джунгла Archives - Зелен Свят

Чаша пълна с любов

djani — Tue, 11 Dec 2018 08:52:34 +0000

Вече знаете. Аз и синът ми движим доста с транспорта. Не само, защото се налага, а и защото малкият е буквално вманиачен на тема градски транспорт. Ако се случи някой ден да нямаме конкретна задача, непременно измислям някоя далечна точка, до която да стигнем за да…Как да кажа…?!? Малкият да „си вземе возенето”. Чак след това, той е склонен да стои на едно място да кажем за максимум час, да придружи майка си до някой магазин, институция, среща с приятели…И на това съм благодарна. Поне има начин, нали?!? В интерес на истината е по-лесно да се справя с тръшкащото се дете, отколкото с някоя уж добронамерена леля, която непременно оцветява пейзажа в бозаво, с грубата си намеса в най-личното ми пространство. Любезният на пръв поглед въпрос : „Ама защо плаче горкото?!?”, отключва в мен неподозирана канонада от гневни атоми. Така и не схващам, поради ‘що, някой навлиза в чуждото пространство?!? Окей, моят син все още не говори и начините му на изразяване на емоции, са ярки и привличащи вниманието, но в повечето случаи той се тръшка, защото например, майка му отказва да виси повече на някоя спирка, не го пуска да изтича на шосето, защото слизаме от някой влак/ тролей/ трамвай…причините са безброй…И дано това да е най-тъжното, което се случва на детето ми, но защо аджаба българина не гледа в своята паница, недоумявам.

За щастие, понякога има и кротки пътувания из дебрите на градската джунгла. Вчера беше такъв един ден. Прибирахме се към дома, след среща с баща му. Снегът валеше като посипан от някаква красива коледна картичка, тихо и на парцали. Ватманката не псуваше, дечко беше притихнал на седалката, без непрекъснато да иска обяснения какъв цвят е това или онова, или да отчита какви превозни средства минават покрай трамвая, в който се возим ние. По едно време се качи една мургава сънародничка с общо 6 деца (!!! ). Ако искате вярвайте, дори те не нарушиха тихата атмосфера в трамвая. И сега се дръжте…по едно време, едно от чавенцата си догриза ябълката и протегна остатъка към жената, която бръкна в чантата си, извади някаква хартиена салфетка (очевидно отпадък от нещо друго, изядено преди това), загъна ябълковата огризка в салфетката и я прибра тихо в чантата си. Стоях вкаменена и се опитвах да овладея напиращият си порив да отида до нея и да ѝ стисна ръката. Такова нещо не се вижда всеки ден в трамвая. Представих си как малкия ще надигне глас и ще наруша кротката идилия царяща наоколо, и успях да овладея радостта си.

Както си блеех през прозореца, унесена в снежната картичка през прозореца, съзрях един бял бус. Бяхме спрели на светофар. Шофьорът кротичко се протегна и отпи кафе от чисто бяла, порцеланова чаша с червено сърце. После внимателно пак я постави на таблото пред себе си и тръгна. Представих си очите на жената, която му е купила тази чаша и как грижовно му я подарила, за да го радва в дългите, нервни дни, докато той кара смяната си.

– Да ти напомня за мен- му е казала.

И после всяка сутрин, когато го изпраща на работа, тайничко надниква на таблото за да се увери, че той пази нейната чаша.

Разбира се, можех да съчиня и някаква гадна история, ама никак нямаше да отива на пречистващият се сипещ на парцали сняг отвън. Добре, че не натрупа.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Чаша пълна с любов appeared first on Зелен Свят.

Из градската джунгла- част втора

djani — Tue, 02 Oct 2018 10:15:48 +0000

Може би за повечето хора возещи се в градският транспорт , това е досадно занимание. За 5 годишният ми син е цветно приключение, а за мен богато вдъхновение и палитра от впечатления.
В първата част ви споменах как обичам да си фантазирам какви мисли хвърчат в главите на непознатите на база случайно дочути реплики. Ако си спомняте едната от двете контрольорки, остана на една спирка за да купи банички за двете , а втората продължи с нашия вагон. Навярно тази , нашата не ги обичаше топли..баничките де или беше много отговорна.
Започва тя да проверява и с крайчеца на окото си, забелязах как едно момче в съседство притеснено си пребърква джобовете. Аз съм с карта и направих всичко по силите си за да изнервя жената и да дам време на момчето. Накрая, тъкмо да ми благодари и отмине, аз я спрях с най- високият регистър на иначе плътният ми глас.
„Извинете, госпожо контрольор, бихте ли проверили до кога е валидна картата ми…?!? „
Когато човек върти някакъв номер или лъже е много важно да основава измишльотините си на реални условия. Аз наистина не знаех до кога ми е валидна картата. Гневната искра в очите на жената издаде за миг колко я бавя и тук за мен започна да тече неспирен поток от мислите ѝ. Предавам ви ги дословно.
„ До кога ѝ била валидна картата. Не можа ли да я провериш преди да се качиш, ама сигурно си нямала време. Ама време да се омажеш с червило си намерила. Такива като теб ги знам аз. Всеки ден по няколко срещам. Какво ми се усмихваш…валидна ти е, да. Марчето дали успя да купи топли банички?!? Ама ако ми вземе от онези с изварата ще я върна този път. Получавам зверски киселини от тази извара. Глей го сега и тоя. К’во се бавиш бе нехранимайко…Аха, извади…че и 2 билетчета ми дава. Не си ли малко голям да имаш невидим приятел бе шшш, момче…А сега па и аз да видя кое е за днес. На оная фльорца ше й проверявам картата, на тоя…
-Айде бегай…

(дори не го провери, а момчето ми метна благодарен поглед)

Ама сега аз защо не казах на Марчето да вземе 2 от баничките, също и боза..от кога не съм пила боза. Божее…много си отива с баничките…Айде и тоя ще търси билет 3 часа. Добре бе аз като вляза във вагона, вие къде блеете бе хора. Божеее, тези банички съвсем изстинаха. За довечера бях обещала мусака на Пешо, ама ще звънна на Марчето да купи повече, ще ядат банички всички…мусаката ще почака…”

Източник снимка: Татяна Чохаджиева

https://www.facebook.com/TatyanaPhotography/

За вас предава : Тезджан Ферад- Джани

The post Из градската джунгла- част втора appeared first on Зелен Свят.