Историята изглежда неправдоподобна. Ако погледнете снимките, вероятно си задавате въпроса: “Наистина ли е възможно?”

Както виждате от снимките, крокодилът е истински. Името му е Почо, дължината на тялото му е повече от 5 м., а теглото му е почти половин тон.

Според Чито, тяхното приятелство започва преди повече от 20 години. Ето какво разказва той. Рибарят открил ранен крокодил на брега на реката. Влечугото е имало ранено ляво око, бил тежко измършавял и почти умирал от глад. Човекът обаче не е могъл да подмине агонизиращото влечуго и решил да му помогне. Добродушният Чито занесъл крокодила в къщи и започнал да го храни и да го лекува. Хранел го с  пиле и риба и след шест месеца  Почо напълно оздравял. Чито пуснал крокодила в езеро близо до дома му. Каква е била изненадата му, когато се обърнал, за да си тръгне и видял, че Почо излязъл  от водата и пълзял след него! Със специално разрешение, Чито се грижил за приятеля си в продължение на почти две десетилетия. Влечугото живеело в изкуствено езеро под наблюдението на ветеринар. Но имал по–близки отношения само със спасителя си. Много туристи и учени проявили интерес към това приятелство. Даже по едно време това приятелство започнало да носи доходи на Чито.

Влечугото умира от естествена смърт.

Дотогава се е смятало, че влечугите не са способни да чувстват обич към хората. Случаят на Почо все още не намира научни обяснения.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Чито & Почо. Едно необяснимо приятелство appeared first on Зелен Свят.

Вай-О-Тапу е туристическа зона от началото на 30-те години на миналия век. Районът е защитен живописен резерват.

 Wai-O-Tapu  преведено от маори и означава свещена вода е активен геотермален район. Намира се на 27 км. южно от Роторуа. Поради драматичните геотермални условия под земята, в района има много горещи извори,  с колоритен вид,  гейзера Lady Knox , басейна за шампанско , палитрата на художниците , Primrose Terraceи кипящи кални басейни.  Те могат да бъдат разглеждани  пеша.

Гейзерът на „Лейди Нокс” е кръстен на втората дъщеря на 15-ят  генерал, който е  губернатор на Нова Зеландия.

 Изригването на гейзер се причинява изкуствено (чрез изливане на сапунен разтвор в гейзерната уста) всеки ден в 10:15 часа сутринта. По време на изригването, което трае около час, гейзерът излъчва поток от вода до 20 м. висок, в зависимост от времето. Видимата част се състои от каменни образувания, разположени в основата на източника. Силиций, натрупан в продължение на много години по време на изригвания, образува ярък коничен връх на гейзера. Изкуственото изригване е открито случайно като метод, когато хората решили да изперат дрехите си в горещата вода на гейзера.

Вътре в гейзера „Лейди Нокс” има две водни камери: дъното, с гореща вода, а горната – със студена. Водата в горната камера се охлажда чрез взаимодействие с външния въздух, а  високата температура в долната камера се поддържа от вулканична дейност. Добавянето на сапун към гейзерната уста води до смесване на водата от двете камери  и настъпването на изригване.

Геотермалните води под басейна Шампан се загряват до 260 ° C, но температурата на самия източник достига 73-75 ° C, тъй като външният въздух охлажда водата.

Езерото Нгакоро е в самия край на парка и може да се види само на 75 минути пеша. Езерото е тъмнозелено и е образувано от вулканично изригване преди повече от 700 години.

 Дяволската баня е последната атракция на пешеходната пътека. Кратерът, в зависимост от времето, е с яркозелени или жълти води.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Wai – O – Tapu – природно шоу за ценители appeared first on Зелен Свят.

Водите на езерото са напълно неподходящи за пиене и напояване. То е не само солено, но и най-голямото содово езеро в света. Водата му съдържа високо съдържание на сулфат, хлорид и натриев карбонат или сода. Езерната вода е силно алкална (рН 9.7-9.8). Всички тези вещества се използват в производството на синтетични детергенти. Днес солта се добива на езерото за нуждите на битовата химическа промишленост: веществата се получават чрез просто изпаряване на езерната вода под слънцето.

Ясно е, че не всяко живо същество ще оцелее в такава вода. Само един вид риба, представител на семейство шарани, наподобяващо херинга е адаптирано към езерното местообитание.

Въпреки впечатляващите си характеристики, това езеро става известно с появата на легендата за митологично „чудовище” . Наричат го Van gölü canavarı или  в превод „Чудовището на езерото Ван.”

Преди много години във вестник „Саадет” от 29 април 1889г. се появява публикация, в която има шокираща новина. Трима вярващи спрели за традиционна молитва покрай езерото. Изведнъж, от водите излязло странно същество, което уловило единият човек за крака и започнало да го дърпа към водата.

Другите двама се опитали да му помогнат и едва, когато извадили оръжие и стреляли, съществото надало невъобразим писък, подскочило пред шокираните им погледи и изчезнало в дълбините на езерото.

Въпреки че оттогава са минали много години, учените не са могли да си обяснят това явление.

Въпросът дали това чудовище наистина съществува в езерото остава без отговор във времето.

Турската преса не само буквално залива хората с такива заглавия и статии по темата, но подобни статии могат да бъдат намерени и на страниците на доста уважавани научно-популярни списания. Естествено, има повече от хиляда свидетели, които според тях са наблюдавали появата на водно чудовище от езеро. Тези „очевидци” описват чудовището като същество с много дълга шия. Според описанията наподобява ихтиозавър или плезиозавър, дълъг повече от 15 метра. През есента на 2007г.  цяла делегация от японски учени, идват и в продължение на половин година, правят опити да запишат  на видеокамера появата на мистериозното създание.  В крайна сметка успели да снимат някакъв странен обект близо до брега. Качеството на снимките обаче не било добро и местните експерти се усъмнили в тяхната автентичност.

Местните водачи водят туристи до езерото, които искат да видят чудовището, което живее в езерото. Според местните убеждения, животното излиза извън водата с настъпването на залеза, а доста често, близо до брега могат да се видят палатки от туристи. 

В университета в град Ван е организирана цяла централа, която систематизира получените данни. Данните са били изпратени в университета в Кеймбридж. Въпреки това, биолозите никога не са били в състояние да разпознаят какъв вид същество е това.  Отдава се на лошото качество на изображенията.

За мен е странно, на фона на съществуваща толкова много съвременна техника, но може би е необходимо, за да се поддържа една легенда, жива, знам ли…

Източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Чудовището в езерото Ван appeared first on Зелен Свят.

През 1986г. група учени в Румъния са търсели добро място за да построят геотермална централа, когато случайно открили една от най-странните пещери. Това, което намерили е било „капсула на времето“. В пещерата, наречена Мовила, живеят организми изолирани от всичко в продължение на милиони години. Намира се на повече от 20 метра под земята. Пещерата е абсолютно тъмна, топла и пълна с токсични газове. На дъното има езеро, за което казват че вони на изгорена гума и развалени яйца.

Освен шахтата, която учените са пробили до нея, пещерата е затворена от всички страни. Смятат, че е била изолирана за поне 5 и половина милиона години до наши дни. Благодарение на дебелите слоеве глина нищо не може да проникне в пещерата, дори светлина и вода. Там са се формирали някой изключителни интересни бактерии. Повърхността на езерото е покрито с хартиеноподобен слой от бактерии, които са създали уникална еко система. Те могат да превръщат въглеродният диоксид заедно с някаква част от енергията си в храна. Въздухът там има около 100 пъти повече въглероден диоксид от този. който ние дишаме. Организмите буквално използват токсичните реакции, които се случват в пещерата за да се хранят. По-големите организми, като паяци и стоножки се хранят с тях.

Малките бактерии са създали единствена по рода си еко система, но в същото време са оформили и пещерата. Токсичните реакции, които се случват ерозират варовика, което прави пространството по-голямо и произвежда повече въглероден диоксид, за да може целия процес да се повтаря.

Пещерата Мовила е Румъния е единственото такова място, за което знаем. Това обаче се отнася за земята. В дълбините на океаните съществуват организми и еко системи, които вероятно са също толкова чудновати и различни, но все още нямаме възможност да достигнем до тях.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пещерата изолирана за 5 милиона години appeared first on Зелен Свят.

Съществуването на Неси, приятелски гигант, живеещ във водите на Лох Нес, беше официално обявен през 1933 г. Но легендите идват при нас от дълбока древност.

Дълбоки,  мрачни и загадъчни са водите на езерото. Лох Нес е гигантска кухина в центъра на Шотландия, на място, което днес се смята за трудно достижимо и непривлекателно за хората.

Това езеро е с дълбочина 300 метра и дължина 24 мили с история от десет хиляди години, в края на последния ледников период.

Никой не знае от колко века съществуват легендите за мистериозни чудовища, които живеят в неговите води.

Първото писмено споменаване за мистериозно същество, което живее във водите на Лох Нес датира от 565 г. сл. Хр. В биографията на св. Колумба абат Йона, говори за триумфа на светеца над “водния звяр” в река Нес.

Игуменът Колумб се занимава с преобразуването на езичниците Питс и шотландците в новия си манастир край западното крайбрежие на Шотландия. Един ден той излиза в Лох Нес и вижда, че местните жители погребват един от своите хора. Той бил осакатен и убит, докато плувал в езерото. Местните жители, въоръжени с куки, за да отблъснат чудовището, влачели тялото на починалия до брега.

Един от учениците на светеца се хвърлил във водата и плавал с лодката си. Докато се движел от брега, “странно изглеждащ звяр, подобен на гигантска жаба, се издигна от водата, но не беше жаба”.

Както описва игуменът, Свети Колумба се обърна към чудовището и нареди: “Спрете и не се докосвайте до този човек”. Чудовището се обърна и изчезна под водата.

Такова е началото на легендата за чудовището “Лох Нес”.

Древният шотландски фолклор е изпълнен с истории за келпии – харизматични страшни водни чудовища, които подтискат хората по крайбрежието.

През следващите петдесет години повече от три хиляди очевидци свидетелстват с голяма сериозност, че са видели Неси, че е жива и здрава. Може ли всички да грешат?!?

Буквално два месеца след инцидента със съпрузите Маккей, група строители на пътища гледат как Неси изплува в средата на езерото като кърма на минаващ кораб. Според тях, то има огромна глава и много голямо и масивно тяло.

Мистериите винаги са привличали хората. Неси ще остане загадка и обект на внимание и в бъдеще или поне докато самото то не пожелае да разреши загадката в главите на нас хората.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Неси от Лох Нес appeared first on Зелен Свят.

Хилиър – най-тайнственото розово езеро в света.

То  се намира на остров Средини в архипелага Recherch в югозападна Австралия. Към днешна дата причината за розовия цвят на водата не е решена.

Само си представете: розово езеро, заобиколено от бял пясъчен бряг, който преминава в гъста зелена евкалиптова гора, а след това от едната страна на езерото, само няколко десетки метра започва лазурното синьо на Тихия океан.

Смята се, че това невероятно красиво езеро е било открито от британския поданик Матю Флиндър през 1802г. по време на изследването си в тази област на Австралия, когато се изкачил на най-високия връх, за да разгледа близкия остров.

Невъзможно е да останете равнодушни пред такава гледка. Цветът му е толкова розов, че почти съвпада с розовия цвят на дрехите на куклата Барби или цвета на дъвката. Наистина прилича на гигантска дъвка, която някакви гиганти са размазали на земята.

Езерото е плитко, дължината му е около 600 м, ширината му е 250 м. В зависимост от сезона, цветът на водата може да варира от по-ярко до по-тъмно коралово бордо.

В езерото Хилиър можете да се плува, това не представлява опасност.

(дори и ако не мога да плувам лиииии…)

Водата в него е изключително солена: нивото на солта в него е няколко пъти по-високо от солеността на океанските води край бреговете на Австралия. Ето защо в началото на 20-и век, сол се е добивала до известна степен в езерото.

В света има няколко езера с подобен цвят на водата, но за разлика от езерото Хилиър в тези езера, учените са били в състояние точно да определят причината за розовото. Виновникът е специален вид микроскопични водорасли – Дъналиела Солтвауър, Но в езерото Хиллер със своето скалисто и гладко дъно тези водорасли липсват.

Също така има теория, че специални микроорганизми може би са отговорните за оцветяването на водата, но учените не могат да ги идентифицират.

Това е…! Аз казвам на учените. Явно езерото е изпратено от висшите сили да приюти всички с напиращи кифленски настроения… Хайде, момичета, грабвайте фламингосите и да се заселим покрай розовото езеро…

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Хилиър – сбъдната розова мечта! appeared first on Зелен Свят.

Срещала съм хора, които изобщо не знаят къде се намира Силистра. Има хора, които са ходили някога, по някакъв повод там. А има и такива, които мечтаят да имат време и възможност да я посетят. Тази статия е за тези, които никога не са били там. И да ви успокоя, че за един ден може да я обиколите цялата. Освен Крепостта Меджиди Табия, за която вече ви разказах, Уникалният Дунавски парк, непременно трябва да се види и намиращият се наблизо резерват „ Сребърна”. Ето и малко фактология.

,,Сребърна е поддържан биосферен резерват в България, обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Местността е обявена за резерват през 1948 год. Разположена е край с. Сребърна, на 16 км.западно от Силистра и на 2 км.южно от река Дунав. Сребъна е сладководно езеро. Дълбочината му варира от 1 до 3 метра, а площта му е 2-2,5кв.км. Често се заоблатява. Намира се точно на пътя на прелетните птици от Европа към Африка. Характеризира се  с високо и ценно биологично разнообразие. Влажната зона е от изключителна  важност като място за гнездене, миграция, зимуване и почивка за голям брой птици.

Многообразието им наброява 223 вида. Има 195 защитени вида, 57 от които са включени в Червената книга на България и 12 от тях са глобално застрашени. Видовете с Европейско значение наброяват 90.

Гнездящи от птиците са 99 вида. Обектът се характеризира с уникална за страната и рядка за Европа и Балканския полуостров гнездова колония от къдроглави пеликани- около120 двойки. Тук е и глобално застрашения вид малък корморан- с около 300 двойки и белооката потапница- с над 60 двойки. През късна есен и през зимата, езерото представлява място за зимуване на друг световно застрашен вид-червеногуша гъска- до 1000 индивида. Тук се намира една от малкото вековни, смесени гнездови колонии на малки бели, гривести, нощни, сиви и червени чапли, блестящи ибиси, лопатарки и малки корморани. Уникален за Европа и света, сбор на колониално гнездящи птици в една колония.

Езерото е уникално и с наличието на плаващи острови от тръстика, които са от голямо значение през гнездовия период на птиците. Тези островчета никога не се заливат вода, защото следват вертикалното движение на водата. Това улеснява живота на птиците, защото те правят своите гнезда върху тези подвижни острови. Към резерватът днес има изграден природонаучен музей, в който могат да бъдат видени препарирани обитатели на езерото. Друга интересна атракция представлява  възможността туристите да наблюдават птиците посредством видеокамера, поставена в езерото. Около резерватът  е направена и еко пътека, където посетителите могат да се насладят на приятна гледка от специално построените наблюдателни площадки или да си починат в беседките за отдих. Езерото Сребърна наистина е впечатляващ природен обект. Неслучайно е включено в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Фламинго, та фламинго….какво им е на нашите розови пеликани?!?

Приятно пътуване от сърце.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Резерватът Сребърна- задължителна дестинация appeared first on Зелен Свят.