Уилям Чопик, социален психолог от Мичиганския държавен университет и водещият автор на изследването, проучва как се променят човешките взаимоотношения с времето. Заинтригуван от връзката, която хората споделят с домашните си любимци, той проучи тези взаимоотношения и динамика. В неговото проучване собствениците на 1681 кучета оценяват собствената си личност и личността на кучетата чрез стандартизирани въпросници. Той открил, че кучетата и техните собственици споделят личностни черти. Много приятен човек е два пъти по-вероятно да има куче, което е много активно и възбудимо – и по-малко агресивно – от някой, който е по-неприятен. Проучването установи също, че добросъвестните собственици оценяват кучетата си като по-отзивчиви към обучението, а невротичните собственици оценяват кучетата си като по-страшни. От друга страна, “ако някой е спокоен, кучето им също ще е спокойно”, казва Чопик.

Чопик посочва очевидното предизвикателство в това проучване: можете да зададете на хората въпроси за себе си, но с куче можете да разчитате само на наблюденията на собствениците за поведението на техните домашни любимци. Предубежденията на собственика – идеята, че собствениците могат да проектират собствените си личности върху кучетата си – не изглежда, че са достатъчно значителни. Подобни проучвания показват, че познати са склонни да оценяват личността на кучето по същия начин, както собственика му.

Защо съществуват тези прилики? Проучването не разглежда причините, но Чопик има хипотеза. “Част от това самият избор на куче, а част е кучето, което в крайна сметка става заради вашето въздействие”, казва той. Чопик казва, че когато си вземат куче, хората са склонни да гравитират към този, който естествено се вписва в ежедневните им ритми. “Искате ли някакво раздразнително куче, което се нуждае от много взаимодействие, или нещо, което е по-спокойно за по-лекият начин на живот?”

Автор: Мартина С. Попова

The post Тревожни собственици с тревожни кучета appeared first on Зелен Свят.

 Животните живеят сравнително кратко. Много майки и бащи приемат това като аргумент, за да не позволят на детето да има домашен любимец. От добри намерения, за да спестят на детето стрес от неизбежна загуба.

В същото време, разбирането на механизмите на живота и смъртта играят важна роля в развитието на детето. Трагедията, преживяна от загубата на домашен любимец, също ще се превърне в урок за детето за бъдещето и ще му помогне да направи още една стъпка към живота на възрастните.

Невролозите твърдят, че благоприятен ефект върху децата, страдащи от заекване, неврози, депресия и невродермит може да окажат папагалите. Птиците помагат за облекчаване на хода на всички тези заболявания, а понякога дори и да избавят децата от тях. Доказано е също, че децата, които са израснали в къща с животни, са практически застраховани срещу появата на алергии в зряла възраст. Те са по-малко склонни да се разболяват, по-оптимистично настроени към живота и по-лесно да се адаптират към новите обстоятелства.

Компетентната комуникация на детето с домашни любимци рядко води до инфекция и в същото време помага за формирането на имунитет.

Грижата за животното възпитава в детето чувство за отговорност по един приятен и забавен начин.

Широко разпространен родителски страх е, че детето може да  се зарази с паразити от котка или куче. Токсакариди (най-често при котките) и токсокарбони (обикновено се срещат при кучетата) не могат да живеят в човешките черва. За известно време ларвите на тези хелминти могат да оцелеят в нашите организми. При децата, тяхната активност може да предизвика треска, кожни реакции, кашлица и пристъпи на астма. Обикновено тя не трае дълго, тъй като имунната система не позволява на ларвите да преминат през пълен ход на развитие и бързо ги унищожава.

Салмонелозата на хората обикновено се предава от костенурки (за тези влечуги салмонелата е напълно нормална микрофлора на тялото). Така че костенурките са най-опасни за децата, а не кучетата и котките, от  които сме свикнали да се страхуваме.

Между другото, страхът на детето към животните може да се счита за сигнал, че нещо не е наред. И това също е причина да подслоним едно животинче под покрива си.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post За животните и децата appeared first on Зелен Свят.