Двата мита за произхода на инките

В статия на AFP.com се съобщава, че „интересът към организационните умения на инките и тяхното майсторство в инженерството” е накарало учените Рикардо Фуджита и Хосе Сандовал от университета в Лима San Martin de Porresit, да разрешат спора кой от двата мита за произхода на инките е по-точен.

Едната история твърди, че кралското семейство на инките произхожда от полубожествена двойка, която пътувала от езерото Титикака на север до Куско, в района на Пуно (съвременна Боливия), а втората разказва за група полу-божествени братя, произхождащи от планинска пещера, разположен в района на Пакаритамбо, близо до Куско.

Може ли ДНК-тестът да уреди спора?

Фуджита и Сандовал създават генетичен профил на потомците на владетелите на инките, като се опитват да „разкрият дали съществува уникален патриарх на инките“ Фуджита споделя пред репортери на АФП. „Това е тест за бащинство, но не между баща и син, а между народи“.

Изследваните проби от ДНК са събрани от плацента на местата, споменати в митовете, и “След три години проследяване на генетичните отпечатъци на потомците” учените успяват да потвърдят, че и двата мита за произхода са базирани на действителността! Сандовал съобщава, че двете легенди са “действително свързани” и обобщава:

“Заключението, до което стигнахме, е, че аристокрацията от Тахуантинсуйо произхожда от две линии, едната в района на езерото Титикака, а другата около планината Пакаритамбо в Куско.”

Родовият път на инките

Инките са разработили модерни селскостопански системи и са натрупали такъв излишък от ресурси и богатство, че са имали време да създадат огромни каменни храмове, пътни мрежи и градове, включително обекта на световното наследство на ЮНЕСКО Мачу Пикчу, популярен планински връх и храмов комплекс в днешно Перу.

Инките са използвали познанията си по астрономия, за да записват минаващото време и да наблюдават движението на Млечния път и планетите от храма на Слънцето в Куско, който се е смятал за „пъпа на земята“. От това свещено място са били наблюдавани и астрономическите условия по време на ключови етапи от селскостопанските цикли. Тези наблюдения били митологизирани в истории, които разказват за движенията на съзвездия и планетарните формации, осигуряващи успешното културно предаване на важна информация за оцеляване по време на социални промени, промени в режима и естествени катастрофи.

ДНК и митове

Най-големият проблем, пред който били изправени учените преди откритията на Фуджита и Сандовал, е фактът, че испанските конквистадори са изгорили всички писмени документи на инките през 1532 г. Само шепа испански мисионерски свещеници са записали и са опитали да тълкуват митовете за създаване на инките и въпреки че йерархията на духовете, боговете и богините е сравнително добре разбрана, истинския произход на народа на инките е загубен във времето.

Сега, когато учените са открили физическия произход на владетелите на инките, те възнамеряват да отидат много по-назад във времето, за да тестват ДНК на древни реликви, като мумии. Фуджита каза пред репортерите, че сега търсят къде „най-преките потомци на инките са погребани, за да проследим историята им” и че са се стремили към “най-пълната картина за произхода на най-важната пред-испанска цивилизация.“

Ако двамата учени успеят да съберат и след това да аналзрат ДНК от мумифицирани предци на инките, те ефективно ще стартират цяла нова област на археологическите и антропологичните изследвания, но точно пред тях стои стена – испанските конквистадори не само са унищожили писмените паметници, но са изгорили и мумиите преди да разтопят златните им ковчези.

Автор – Нина Жишева

The post Инките – погубената цивилизация appeared first on Зелен Свят.