каза Давила Рос.

По време на проучването Давила Рос се убедила и в това, че издаваните звуци не са просто антропоморфни, те просто са израз на радост и веселост при големите маймуни. Смехът „изглеждаше като израз на радост, каза Давила Рос. Струваше ми се, че участниците се радват на вниманието и позитивното взаимодействие със своите настойници и не бяха много щастливи, когато сесията на гъделичкането свърши“.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Смехът не е от вчера! appeared first on Зелен Свят.

„Това беше, пише Чарлз Дарвин през 1879, една гнусна мистерия”. На друго място той описва появата на цветята като “най-объркващото явление”. Двадесет години след публикуването на основното му произведение “Произход на видовете” все още има аспекти на еволюцията, които притесняват бащата на еволюционната биология. Главен сред тях е проблемът с цветята.

Цъфтящи растения от гардении до треви, от водни лилии до пшеница принадлежат към голяма и разнообразна група, наречена ангиосперми. За разлика от почти всички други видове растения, те произвеждат плодове, които съдържат семена. Това, което притесняват Дарвин е, че най-ранните проби във вкаменелостите са датирани от средата на Креда, преди около 100 милиона години, и те се появяват в едно доста голямо разнообразие от форми и размери. Това води до извода, че цъфтящите растения са отбелязали взрив от разнообразие много скоро след възникването си – което, ако е истина, заплашва да подкопае целия модел на Дарвин за постепенна еволюция чрез естествен подбор.

Всъщност наскоро публикуваните изследвания разкриха, че ангиоспермите са се развили относително постепенно. И все пак остават още редица ключови въпроси. Приблизително 350 000 известни вида цъфтящи растения съставляват около 90% от всички живи растителни видове. Без тях няма да имаме нито една от основните ни култури, включително тези, използвани за хранене на добитък и ще липсват едни от най-важните преобразуватели на въглерода, които обработват емисиите ни от въглероден диоксид. Как и откъде произхождат? А, може би по-важно, защо са станали толкова зрелищно успешни?

Дарвин е несъмнен експерт по произхода. Неговите забележителни прозрения са помогнали да се създаде рамката за начина, по който се формират нови видове – и той е бил категоричен, че процесът е бавен и постепенен.

“Тъй като естественият подбор действа само чрез натрупване на леки, последователни, благоприятни вариации, той не може да доведе до голяма или внезапна промяна, може да действа само с много кратки и бавни стъпки”, пише ученият в “Произходът на видовете”.

Но Дарвин осъзнава болезнено, че има очевидни изключения от бавното и стабилно развитие. Ангиоспермите сериозно са го разстроили. През по-голямата част от историята на Земята те просто не са съществували. Ранните гори са били населени от странни примитивни дървесни растения, тясно свързани с папратовидните и хвощовите, които са много малка част от днешните растителни съобщества. По-късно се появява групата, наречена голосеменни- растения с неоткрити семена, като например иглолистни дървета. И чак тогава се появяват ангиоспермите.

В началото на XIX в. учени като Адолф-Теодор Брьонбарт започват да събират всичко, което тогава било известно за вкаменените растения. Резултатите подчертават факта, че огромно разнообразие от ангиосперми – често наричани през 19-ти век “висши растения” или двусемеделни се появява прекалено внезапно в средата на Кредовия геоложки период.

Внезапната поява на цъфтящи растения е повече от просто объркващо. Това е тежък удар върху еволюционния модел на Дарвин.

“Внезапното появяване на толкова много двусемеделни… ми се струва много объркващо явление за всички, които вярват във всяка форма на еволюция, особено за тези, които вярват в постепенното развитие”, пише Дарвин до швейцарския натуралист Осуалд ​​Хеър през 1875г.

Дарвин обаче предлага решение. Ангиоспермите, каза той, може би са се развивали постепенно в отдалечен регион на света, все още неизследван от учените. По средата на Креда, нещо ги е накарало да излязат от родината си и бързо да се разпространяват по целия свят. Това, разсъждава Дарвин, би дало подвеждащото впечатление на изследователите, работещи в Европа и Северна Америка, че едно голямо разнообразие от цъфтящи растителни видове са се развили едновременно. Съзнавайки липсата на доказателства, които да подкрепят теорията му, Дарвин го описва като “изключително слаба”.

Всъщност теорията му се оказва отчасти вярна. Ангиоспермите, които предхождат кредните екземпляри от преди десетки милиони години, са започнали да се появяват в скали в Китай. Но Дарвин не е проучил детайлите точно, защото откритите в Европа и САЩ ангиосперми са били много ранни и много редки.

Автор – Нина Жишева

The post Изведнъж Земята се покри с цветя! appeared first on Зелен Свят.