blue kirin painting on granite wall in Chinese shrine

През 1866 г. Василий Радов открива в легендите на якутите разкази за “огромен черен бик”, убит с едно копие. В тях се разказва, че звярът имал един рог, така че трябвало да бъде превозен с шейна. В този район циркулират и други легенди за огромен бял или син рунтав бик с голям рог на челото.

От средновековния Северна Русия идва и колекция от балади, наречена “Голубинная книга” или “Книгата на Гълъба”, идващи от зороастрианизма, но в тях се долавят християнски оттенъци. Тези балади показват праведен еднорог, който се бори с лъв като представител на лъжите. Еднорогът от тези приказки живеел в светите земи и бил майката и бащата на всички животни. Това създание спасило света от суша, като изкопало извори чиста вода с рога си. През нощта той се скита по равнините и проправя пътища с рога си.

Същото същество се появява и в други религиозни текстове, но обикновено се възприема като въображаемо създание, а не като истинско същество. Арабско-персийската дума за еднорог комбинира понятията за носорог и еднорог. В християнството единият рог се разглежда като символ на монотеизма.

Докато митологията може да разказва легенди за това създание, тя едва ли е твърдо доказателство. Трябва да се направят повече изследвания и да се открият повече вкаменелости, преди да можем със сигурност да твърдим какво всъщност е представлявал звярът и реални ли същества са еднорозите или не.

The post Сибирският еднорог – част II appeared first on Зелен Свят.

Видът “Elasmotherium” е обявен за пръв път през 1808 г. от Йохан Фишер фон Валдхайм, Почетен директор на Природонаучния музей в Московския университет. По случая е имало спорове заради долната челюст на звяра, дарена на музея от Екатерина Романова Воронцова-Дашкова, но с течение на времето нещата са се изяснили.

През март 2016 г. в района на Павлодар в Казахстан е намерен прекрасно запазен череп, който доказва, че животното е живяло до Плейстоцена, преди около 29 000 години, вместо предишното убеждение, че са изчезнали преди 350 000 години. Въз основа на размера и състоянието на черепа се предполага, че звярът е възрастен самец, но не става ясно какво е предизвикало смъртта му.

Съществуват различни теории за това какво е представлявал сибирският еднорог, както и за храненето и навиците му, дължащи се на големите различия в реконструкциите. Някои показват звяра, който галопира като кон; други имат гърбица над главата си, като бизон, а други излизат от блато, като хипопотам.

Въпросът за рога е силно обсъждан, имало ли го е изобщо или не, колко голям е бил, за какво е служел. Теории за функцията на рога варират от допускането, че е служел за отбраната, привличане на самките, прогонване на съперници, изравяне на трева изпод снеговете, за изкопаване на вода и корени на растения. Тъй като зверовете са били тревопасни, подобно на нашите съвременни носорози, рогът не е бил използван за нападение или убиване на плячка. Съществуват много редки екземпляри, от които може да се преценява дали животното е имало козина или не. Повече са доказателства, които показват, че съществото е било покрито с косми, като по-известния космат мамут.

The post Сибирският еднорог – част I appeared first on Зелен Свят.