През 40-те години на ХХ век, материали като найлон, акварел и коприна (всички направени от пластика) станали много популярни. Тези синтетични дрехи били евтини за производство и удобни за носене. Много хора започнали да купуват дрехи за спорт и у дома, компаниите правели повече дрехи от пластика. До 2010 години 60% от всичкият плат бил направен от синтетично влакно. В същото време морските биолози забелязали, че водите се пълнили с малки частици пластика, наречени микро-пластика. Това са обекти по-малки от 5 милиметра и могат да са малки частици от счупени предмети или вещества, намиращи се в козметичните продукти.

Днес микро-пластиката се намира навсякъде из морският свят на Земята. Оказва се, че голямо количество от тази микро-пластика са микро-влакна – малки нишки от пластика, който попадат там от нашето пране. Ако се вгледате в някоя плетена дреха бързо ще забележите малките натрупани нишки. Когато изперем синтетична дреха се отделят тези малки нишки и биват измити в канала. Учените направили експерименти със три различни вида синтетични дрехи, за да видят кои отделят повече нишки. Потвърдили са, че акрилите произвеждали най-много отпадък.

Микро-влакната са огромна част от почти 5 трилиона пластичен боклук във водите ни. За жалост повечето перални нямат филтър за тези малки влакна. Когато те достигнат до океана, малките частици биват погълнати от планктоните. От там пластиката започва да се появява и в по-големите организми, който ние ядем. Можете да сте сигурни, че тези пластики попадат в нашето тяло чрез морската храна. Дрехите, който носим става и храната, която ядем.

Променянето на начина, по който произвеждаме дрехите просто не е удобен. С други материали няма да можем да произвеждаме достатъчно дрехи, достатъчно бързо за цялото население. Това което можем да направим е да внимаваме при закупуването на перални или поне да сложим филтър, който ще улови микро-влакната и те няма да попаднат във вечерята ни.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пластика в морската храна appeared first on Зелен Свят.

Дълбоко в Матхура, Северна Индия, се намира Центърът за опазване и грижи за дивата природа Wildlife SOS, светилище на слонове. В него живеят повече от 20 спасени слона. Животните в SOS центъра имат тъжни истории; много от тях са жертва на незаконен трафик, плен и експлоатация, което ги е оставило слепи и куци. Повечето са претърпели психологическо и физическо лечение.

„Спасените слонове, подложени на рехабилитация в Wildlife SOS, са спасени от шокиращи обстоятелства”, обясни в изявление за пресата Гийта Сешамани, секретар и съосновател на организацията. “Стремим се да им осигурим безопасно местообитание, където да живеят като слонове.”

Днес спасените слонове са намерили мир в Wildlife SOS, където за тях се грижи специален екип от ветеринари и персонал, решен да даде на тези нежни гиганти любящ и щастлив дом, в който да преживеят дните си. В средата на студена зима, екипът на Wildlife SOS привлича вниманието на целия свят, като създава топли якета, за да осигури на обитателите си топлина.

“Важно е да запазим слоновете си защитени от лютия студ по време на екстремните зими, тъй като те са слаби и уязвими, след като са претърпели толкова много злоупотреби, което ги прави податливи на заболявания като пневмония”, казва Картик Сатянараян, съосновател и изпълнителен директор на Wildlife SOS. “Студът също влошава техния артрит – често срещан проблем, с който нашите спасени слонове трябва да се справят.”

Тъй като туристите започват да разбират негативните въздействия на животинския туризъм, светилищата като Wildlife SOS бързо придобиват признание за добрата работа. Вместо да плащат, за да яздят слон (дейност, която може да има инвалидизиращо въздействие върху животното), пътниците търсят етични начини да се наслаждават на животните и да подкрепят грижите за тях.

Колкото и очарователни да са слоновете, носещи якета, по-благородната част е посветеността на опазването им и това колко далече са готови да отидат хората, за да защитят тези животни.

Автор – Нина Жишева

The post Якета за нежните гиганти на Индия appeared first on Зелен Свят.

Експерти твърдят, че веригите за доставка на текстил са сред най-сложните във всички производствени сектори по света. За начало имаме влакното, което се получава или от растение, животно или суров нефт. Техниката, необходима за постигане на влакна, е както енергоемка, така и интензивна за замърсяването. След това влакното преминава обработка, докато се превърне в прежда. Някъде по линията се използват избелители и бои. Най-накрая тъканта се превръща в дреха, която може да бъде любимата ви риза, пуловер, сако, костюм или други луксозни облекла, които притежавате.

Всички тези стъпки имат въздействие върху околната среда, което не бива да се подкопава. В текстилната промишленост се използват големи количества вода, тъй като преждата трябва да се измива постоянно. Последните проучвания съобщават, че текстилното производство е отговорно за 8% от глобалните емисии на парникови газове. Самото производство на облекло генерира 6.7% от емисиите, което е равно на около 3.3 милиарда тона въглероден диоксид. Важно е да се отбележи, че над 50% от емисиите се получават от етапите на багрене и дообработка, подготовка на прежди и производство на влакна.

Памукът представлява най-пестицидно интензивната култура в световен мащаб. Пестицидите причиняват вреда на хората и водят до загуба на много животи всяка година. Също така, те използва голяма част от земеделската земя. Обработват се с химикали, а те често остават в тъканта и се освобождават когато използваме дрехите. Допълнителен проблем е развитието на генетично модифициран памук. За да разраснете достатъчно памук само за тениска, се нуждаят от 257 галона вода. Избелването и боядисването на получената тъкан създава вредни вещества, които вливат в нашата екосистема.

В много скоро време трябва да се замислим как да се преборим с този проблем. Ясно е, че не можем да останем без дрехи, но трябва да премислим алтернативите. Ако не са собственото ни здраве, поне за това на нашата планета.

Автор: Мартина С. Попова

The post Вредата на текстилното производство appeared first on Зелен Свят.