Праисторическите ленивци се появили за първи път преди около 35 милиона години. Те живеели из Централна и Южна Америка. Някой били с размерите на котки, но много били гиганти. Ленивеца, който получил Джеферсън тежал близо тон, а това било малко за видът. Някой от тях достигали до 6 тона тежест. Те използвали големите ни нокти да изриват растения и да катерят дървета. Хранили са се с треви, листа и праисторическото авокадо.

Преди около 10 хиляди години те започнали да изчезват заедно с останалите гиганти. Учените смятат, че може би това е било поради наставаща ледена епоха. Някой от по-малките ленивци оживели. Днес съществуват само 6 вида. Животът им не дърветата е добър начин да избягват хищниците и ги снабдява с изобилие от листа за храна. Но тази диета има и своите недостатъци. Животните се снабдяват с енергия от храната, която ядът. Всички изисквания на тялото за живот се базират на това. Листата не съдържат особено много енергия. Те са еволюирали по начин, който им позволява да поддържат тази диета. Те извличат колкото се може повече енергия от храната. Може да им отнеме от 5 до 7 дни, а в някой случаи дори седмици да я обработят. Другата част от пъзела е да използват колкото се може по-малко енергия. Начинът, по който те правят това е с малкото движения които правят. През повечето време те ядът, почиват си и спят. Слизат от дърветата веднъж на седмица за да изхвърлят ненужното от тялото си.

Този лежерен начин на живот означава, че ленивците не се нуждаят от много мускули. Те имат около 30% по-малко мускулна маса в сравнение с другите животни с техните размери. Използват и по-малко енергия за да се топлят. Телесната им температура е около 5˚С.  Тези адаптации помагат за бавното изразходване на енергия, но също така им предават чара на бавните, мудни движения.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо ленивците са толкова бавни? appeared first on Зелен Свят.

Но какво ще стане ако изведнъж тръгнем да се въртим на обратно?

Ако това се случи много рязко, повечето от нас вероятно ще умрем тъй като ще бъдем изстреляни към най-близката стена с огромна сила. Но ако вземем под предвид хипотетично, че планетата винаги се е въртяла от изток към запад, отговорът става доста по интересен.

Да, учените наистина са проучили тази възможност.

Знаем, че сезоните няма да се променят. Те са базирани на наклона на земята. Но се оказва, че климата ще е много по-различен. Казват, че би било такава драстична разлика, че историята на човечеството би се променила коренно. Изгревът и залезът ще сменят посоките си. Движението на океаните и ветровете ще се променят също. Голяма част от климатичните промени са свързани точно с тези движения. Ако всичко се обърне, Западна Европа става драстично по-студена. Казват, че Обединеното Кралство и Скандинавия биха станали с около 10°C по-студени. Средиземно море ще се превърне в сладководно море защото ще се увеличат валежите в Северна Африка.

Учените дори са представили компютърна симулация на земята, ако те се върти на обратно за 7,000 години. Огромната пустиня Сахара била покрита с трева и гори. Всъщност повечето пустини на планетата се превърнали в джунгли и гори. С по-малко пустини, глобалните температури паднали с около 0.2°С. Не звучи като голяма разлика, но дори и най-малките промени в климата сравнително повлияват на цялостната глобална температура.

Докладват, че помените в движението на водите довело до спад на кислорода в дълбините на океаните. Това създало множество бактерии из откритите океани, специфично в Индийският океан. Трудно е да се предскажат всички възможни промени, които ще настъпят като планетата се завърти на обратно. Но подобни проучвания показват каква огромна част от историята ни е подтикната от простият фактор на климата, и каква голяма роля играе той в човешкото общество.

Автор: Мартина С. Попова

The post Ако планетата се завърти на обратно? appeared first on Зелен Свят.