От време на време го напомня на хората.

Родена съм покрай реката. Където и да отида, винаги се връщам. Единственото нещо, което ме притегля там с необяснима магическа сила е реката. Може да ви се струва налудничаво, но това е вътрешна потребност.

Дунав. Величествен, криещ тайни и истории, той тече. Пронизва Европа като гигантска , мощна артерия. Хората идват и си отиват, а той пази историите им.

Някой ден ще напиша сценарий, в който Дунавът ще разкаже тези истории. Може би ще се превърне във филм или ще остане книга, но твърдо съм убедена, че ще го напиша. Зове ме, но има време.

До тогава, искам да му отдадем малко почит и внимание. Ето и малко факти.

Величественият Дунав извира от платото Баар в планината Шварцвалд в Германия, където две по-малки реки, се сливат край селището Донауешинген. Оттам насам, реката се нарича Дунав. Тя тече на югоизток в продължение на 2859км., вливайки се чрез делта в Черно море. При вливането си тя се разделя на 3 ръкава- Килийски, Сулински и Георгиевски. Най-северният – Килийският ръкав, служи за граница между Румъния и Украйна. Средният ръкав – Сулинският, е най-пълноводен и най-дълбокият. Минава през 10 държави: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна.

Извиращи главно от Алпите, основните притоци на река Дунав са десни. Притоците, вливащи се в реката от територията на България са малки. Повечето от тях водят началото си от Предбалкана и Стара планина. Изключение прави река Искър, който извира от Рила и пресича Стара планина.

Дунав става плавателна река едва след като приеме алпийските притоци. Около 30 от нейните 300 притока също са плавателни.  По-важни са: Ин, Морава, Драва, Тича, Сава, Прут. Най-голямата дълбочина на места надхвърля 30 метра. През месеците май и юни, реката е най-пълноводна. През зимата над нея се образуват гъсти мъгли, а поради значително ниските температури, често горните слоеве замръзват. Историята пази факти как през 1929. Дунав замръзва. Има твърдения, че ледената покривка е била малко над един метър и хората преминавали свободно до Румъния и обратно.

По поречието на реката има повече от 5000 отделни видове животни. Освен това тук е най-голямото количество тръстика в целия свят. Най-голям брой са птиците, най-вече, защото река Дунав е на кръстопътя между централна и източна Европа. Това я прави търсено и предпочитано за обитание място сред дивите животни и птици.

Есетровите риби са древен вид мигриращи риби, които днес са на ръба на изчезването. Басейнът на река Дунав е запазил някои от най-важните популации на тази риба.Те живеят в Черно море, като мигрират нагоре по течението на река Дунав, за да хвърлят хайвера си.

Проектът ,,Трайна защита на есетрите“,  стартира през октомври 2016г.

През различните сезони, рибарите се радват на богат улов от толстолоп, амур, чига, пъструга, шаран, сом и други.

В река Дунав има 120 малки наносни острова, 70 от тях са български. Най-големи са: Житния остров – дълъг 100 км. и широк 25 км., в Словакия: Mаргит и Чепел – в Унгария и Персин (42кв.км) – в България.

На 29 юни, държавите по поречието на Дунав отбелязват Международния Ден на река Дунав, който има за цел да привлече общественото внимание към значението на реката за регионите и разумното използване на водите ѝ.

От десетилетия насам се организира масово преплуване на река Дунав, в почти всички крайдунавски градове в България. Това е надпревара без класиране, за ентусиасти от всички възрасти. Желаещите да участват, задължително преминават през медицински прегледи и предварителен инструктаж.

Дунав е включен в списъка на няколко най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007г.

Респектиращ, релаксиращ, впечатляващ е Дунав. Всеки трябва да си намира причини да го посещава от време на време.

/Изглед край гр.Силистра /

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Истории от Дунава appeared first on Зелен Свят.

Не знам как, но нито веднъж не бях влизала в самият музей…Едва миналата година влязох…Сега имам желание да влизам всеки път щом се върна там. Хората, които го стопанисват са доста любезни и търпеливи. Ето и началото на пътят, който води до там. Съвсем вътре в града. Не е ли чудесно?!?

Меджиди Табия, както е официалното име на Крепостта е последната Османска крепост на Балканите. Сякаш древни духове се събуждат и ви развеждат смирено из цялата Крепост. Истинската атмосфера не може да се преразкаже  с прости думи. Непременно трябва да се види. Но за тези, които изгарят от нетърпение , ето малко фактология.

Силистра е един от най-старите български градове с много богата и древна история. Създаден е преди около 2400 години като римската крепост Дуросторум. В областта има много римски останки.

Тук се намира една от най-ценните в Европа гробница с древни стенописи от 4 век.  Днес следите от древното минало са експонирани в самия център на града в архитектурно археологичния резерват Дуросторум- Дръстър-Силистра. На един от най-красивите хълмове край Силистра е издигната Меджиди Табия. Добре запазена турска, отбранителна крепост датираща от 1847 година. Уникалното при нея са високите стени и подземни тунели, които стигат от хълма до ключови места в другия край на града.

Тази крепост е изиграла важна роля в руско-турските войни. Крепостта е построена през периода 1841-1853 година по планове на немският военен инженер Хелмут Фон Молтке. През 1847г.  Султан Абдул Меджид е посетил крепостта, чието име е дадено на крепостта. През 1854 г. по време на Кримската война, Крепостта издържа едномесечна руска обсада. Крепостната стена има форма на шестоъгълник и достига височина 8 метра. Непосредствено до нея има ров, служил за препятствие и маскировка. Когато преминете през огромната порта и влезете в двора на Крепостта, сякаш с машина на времето се озовавате в друго време. Отляво има административна сграда, а вдясно вход към бивши спални, а сега- зали за музейни експонати.

Дворът е отлично запазен с окосена трева, пейки и старинна чешма. В бившите спални е разположена  експозицията с оръжия. Револвери, пистолети, картечници,оръдия и какво ли не още, събрани и прекрасно съхранени. Може да се видят и униформи на различни видове войски. Нишите са много студени и големи колкото една съвременна дневна. В една такава ниша в нарове на 3 реда са спели по около 30 войника. Има и отделна стая, чиито стени са по 3 метра. Там се е съхранявал барута за да се предпази от поражения.

След като обиколите цялата Крепост, може да се насладите на изключителна гледка към града. Величественият Дунав се стеле кротко в нозете на притихналият град и изпълва цялата гледка с божествено спокойствие.

Има доста хора, които спортуват в района и специално изградената „Пътека на здравето”.

После слезте и пийте едно ароматно кафе на брега на самият Дунав…Намерете време и отидете, наистина. Ако останете недоволни, пишете ми…стоя зад всяка своя дума.

снимки: Google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Крепостта “Меджиди Табия” appeared first on Зелен Свят.