Но, ако великолепието на гръцката богиня на любовта е установено като научни факти, какво друго може да се каже за нея? Ако погледнем само класическите изкуства, Афродита сякаш няма други отличителни черти освен красотата си, но тя е била и много повече от красавица. Богинята е била почитана от всички – от проститутки до магистрати, ат девици до войници, от моряци до поети – и не винаги като красавица и повелителка на любовта.

Култът на Афродита е бил много популярен и в древна Гърция съществуват множество светилища и храмове. Културните центрове, посветени на богинята, включват град Коринт, както и островите Китира и Кипър. Древният пътешественик и писател Павзаний споменава, че майките на булки са принасяли в жертва древен дървен образ на Афродита Хера, хибрид, очевидно потвърждаващ връзката между любовта и брака. Той споменава седнала фигура на Афродита Морфо („Изящната Афродита“), която носи воал на главата си и вериги на краката си. Павзаний заявява, че Тиндарей, бащата на Хелена и Клитемнестра, е създал скулптурата, за да покаже, че съпругите са верни на съпрузите си. Тези изображения показват асоциацията на Афродита с булки, както и очакванията, свързани с тях.

В една не толкова романтична сфера, въпреки че все още е свързана с жените и очакванията на обществото от тях, в Спарта имало група магистрати, които почитали Афродита, наречена gynaikonomoi (магистрати, отговарящи за жените). За тази магистратура се казва, че е била „kata ta archaia ethe kai ton nomous“ („в съответствие с древните обичаи и закони“) и за първи път удостоверява това пред Спарта в надпис, датиран от началото на първи век.

Въпреки че Афродита има много култови места в Атина, тази на Пандемос била най-старата. През 230 г. пр. Хр. Атинският съвет посвещава надпис на Афродита Пандемос („Афродита, която е обща за всички хора”). Афродита Пандемос била свързана с героя Тезей. Поклонниците търсят нейните благословии в обединяването на хората в Атина както в личните отношения, така и в политическата сфера. По-старите източници свързват този култ с основите на демокрацията.

Различни групи на магистрати в Тасос между 3 и 1 г. пр. Хр. предлагат заедно хвалебствия както на Афродита, така и на Хермес, и на Хестия, и на Афродита и Хермес. В Самос офицерите, занимаващи се с внос на царевица, посветили надписи и на Хермес, и на Афродита. В Делос полицейските служители предложили заедно редица посвещения на Хермес и Афродита, както и само на Афродита. На остров Крит е построен храм с портик на Арес и Афродита, а на остров Кос един офицер от армията и неговият отряд предлагат посвещение само на Афродита.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Афродита – богиня на любовта и първото божество, свързано с демокрацията appeared first on Зелен Свят.

Зависи от гледната точка, да. Има ли някой, който да не се усмихне само при споменаването на думичката Харем. Толкова много истории, толкова много митове. Бляскавият сериал, който турците създадоха, породи доста полемики – дали жените в османската империя действително са били с толкова разгърдени дрехи, имали ли са наистина такива красиви бижута и т.н. В крайна сметка, безспорно харемът ще си остане красива загадка и асоциация за пищен лукс и красиви жени, обилно поляти с кървави интриги , заточени в златната решетка на султана. Предлагам да открехнем малко тюлените пердета и да се потопим в атсмосферата на харема.

В турската история стотици години са се разказвали легенди за него, бил е любима тема за основен сюжет в много филми и романи и никога нищо не е загубил от своята ексцентричност. В превод от арабски означава „пазено свещено място”. В османската империя това е било един вид скривалище и закрила за жените. Много преди османската империя във Византия и Месопотамия е имало хареми. Било е строго забранено да се пише и разказва за живота вътре в харема. Мястото където живеят жените, е било със забранен достъп за всички мъже освен за съпруга им и работния персонал, който бивал предварително кастриран ако е мъж. Т.Нар евнуси. Главният евнух отключвал и заключвал портата, а останалите били на стража пред вратата , без да влизат вътре. Когато е превзет Константинопол, домът на падишаха се е преместил там. Той е живеел със семейството си- майка (valide sultan), съпруги, деца- харем с наложници. В харема имало класни стаи, турска баня (хамам), стаи за молитви , библиотеки, красиви вътрешни дворове и дори болница. Най- красивите и интелигентни момичета бивали избирани (често отвличани и поробени чужденки) специално за султана.

Topkapı Sarayı Müzesi

Жените се разделяли на 3 групи.
Първи в йерархията били съпругите на султана. След тях на почит били тези, които раждат дете на султана. Макар и да не са негови съпруги, те нямали право да се женят .Те също се считали за членове на семейството.
И най-младите момичета, 18-20 годишни търпеливо чакали своя ред. Всички жени били със статут на робиня и султанът можел да спи с всяка от тях без да се жени за нея. С пристигането си в харема, наложниците преминавали двугодишно обучение под ръководството на опитни стари робини,които наричали калфи. Всички девойки приемали исляма и изучавали корана, учели музика и танци, поезия изкуството на общуване и ръкоделие.Особено внимание се отделяло на обучението по придворен етикет. Първата дама в харема била майката на султана. Тя ( Валиде Султан), рядко наричала сина си по име. Най-често се обръщала към него с обръщението Arslanım (Лъве мой).

В калабалъка ( в хаоса, сборището на много накуп), Някои жени така и не успявали да получат благоволението на султана и да бъдат поканени в покоите му. Ако това не се случвало в продължение на 9 години, я омъжвали за султански чиновник.
Като се замисля, на съвременният мъж не му се занимава с една, а горкият султан се е справял с много подобни. Специално за жените от онова време, това си имало и добри страни, за тези, които успявали да получат ласките и вниманието на султана. Останалите получавали покрив и безплатно образование. Освен това куп приятелки или смъртни врагове…Оцеляването на всяка една си зависело от личните ѝ качества.
После ще ми говорят кога се е родила демокрацията…айде бе…

източник снимки: пазителят на тайни- Google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Харемът- мечта или златна клетка appeared first on Зелен Свят.