Изследователите са се фокусирали върху три екземпляра, които са открити на археологически обект в Швеция. Триото изглежда като сдъвкани бучки с отпечатъци от зъби или пръсти. В тях има запазени нишки на човешка ДНК, най-вероятно от слюнка. Тези направления разказват история за това, как хората от Мезолита са взаимодействали с околната среда.

“Мисля, че най-интересното в случая е, че всъщност заснемаме един миг”, казва Наталия Кашуба, доктор по медицина, студентка в университета Упсала в Швеция. Кашуба е и водещият автор на проучване, което представя анализ на тези парчета кора. “Това не е ДНК от починали древни хора – всъщност имаме ДНК от човек, докато е бил жив и е вършел нещо. Мисля, че това е забавно и забележително. ”

Използвайки най-съвременната генетична технология, Кашуба и нейните сътрудници успяха да анализират част от човешка ДНК, оставени в смолата на дъвката. “Те по някакъв начин са били обработени от хора”, казва Кашуба. – Или са били дъвкани или държани в ръка достатъчно дълго, за да може ДНК да се капсулира в материала. На нас остава да го извлечем.“

Сравнявайки ДНК последователностите с генетичните библиотеки на древните човешки популации, екипът установи, че хората, които са дъвкали тези парчета кора са били от най-ранната известна група скандинавски ловци-събирачи. Тези хора са живели преди Швеция да е била покрита с ледници в най-новата ледена епоха, преди повече от 9500 години.

Освен това откритието дава известна представа за социалната динамика на тези древни хора. Например, всяко парче дъвка било дъвкано само от един човек, дъвкани са били и от жените и от мъжете, давайки някаква представа за социалната структура на общността – създаването на дъвчащи парчета брезова кора не било приоритет на единия пол.

Дъвката идва от археологически обект, известен като Huseby Klev, близо до югозападното крайбрежие на Швеция. Днес мястото е разположено на сушата, но преди хиляди години, когато морското равнище е било 80 фута по-високо от днешните, това е било плаж на остров в края на тесен фиорд.

Huseby Klev първоначално е бил разкопан през 80-те години и е предоставил богатство от археологически материали от хилядолетна цивилизация, която остава добре запазена под слоевете морска глина и пясък. Археолозите са открили десетки животински кости в района, предимно риба, но също така и остатъци от китове и делфини. Много от костите били наточени, за да образуват инструменти, като стрели и рибарски куки.

Дъвката от брезова кора заинтригувала учените още през 80-те години, но това изследване е първият поглед върху генетичния отпечатък, оставен от дъвчещите. Това изследване добавя нов слой към разбирането на археолозите за едно от най-старите човешки общества в Скандинавия.

“Това изследване може да увеличи размера на прозореца, през който гледаме в миналото, казва Кашуба. Вече имаме възможността да извлечем ДНК от древни човешки останки, като кости и коси. Това е друг начин, нещо съвсем ново. “

The post Разказът на древната дъвка appeared first on Зелен Свят.