В този контекст, трябва да се отбележи сериозният проблем, който може да порасне в дълготрайна връзка. Моментът, в който се опиташ да прегърнеш любимия, но той не отговаря на топлината – липсата на допир или отблъскването на физически контакт. Всички сме наясно колко неловки могат да са тези ситуации в началото на една връзка. Това приемаме за нормално, защото все още не сме свикнали с този нов човек в живота си. Но тази липса в продължителна връзка повдига чувството за самота. В този случай се чувстваме доста по неловко и нелепо дори да повдигнем въпроса. Това може да доведе до срив във самочувствието на човек, като повдигне много вътрешни тревоги, като страх да бъдем отхвърлени от човек, който обичаме.

Защото последствията могат да бъдат толкова големи, става изключително сложно да се обсъди проблема. Дали да замълча? Или може би да изразя чувствата си чрез сарказъм? Макар и двете опции не звучат добре, не можем да задържим болката си дълго в нас. Някак си не можем да приемем думите „Не ме държиш за ръка, когато се разхождаме и никога не ме докосваш от собственото ти желание, а това ме побърква“ като рационално, честно проявление на емоции.

Въпреки неловкото чувство, това е точното нещо, което трябва да направим. Нуждата да бъдем докосвани или прегръщани е дълбоко запечатано във съществуването ни. Желанието да знаем, че сме обичани и сме намерили нашето място в света е стремеж, за който работим цял живот. Времето прекарано с някой не променя този факт. Да покажеш на някой, че той значи нещо за теб просто чрез лек допир на ръката може да значи целия свят за тях. Все пак, това са нещата, от който се нуждаем в една връзка, специална грижа и любов, която не можем да получим от близките или приятелите си.

Имайте смелостта да заявите това, от което се нуждаете. Не очаквайте партньора да ви прочете мислите.

Автор: Мартина С. Попова

The post Допирът в любовта appeared first on Зелен Свят.

Модерните протези са изминали доста дълъг път. Те са много по-леки от преди и с времето почват да изглеждат все по-истински. Все още има доста препятствия. Повечето протези са неподвижни, а тези които могат да се движат работят чрез вербални команди или връзка с други нерви. Повечето от тях не изпращат сигнали обратно към мозъка за това което извършва. Това често лимитира нещата, които може да се направят. Например, не бихте могли да разберете дали чашата, която държите се изплъзва или чупи.

Тук влиза в сила новата система. Има доста паралели между технологията и човешката нервна система. Нервите ни помагат да разберем дали предмета, който докосваме е прекалено топъл и ще ни изгори. Учените работят върху мозъчно-компютърните интерфейси, за да може да се пресъздаде тази важна функция на нашите крайници. Организацията на функциите на телесните ни части в мозъка ни може да бъде използвана, за да се установят оригиналните връзки между мозъка и крайника. Нужно е самата протеза да бъде свързана с мозъка и да може да изпраща сигнали за това, което се случва.

Но достигаме до вечният въпрос – колко сме готови да се предадем на технологията. Процесът наистина е вид директно хакване на мозъка. Какво става когато някой успее да достигне до тези функции без нашето съгласие. Дори и да получим изгубеният си крайник, до каква степен сме способни да експериментираме с технологиите? Къде ще поставим чертата?

The post Управление на протези чрез мозъка appeared first on Зелен Свят.