Удивително и необичайно, на първо място, то се отличава със специалният си  начин на формиране на плодове. Цветята и плодовете на растението се развиват, освен на клоните и върху самия ствол. Този необичаен природен феномен се нарича caulifloria.

Джаботиба е доста голямо и високо вечнозелено дърво. Ако расте в благоприятни условия, височината му може да достигне 12 м. Растежът на това дърво продължава доста дълго и бавно. То се характеризира с лъскави овалноланцетни листа, както и с изненадващо красиви бели съцветия. То често се отглежда като декоративно вътрешно дърво.

Както дивите, така и култивираните сортове джаботиба в момента се намират в Южна Бразилия, Северна Аржентина, Парагвай и Боливия. Освен това, дървото се среща и в Колумбия, Уругвай, Филипините, Перу, Куба и Панама.

Зрелите плодове на дървото джаботиба са без костилки и имат кръгла или елипсовидна форма. Повърхността им е лъскава, с много красив виолетов цвят, подобен на този на кестен. Размерът на самия плод  е 4 см. в диаметър. Плодът съдържа 4 големи семена.

Вкусът на плодовете на джаботикаба може да се сравни с този на дивото грозде. Приятната сладост се разрежда с лека и не по-малко приятна киселинност. Поради невероятния си тъмен цвят, тези плодове се използват много често за приготвяне на сокове, вина и други алкохолни и безалкохолни напитки.

Плодовете Jaboticaba не само се ядат пресни, но и се използват за приготвяне на вкусно сладко, мармалад и желе. Те често са важна съставка в алкохолните напитки. Това се улеснява от характерна черта – събраните плодове започват да ферментират след три дни.

Интересното е, че хората в Бразилия активно използват джаботикаба за медицински цели. Например, сушени плодови кори, за да направят отвара, която се твърди, че е много ефективна в борбата срещу астма, диария и дизентерия. Плодовете на това дърво имат много благоприятен ефект при лечението на възпалени сливици.

Природата е измислила безброй начини да ни удивлява и помага. Ние трябва просто да бъдем благодарни и да я пазим. Не звучи толкова трудно, а всъщност…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Джаботикаба appeared first on Зелен Свят.

Този бонсай е вековен и е бил засаден от семейството на Ямаки през 1625 г в Япония. Той е видял как светът се променя и става това, което познаваме в момента. Семейството е живяло на две мили от мястото, където американските сили са пуснали атомната бомба в Хирошима. Били убити повече от един милион души и само малцина, които са били в защита на къщата им, са оцелели. За щастие, семейството на Ямаки имало късмет да бъде част от тези хората. С тях бонсаят също оцелял. През 1976 г. майсторът на бонсай Масару Ямаки подарил точно този бонсай на Съединените щати. Сега той се помещава в Националния Арборетум на САЩ във Вашингтон. Тъй като това е подарък и знак за приятелство, музеят не определя този бонзай като нещо специално. Нито пък се знае значимата история зад него.

Едва по-късно през 2001 г., когато внуците на Ямаки посетили музея, се разчула тази неочаквана изненада. Те представили сложната история зад бонсая и как е оцелял в едно от най-големите събития за масово унищожение, настъпили на земята. Музейните власти все още третират бонсая като подарък, но актуализират тази интересна новина в своя уебсайт.

Според помощник-куратора в музея, Катлийн Емерсън-Дел, докосването на бонсая е като докосване до историята. Бонсаят все още расте и е в перфектна кондиция. Няма съмнение, че грижата и любовта са допринесли за растежа на това бонсайско растение и удължи живота му. Може да се отнася и за нас – в края на краищата ние сме история, така че защо да не обичаме и да се грижим един за друг, така че да можем да продължим достатъчно дълго, за да имаме прекрасна история, точно като бонсай Ямаки.

Автор: Мартина С. Попова

The post Бонсай на 391 години appeared first on Зелен Свят.

Как това е възможно? Дърветата не могат да притежават нищо?

Историята на това дърво се е превърнала в легенда. Най-ранните данни за него са от 1890г. Старият бял дъб се намирал на имота на Уилиам Хенри Джонсън. Предполага се, че той толкова ценил детските си спомени от дървото, че желаейки да го защити, е дал на самото дърво собственост върху себе си и околната земя. Не се знае точно дали историята на това дърво е започнало в статия в местният вестник или е била легенда от десетилетия. Никой не е сигурен и дали изобщо е истина.

Въпреки това, историята за дървото, което притежава себе си, е широко разпространена и почти винаги се представя като факт. Повечето хора признават, че официалният документ за собственост е загубен, ако в действителност е съществувал. Господин Джаксън, който бил споменат в известната статия като собственикът на имота, където се намирало дървото, наистина притежавал тези земи. Днес обаче дървото се намира между две улици. Ако вземем под внимание закона, няма легална база, по която дървото да може да притежава себе си, дори и с документ.

Хората обаче си затварят очите и се държат все едно дървото наистина се притежава. Около него е поставена ниска ограда и има плоча с името и детайлите. И така всички го приемат за истина… дори и дървото, което е там в момента, дори не е същото дърво за което става въпрос в известената история. Оригиналното паднало през 1942г. и било заместено с жълъд от самото него. Може би е по-правилно да се преименува „Сина на дървото, което притежава себе си“?

Това за което никой не говори обаче е другото дърво, което притежава себе си. На километри от вече познатото дърво съществува друго такова дърво, което има почти еднаква история с предходното. Било е написан документ, с който прави легално то да притежава себе си и всички се съгласили. То също паднало и било заменено. Въпреки че едната история е по-стара от другата, това не изключва въпроса защо едното е толкова известно, а другото е виртуално и не съществува?

Автор: Мартина С. Попова

The post Легендарното дърво собственик на себе си appeared first on Зелен Свят.

Преди хиляди години, учените казват, че те са били основната храна на гигантските животни. След изчезването им се предполага, че и авокадото е трябвало да изчезне. Те били спасени от праисторическите фермери. Думата “авокадо” произлиза от ацтеките, специфично думата “ауакатл”, което означава… тестис. Може би се досещате от къде им е изникнало това наименование.

Преди глобалното им популяризиране са били култивирани в Мезоамерика в продължение на хиляди години. Авокадото е плод, но то е малко по-различно от останалите плодове, които бихте намерили в магазина. Плодове като ябълката и портокала са главно направени от вода и захар. В сравнение, авокадото има доста по-малко захар, но повече протеини и мазнини. Те също съдържат калий и фолат, както и витамин C, E и К.

Вместо да съдържа много малки семки като повечето плодове, авокадото има една голяма семка. Те са еволюирали заедно с огромните животни, които ги ядели. Преди хиляди години из Мезоамерика живели мамути, огромни ленивци и броненосци, чиято диета включвала голямо количество авокадо. Те не са можели да разградят семките, но са помогнали да разпространят плодът навсякъде. Колкото по-голяма била семката, толкова повече хранителни вещества ще има потенциалното ново дърво. Това било много полезно особено в джунглата, където високите дървета не пропускат почти никаква светлина до земята.

Но гигантските животни изчезнали преди около 10-13 хиляди години. Това застрашило съществуването на авокадото. По това време обаче човека започнал да превзема териториите, обитавани от изчезналите животни. Хората харесали авокадото също толкова колкото животните преди тях и са имали инструментите, с които да ги изядат и интелекта да разберат как да ги посяват.

Авокадото, което ядем днес е малко по-различни от това, което съществувало през хиляди години. Благодарение на човешката намеса са били подбрани и култивирани със стремеж да се постигне максималната хранителна полза за човека. Големите им семки обаче останали, а те, дори и днес, са толкова лесни за култивиране, че можете да го направите преспокойно у дома.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо авокадото съществува? appeared first on Зелен Свят.