При посещение на религиозния комплекс на Ангкор Ват, Камбоджа, неизбежно ще забележите тези танцуващи жени, изобразени на стенните храмови релефи. Същите тези танцьори са били и важен мотив в изкуството на Чампа (около 192-1832 г.), средновековната съседка на Ангкор на изток по крайбрежието на сегашния централен Виетнам. Забележителни са и изображенията на същите тези жени в изкуството на Тра Киеу, стил, който процъфтява през 10-ти и 11-ти век.

Изображенията на апсарите също се намират като декоративни мотиви и неразделна част от историите в няколко храма на древна Ява, датиращи от епохата на династията Сайлендра (8-ми век) до тази на империята на Маджапахит (около 1293 г. – 1500 г.). Най-известните от тези образи на апсарите могат да бъдат намерени в храма Боробудур, където са изобразени като божествено красиви небесни девойки, изобразени или в стоящи или в летящи позиции, обикновено държащи лотосови цветове, разпръскващи цветни листенца или размахващи небесни дрехи като крила.

Танцьори, музиканти, мъдреци и герои: многото връзки на апсарите

В епосите и Пураните апсарите са артисти, които изпълняват ролята на съда на Индра, както и в други щастливи случаи като раждания и сватби на богове и хора, които са особено облагодетелствани от боговете. Освен това те са куртизанки на боговете; те – често са били наемани от Индра, за да разсейват крале и мъдреци, от които Индра се страхувал, защото можели да го лишат от трона му.

Дъщери на удоволствието

Въпреки че аспарите не са били нарочно споменавани във Ведите като клас, някои от тях се споменават по име – като Урваши и Тилотома. За аспарите се казва, че са творенията на Седемте Манус, прародители на човечеството. Въпреки това, повече се казва за тях в епичните поеми, тъй като Рамаяна приписва техния произход на океана. Пуранският разказ за техния произход се съгласява с това, като казва, че нито боговете, нито асурите (демоните) биха се оженили за апсарите, които се издигнали от водите. Затова апсарите стават обща собственост и на боговете, и на асурите, което понякога им дава основание да се наричат ​​„съпругите на боговете“ и „дъщерите на удоволствието“.

Апсарите са тясно свързани с гандарвите, небесните музиканти, което води до чести връзки помежду им. Отношенията между небесните изпълнители обаче са временни и не се считат за брачна връзка, тъй като аспарите, в допълнение към забавлението в съда на Индра, често били пращани, за да нарушат покаянието на мъдреците. Понякога апсара би успяла да съблазни мъдреца и да постигне мисията си. Обаче, в други моменти, тя понася гнева на мъдреца, който я проклинал.

Превод – Нина Жишева

The post Куртизанките на боговете в Древна Индия appeared first on Зелен Свят.

Изпитанието с ориз се намира в Нарадасрми, която е част от Дхармашастра. Когато британците колонизирали Индия, Дхармашастра се е смятало за закон на земята на индусите в Индия и по този начин го свързвали с индуски закон. Този санскритски литературен жанр обаче се занимава не само с правна материя, но и с други аспекти, включително религия и етика. Дхармашастра съдържа стотици текстове, заедно с коментари и сведения. Нарадасрми е един от най-големите смрити на този корпус от древни текстове.

Стъпките на изпитанието с ориз

В Нарадасрми са дадени седем различни вида изпитания, едно от които е изпитанието с ориз. В текста се посочва, че изпитанието с ориз трябва да се използва само в случаи на кражба, а не за други видове престъпления. В текста се посочва също, че се използва само бял ориз. Засегнатият съдия трябвало да се е очистил преди да приложи това изпитание. После съдията поставя оризовите зърна в пръстен съд пред изображението на божеството на слънцето. След това съдът се пълни с вода, която се използва за измиване на образа на това божество и се оставя там за една нощ.

На следващия ден подсъдимият получава зърно от ориза, за ​​да го дъвче. Преди да предприеме изпитанието, ответникът е длъжен да пости и да се изкъпе. По време на изпитанието подсъдимият трябва да се изправи с лице към изток и сам да обяви обвинението. След като сдъвче ориза, подсъдимият изплюва зърната на лист от свещена смокиня (известна още като дървото бодхи). Ако това не е възможно, може да се използва листо от бреза. Ответникът се обявява за виновен, ако по зърната има кръв, ако му се наранят венците или ако крайниците му трепят по време на изпитанието.

Неотдавнашен случай на изпитанието с ориз

Въпреки че изпитанието с ориза датира от древни времена, то е било използвано дори и в по-ново време, както се вижда от една история, датираща от 19-ти век. Този инцидент е свързан с кражбата на златен часовник, принадлежащ на човек на име Джордж Кристиан, който живее с трима други мъже в Калкута. Четиримата мъже организирали вътрешен съд за разследване, но не успели да хванат виновника. Докато останалите мъже подозирали, че това е един от слугите на християнина, който стои зад престъплението, самият християнин отказвал да приеме идеята.

Във всеки случай, един от местните служители, работещ при мъжете предложил да поканят „професора по магия“, който работел за полицията в Калкута. Този „професор по магия“ се бил специализирал в улавянето на крадци чрез използване на изпитанието с ориз. Мъжете се съгласили и професорът, заедно с двама или трима полицаи, дошли в къщата. Вместо оризови зърна обаче те използвали оризово брашно, което изсипали в отворените уста на слугите. След това им наредили да дъвчат брашното и да го изплюят на парче бананово листо след пет минути.

Чрез това изпитание крадецът бил хванат. Както се очаквало, невинните служители нямали затруднения с това изпитание и успели да изплюят брашното след пет минути. Само Абдул, любимият слуга на християнина, се провалил и затова бил обявен за виновен. Абдул признал престъплението си и върнал часовника на Кристиан. След това той бил изправен пред вътрешен съд и осъден на 20 удара с ратанова пръчка, след което той отново влязъл в служба на господаря си.

Неспособността на Абдул да изплюе оризовото брашно се дължи на факта, че той е бил нервен по време на изпитанието, знаейки, че е виновен и че престъплението му скоро ще бъде разкрито. Поради този страх, слюнчените му жлези не са могли да произвеждат слюнка, която е била необходима за овлажняване на брашното, и това е взето като доказателство за неговата вина. Установено е, че когато човек се страхува, устата му пресъхва, тъй като страхът кара слюнчените жлези да спрат да отделят слюнка. Докато древните индианци може и да не са знаели за науката, която стои зад това явление, те трябва да са направили достатъчно наблюдения, за да осъзнаят самия феномен и затова са създали изпитанието с ориза, за да хващат крадци.

Превод – Нина Жишева

The post Древното изпитание на ориза appeared first on Зелен Свят.