Открит близо до град Lightning Ridge, на около 724 километра северозападно от Сидни, стоте странни кости имат рядко синьо-сив оттенък с блестящ цвят на скъпоценни камъни. Lightning Ridge е известен с това, че извлича вкаменелости, изсечени от често ярко оцветен опал, скъпоценен камък, който се образува в продължение на дълги периоди. Но намирането на изцяло нов вид динозавър е забележително.

“Всеки път, когато открием нов австралийски динозавър, той е интересен, защото имаме толкова малко материал”, казва Стивън Поропат, палеонтолог от Технологичния университет в Мелбърн, който не е в екипа, направил откритието. Докладът за известните австралийски динозаври в момента съдържа около 24 вида, отбелязва той, включително Weewarrasaurus, друг вид от Lightning Ridge, намерен и описан през 2018 година.

Най-новият вид, наречен Fostoria dhimbangunmal, е игуанодоноподобен динозавър, който е живял преди около сто милиона години по време на средата на Креда, когато този район е бил широка заливна низина с езера и реки, вливащи се във вътрешното море Ероманга.

“Потопните низини често са били влажни и богати на растителност, което означава, че те са добро място за динозаври, които ядат растения”, казва преподавателят Фил Бел, палеонтолог в Университета на Нова Англия в Армидейл, Нов Южен Уелс.

Дългогодишният опален миньор Боб Фостър е намерил фосила през 1986 г. Учените в австралийския музей в Сидни, заедно с резервистите на австралийската армия, помогнали на Фостър да изкопае находката вкопана в скални блокове, след което музеят взел вкаменелостите в тяхната колекция.

Фактът, че са оставени и забравени в продължение на 15 години и били изложени в магазина за опали в Сидни, е накарал Фостър да реши да си възвърне откритието. Като единствена по рода си сбирка от изкопаеми, учените оставили повечето от костите, вградени в скалите, и вместо това използвали компютърна томография, за да ги извлекат за изследване.

„Първоначално си мислехме, че това е един скелет, но след като започнахме да изучаваме отделните кости, осъзнахме … имаше части от четири лопатки, всички с различни размери“, обяснява той.

Около 60 от костите са от един вероятен възрастен динозавър с дължина почти 5 метра, докато другите са от непълнолетни с различни размери, което подтиква учените да предположат, че те са останки от семейство или малко стадо тревопасни динозаври.

The post Вкаменелости като скъпоценни камъни appeared first on Зелен Свят.

Чрез лазери, използвани върху един от най-малките фосили, откривани някога, изследователите разкрили, че древната птица била родена в готовност за бягане и може би дори летене. Това откритие предлага нови прозрения за гнезденето на праисторическите птици. Тази стратегия може да се е оказала удобна преди 127 милиона години в ранния креда период, когато понякога е било необходимо да се направи бърз изход, за да се избегне изобилие от малки месоядни динозаври, готови да ги изядат за закуска.

Птицата, чиято дължина е едва 3 сантиметра, е вид от праисторически произход, наречена енантиорнитини. Тя има зъби в човката си и малки нокти на крилата, но въпреки това изглеждала много подобна на съвременните птици. Те са най-често срещаният вид птица по време на периода креда. Този екземпляр е открит преди повече от десетилетие в Северна Испания и е бил разкрит пред света през 2018 година. По това време проучването на вкаменелостите не открива никакви доказателства за пера, и този екип стигна до заключението, че малкото пиле е имало слабо развити кости и е малко вероятно да е можело да лети след излюпването.

Днес до две трети от птиците, като гълъби, соколи и папагали, имат така наречената стратегия на гнездене, в която люпимите се появяват неподвижно със затворени очи и остават в гнездото под грижите на родителите си. Въпреки че предишните анализи на вкаменелостите намерени в Испания не успели да открият белези на пера, новият метод открива кичури около шията на пилето и крилата, които предполагат пухкави пера. Това означава, че може би пилето е имало „летящите пера“ по време на раждането

Вкаменените разкриват, че младите енантионитини са били „суперспециални“, излюпващи се в много напреднал стадий на развитие. Откритието също подчертава факта, че само защото перата не са запазени, не означава, че не са съществували.

Автор: Мартина С. Попова

The post Праисторическите птици били родени готови за летене appeared first on Зелен Свят.

Динозавърът, разкрит в The Anatomical Record, се състои от скелет, който е около 65% пълен, включително черепа и бедрата, заедно с някои от ребрата, костите на краката и костите на опашката. Наричан „Скоти“, тиранозавърът е бил старши по стандартите на този вид, което го прави най-малко на 28-годишна възраст преди смърта му.

Преди около 68 милиона години канадският пейзаж, познат на Скоти, бил субтропичен крайбрежен рай, но животът не бил приятна почивка. Останките на динозавъра включват счупено и зараснало ребро, масивен растеж на кост между два зъба – признак на инфекция – и счупени опашки, вероятно увредни от ухапване на друг тиранозавър. Не е бил лесен живот, дори и за царя на хищническите динозаври, съдейки по всички тези наранявания.

Находката предполага, че големите хищни динозаври вероятно са ставали по-големи и по-големи, отколкото биха предположили палеонтолозите въз основа на наличните в момента вкаменелости. Сред известните видове, тиранозавъра е един от най-добре представените изчезнали динозаври, като са идентифицирани повече от 20 изкопаеми индивида. “С откриването на повече екземпляри от тези други тероподи, ще намерим техните Скоти: техните особено големи, особено стари индивиди”, казва ръководителят на изследването Скот Литс, постдокторант в Университета на Алберта. – “Не бих се изненадал, ако тези животни се окажат, че увеличават обхвата на размера на тялото – потенциално да се припокриват или дори да надминават онова, което знаем за тиранозаврите днес.”

Автор: Мартина С. Попова

The post Най-големият тиранозавър appeared first on Зелен Свят.

Но ако това бедствие не беше сполетяло динозаврите? Пак ли щяха да изчезнат?

Може би не. Ново проучване показва, че динозаврите все още са имали много жизненост преди масовото, апокалиптично събитие. Разкрити с помощта на огромни симулации, които са нови за палеонтологията, откритието бележи крайният извод в дебата за това дали динозаврите вече са били “терминален упадък” в момента преди удaра.

През 1940 година, учените са имали много по-различно виждане над динозаврите и техният край. Години по-късно учените откриват останките от огромен кратер на брега на Мексико. Оттогава повечето палеонтолози са се съгласили, че астероидът носи основната вина за смъртта на динозаврите. Въпреки това, палеонтолозите обсъждат какво би се случило, ако астероидът никога не се беше разбил в Земята. Получаването на твърди данни по този въпрос е предизвикателство поради фрагментарния характер на изкопаемите фосили. Условията на околната среда трябва да са правилни, за да може тялото на организма да бъде заровено и изолирано достатъчно добре, за да образува вкаменелост. В резултат на това разказването на историята на живота на динозаврите използвайки вкаменелости е като реконструиране на сюжет, но всичко, което имате е само един оцелял транскрипт. Какво става когато страниците се разпаднат или мастилото избледнее?

Следователно, при изчисляването на броя на древните видове, палеонтолозите трябва да отчитат пристрастия в изкопаемите данни. Когато се погледнат суровите таблици, изглежда, че броят на видовете динозаври намалява в западната част на Северна Америка през последните 17 милиона години. Това подсказва, че динозаврите са били вече в полумрака си, когато астероидът е ударил. Дали биха съществували днес? Това остава въпрос без отговор.

Автор: Мартина С. Попова

The post Астероидът, който уби динозаврите appeared first on Зелен Свят.

Главната заплаха, наречена силурийци, се е развила на Земята преди човечеството – поне според сериала  “Доктор Ху”. Но, ако оставим настрана научната фантастика, как да разберем дали някаква напреднала цивилизация е съществувала на нашата родна планета милиони години, преди да се появят разумни хора?

Това е сериозен въпрос и сериозните учени размишляват за това, какви следи биха могли да оставят тези потенциални предшественици. Те наричат ​​тази възможност Силурийската хипотеза.

Когато става въпрос за лов за напреднали извънземни цивилизации, които биха могли да съществуват в космоса, трябва да се има предвид знанието, че Вселената е на около 13,8 милиарда години. За разлика от това, сложният живот е съществувал на земната повърхност само за около 400 милиона години, а хората са имали развита индустриална цивилизация само през последните 300 години. Този факт създава възможността индустриални цивилизации да са съществували дълго преди нашето съществуване – не само около други звезди, но дори и на самата Земя.

„Аз не вярвам, че на Земята е съществувала индустриална цивилизация преди нашата – не мисля, че е имало цивилизовани динозаври или цивилизовани ленивци”, казва съавторът на проучването Адам Франк, астрофизик в Университета на Рочестър в Ню Йорк. “Но въпросът как биха изглеждали, ако ги е имало, е важен. Как да разберем дали ги е имало? Целта на науката е да зададе въпрос и да види къде води той. Това е всъщност това, което прави науката толкова вълнуваща. “

„Артефакти от човешки или други индустриални цивилизации едва ли ще бъдат открити на повърхността на планетата след около 4 милиона години“, заявяват Франк и съавторът на изследването Гавин Шмид, директор на Института за космически изследвания на НАСА в Ню Йорк. Например, те отбелязват, че градските райони понастоящем заемат по-малко от 1% от земната повърхност и че много рядко се срещат сложни предмети, дори и от ранните човешки технологии. Машина, толкова сложна, колкото механизма Антикитера – който се смята за първия компютър в света от древна Гърция – остава неизвестен до разработването на сложните часовници през Ренесанса в Европа.

„Също така е трудно да се открият вкаменелости от всички същества, които са живели в индустриални цивилизации, добавят учените. Частта от живота, която се изкопава, винаги е изключително малка: от многото динозаври, които някога са живели, например, са открити само няколко хиляди почти пълни изкопаеми екземпляри от “ужасните гущери”. Като се има предвид, че най-старите известни вкаменелости на Homo sapiens са само на около 300 000 години, няма сигурност, дали това са най-старите вкаменелости или съществуват и други, все още неоткрити,“ добавят те.

Вместо това, изследователите предложили да се търсят по-фини доказателства за индустриалните цивилизации в геоложките записи на Земята или други планети. Учените се фокусират върху разглеждането на признаците на цивилизацията, които хората могат да създадат по време на антропоцена, геоложката възраст, характеризираща се с влиянието на хората на планетата.

“След няколко милиона години всяко физическо напомняне за цивилизация може да е изчезнало, така че трябва да бъдат потърсени седиментни аномалии, неща с различен химически баланс, които изглеждат нехарактерни за периода”, каза Франк.

Един от признаците на индустриалната цивилизация може да е свързан с изотопите на елементи като въглерод. (Изотопите на даден елемент се различават  по броя на неутроните, които притежават в атомните си ядра, например, въглерод-12 има шест неутрона, докато въглерод-13 има седем.)

Например, хората, живеещи в индустриални цивилизации, са изгорили изключително количество изкопаеми горива, освобождавайки повече от 500 милиарда тона въглерод от въглища, петрол и природен газ в атмосферата. Изкопаемите горива в крайна сметка произтичат от растителния живот, който преференциално абсорбира повече от по-лекия изотоп въглерод-12, отколкото по-тежкия изотоп въглерод-13. Когато изгарят изкопаемите горива, те променят съотношението на въглерод-12 към въглерод-13, което обикновено се среща в атмосферата, океана и почвите – ефект, който по-късно може да бъде открит в седиментите като намеци за индустриална цивилизация.

В допълнение, човешките индустриални цивилизации също са открили начини за изкуствено “фиксиране на азота” – т.е. да прекъснат мощните химически връзки, които държат азотните атоми заедно по двойки в атмосферата, използвайки получените единични азотни атоми за създаване на биологично полезни молекули. Мащабното прилагане на азотни торове, генерирани чрез фиксиране на азота, вече се открива в определени седименти, отбелязват учените.

Освен това, антропоценът предизвиква масово изчезване на голямо разнообразие от видове, което е видимо във фосилните данни. Промишлената дейност на човека може също да се окаже видима в геоложката документация под формата на дългоживеещи синтетични молекули от пластмаси и други продукти или радиоактивни отпадъци от ядрени оръжия.

Една луда идея, която силурската хипотеза повдига, е, че краят на една цивилизация може да посее семената на друга. Индустриалните цивилизации могат да задействат мъртви зони в океаните, причинявайки органични материали (от труповете на организмите в зоните) да бъдат погребани, което може да се превърне в изкопаеми горива, които могат да подкрепят нова индустриална цивилизация. „Тези цикли могат да бъдат видени в геоложкия запис“ – казва Франк.

В крайна сметка, мислейки за въздействието, което една предишна цивилизация има върху Земята “може да ни помогне да разберем какви ефекти може да видим на други планети или какво се случва сега на Земята”, каза Франк.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Имало ли е цивилизовани динозаври преди нас на Земята appeared first on Зелен Свят.