Борбата срещу този предразсъдък започнал през Възраждането. Първият човек, на когото се приписва създаването на официален език на знаците за хора с увреден слух, е Педро Понсе де Леон, испански бенедиктински монах от XVI век. Неговата идея да използва езика на знаците не е съвсем нова идея. Американските индианци използвали жестове на ръце, за да общуват с други племена и да улеснят търговията с европейците. Бенедиктинските монаси са ги използвали, за да предават съобщения по време на ежедневното им мълчание.

Вдъхновен от тази практика, Понсе де Леон адаптира жестовете, използвани в неговия манастир, за да създаде метод за обучение на глухите да общуват, проправяйки пътя за системите, които сега се използват по целия свят.

Въз основа на работата на Понсе де Леон, друг испански духовник, свещеник и лингвист Хуан Пабло Бонет, продължил да проучва нови методи за комуникация. Бонет критикува някои от бруталните методи, които са били използвани, за да накарат глухите да говорят: „Понякога те се поставят в бъчви, в които да се чуе гласът. Тези насилствени мерки по никакъв начин не постигат целта.”

През 1620 г. той публикува първата оцеляла работа по образованието на хора с увреден слух. Бонет предлага глухи хора да се научат да произнасят думи и постепенно да конструират значими фрази. Първата стъпка в този процес е това, което той нарича демонстративна азбука, ръчна система, в която дясната ръка прави форми за представяне на всяка буква. Глухият ще се научи да свързва всяка буква от азбуката с фонетичен звук. Системата имала своите предизвикателства, особено когато се изучавали думите за абстрактни термини, или нематериални форми като „за“, „нито“, или „все още“.

Благодарение на развитието на официалните езици на знаците хората с увреден слух могат да имат достъп до говоримия език в цялото му разнообразие. Много от съвременните световни системи за подпис имат различни правила за произношение, ред на думи и граматика. Новите визуални езици могат дори да изразяват регионални акценти, за да отразят сложността и богатството на местната реч.

The post Как монасите създали жестомимичният език appeared first on Зелен Свят.

Изследователите вече знаеха, че вкусът е дълбоко свързан в мозъка с миризмата, която осигурява по-голямата част от сложната информация, свързана с вкуса. Но нов доклад, публикуван на 24 април в списание Chemical Senses, показва, че двете сетива изглеждат свързани и на повърхността на езика.

Изследователи от Monell Chemical Senses Center, изследователска институция с нестопанска цел във Филаделфия, са отгледали клетки за човешки вкус в лаборатория. Тези клетки съдържали няколко важни молекули, които вече се намират в обонятелните клетки, намиращи се в носните проходи, които са отговорни за усещането на миризми. И когато изложили вкусовите клетки на молекули миризми, клетките реагират като обонятелни клетки.

Това е първата демонстрация на обонятелни сензори в човешките вкусови клетки, въпреки че те могат да бъдат намерени и другаде в тялото (включително в червата, сперматозоидите и дори косата).

“Наличието на обонятелни и вкусови рецептори в една и съща клетка ще ни предостави вълнуващи възможности за проучване на взаимодействията между стимула на миризмата и вкуса на езика”, заяви Мехмет Хакан Озденер, старши автор на изследването. Находката показва, че човешките клетки, отговорни за вкуса могат да бъдат по-сложни, отколкото предполагали учените. Вкусът е доста ясно сетиво, което подрежда химикалите в поне пет категории: сладки, солени, кисели, горчиви и умами (просто вкусно). Учените са сятали, че тези прости категории вкусове били интегрирани само с миризмата (заедно с приетото и от други сетива) в мозъка. Но сега те знаят, че преплитането може да се случи преди сензорното въвеждане да достигне до мозъка

Превод – Нина Жишева

The post Да помиришем с език appeared first on Зелен Свят.

В последните експерименти в Университета на Мериленд, учените установиха, че нашите космати спътници могат да възприемат името си с еднаква интензивност или по-силен от фоновия шум. Кучетата също разпознават собствените си имена, когато се говорят с непознат глас и през високоговорител, което предполага, че те не отговарят на езика на тялото на човека, тона на гласа или други знаци.

Това е ценна информация за хората, работещи с работнически и служебни кучета, тъй като може да се наложи да вземат спешни команди от хора, различни от техния собственик, в шумна среда, според проучването, публикувано в списание Animal Cognition.

“Някои хора казват, че е по-добре да давате ръчни сигнали – но кучетата често сканират помещението, за да видят какво се случва около тях”, казва Стенли Корен, професор по психология в Университета на Британска Колумбия ,

За изследването, когнитивният учен Амрита Маликарджун и колегите му наели собственици на различни породи кучета, включително домашни любимци и работещи кучета, като служебни кучета, терапевтични кучета и кучета за търсене и спасяване от цяла Мериленд. В лабораторията екипът поставил всяко куче със собственика си между два високоговорителя в центъра на тестовата кабина, така че животните трябвало да обърнат главата си на 90 градуса, за да погледнат към високоговорителя.

След това учените възпроизвели записи на жена, непозната на кучетата, която повтаря името на кучето или името на друго куче със същия брой срички и стрес. Записите били съчетани с фонов шум – подобен на шума в кафене – на три нарастващи нива на силата на звука.

След това експериментаторите отбелязали дали кучето се е обърнало към говорител, който е изговорил името му и колко дълго го е слушал. Резултатите показват, че кучетата обръщат повече внимание на собственото си име и могат да го извадят от фоновия шум – до известна степен. Макар че кучетата можели да разпознаят имената си на първите две нива на фонов шум, не можели, когато шумът бил по-силен от имената им.

За сравнение, възрастните хора могат да чуят имената си на всички три нива, макар че 13-месечните бебета могат да чуят само първото ниво – когато техните имена се говорят по-силно от фоновия шум.

The post Колко добре кучетата си познават имената? appeared first on Зелен Свят.

Имало ли е само един език, на който всички хора са говорели? Лингвистите не знаят; просто няма достатъчно информация за произхода на езика и има само теории за това как нашите ранни предци са формирали първите си думи и изречения. Дали ранните хора са имитирали звуци, които са чували в околната среда? Дали просто са бърборели, докато някои звуци придобият смисъл? Вероятно никога няма да узнаем, въпреки че лингвистите все още изучават мозъка на бебетата, за да установят дали в главите ни има някакъв „хардуер“ за езика или граматиката.

Една важна теория за развитието на първите езици е свързана с инструментите и ресурсите. Как да бъде обучен някой как да използва инструментите? Това изисква определен, съгласуван речник, както и процеса на споделяне и ресурсите за оцеляване и защита, като храна и подслон. Малки групи от хора, живеещи на близки територии, следователно ще трябва да развият начин да се разбират помежду си, така че им се е наложило да съставят речник и синтаксис, които са еднакви за всички тях. Така че, всяка една група хора в света, вероятно би имала нужда от съвсем различен речник от думи, а оттук езиците биха се развили по различен начин, докато групите са оставали в изолация. Помислете за често цитирания (но погрешен) пример, че ескимосите имат 100 различни думи за сняг, защото те имат много сняг. Но, ако този пример е грешен, съществуват езици, които имат много повече думи за ориз и камили, отколкото, да речем, английският.

Така че тези малки групи от хора, живеещи в изолация една от друга, се споразумяват за имената на своите инструменти и храна и измислят начини да опишат как ще бъдат разделени ресурсите. Но, когато друга група пристигне в района или просто дойде с различни ресурси за търговия, групите трябва да намерят начин да обединят различните си лексикони, за да общуват. Ето как, с течение на времето, са се развили езиците и, тъй като някои групи са завладели други, някои езици са изчезнали.

Пътуването между групи, които говорят различни езици, е било трудно през историята; сега живеем в свят, в който можем да се качим на самолет в Ню Йорк и да пристигнем в Китай часове по-късно. В един глобален свят няма ли да е полезно, ако говорим един език? Някои учени са се застъпвали за приемането на един универсален език, но би било трудно да се намери някаква група, желаеща да се откаже от собствения си език, тъй държат на културата и историята, вградени в него с течение на времето. В края на краищата, англичаните няма да се откажат по-скоро от езика на Шекспир, отколкото испанците биха се отказали от езика на Сервантес. Опитите да се създаде универсален втори език също се провалиха, но дори и да можем да постигнем съгласие за общ език, малко вероятно е той да просъществува век. В крайна сметка, благодарение на влиянието на интернет, езикът се превръща в микс от емотикони и съкращения като LOL.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Език за всички? Възможно ли е и трябва ли ни? appeared first on Зелен Свят.

Моят двугодишен син наскоро започна да ме хваща за носа и да се преструва, че го хвърля в кухненския кош, като се смееше истерично. Може и да не е шега, която вероятно ще се опитам да направя аз на следващата си вечеря, но това показва, че чувството му за хумор се развива.

Основният елемент, необходим за развитието на хумора при децата, е социализацията. Децата трябва да разберат, че споделят опит с друг човек, преди да започнат да създават чувство за хумор. Обикновено правим това, като се смеем и споделяме реакции заедно – процес, който ефективно започва веднага след като новороденото може да осъществи зрителен контакт и да се усмихне. Психологът Лев Виготски вярваше, че хумористичните социални взаимодействия от този тип всъщност улесняват когнитивното развитие на детето.

Въпреки това, на първо място детето трябва да притежава няколко основни когнитивни умения, за да комуникира шеги (освен просто да смешни муцунки). Най-важните от тях са въображението, способността да приеме различната перспектива и езикът. Тъй като тези способности са склонни да се развиват в различна степен у различните деца – и продължават да растат и се променят с възрастта – няма твърда теория, която да може да определи специфични, свързани с възрастта етапи на развитието на хумора.

ЕЗИК

Почти всички видове хумор включват реализация на несъответствие между концепция и ситуация. С други думи, ние се смеем, когато нещата ни изненадват, защото изглеждат неуместни. Да вземем за пример следната шега: „Конят влиза в бар, а барманът казва„ защо е тая дълга муцуна?“ Това е частично забавно, защото конете обикновено не ходят в барове. Но забавлението „защо е тая дълга муцуна“ е забавно, защото първо не разбираме защо конят би бил тъжен. След това изведнъж осъзнаваме, че има две значения на израза – конете наистина имат дълги лица.

Следователно може да изглежда, че езикът е предпоставка за хумор. Бебета без език и по-малките деца с ограничен език обикновено се радват на физически хумор, като например игра на поглед. Но такива прости шеги, включващи по-малко когнитивни умения от езиковите шеги, също са свързани с реализацията на несъответствието. Криеницата има елемент на изненада – някой изведнъж се появява от нищото.

Всъщност много изследователи твърдят, че ключова е комуникацията – и че хуморът всъщност улеснява процеса на изучаване на езика.

ВЪОБРАЖЕНИЕ

Въображението играе голяма роля в откриването на несъответствието. Тя помага на децата да се поставят някъде другаде, да приемат социални роли, които те обикновено не биха и дори да се преструват, че носът им е паднал от тялото.

Въображението започва да се появява при деца около 12-18 месеца. Интересното е, че това съответства на времето, когато децата започват да копират шегите на родителите – като ги правят по-активни в производството на собствената си хумор. Наистина, децата на седем месеца могат умишлено да повтарят всякакви поведения, които предизвикват смях, като например смешно лице или криеница.

Развиващото се въображение е важно за едно дете, което в крайна сметка може да създава свои собствени шеги. Това започва да се случва на около две години, а шегите често се основават на обекти, като например поставяне на бельо на главата или концептуално, като например заявяването, че „прасето казва мууу“.

Когато измислят свои собствени шеги, децата често черпят вдъхновение от това, което научават. Важно е, че това им помага да обработват социалните правила. Например, синът ми често се шегува, че приятелката му Лили “се е изакала на пода”. Това е така, защото в момента усилено го учим да сяда на гърненце и често говорим за акане. Шегуването за това е добър начин да се научат социалните ритуали и емоции, които вървят заедно с този процес – особено при справянето с инциденти.

ПЕРСПЕКТИВА И ИЗМАМА

Друго познавателно умение, което помага на децата да развиват хумор, е разбирането за това как работи умът. Знанието, че различните хора могат да имат достъп до различни знания или умствени състояния и, че някои могат да имат фалшиви вярвания или да бъдат измамени, е важно. Например, когато родителите се преструват, че не знаят за дете, което се промъква, за да ги изплаши, това всъщност е пример за детето, който му показва какво е заблудата.

Някои изследвания показват, че това знание е от решаващо значение за децата да разберат по-сложни шеги, включващи сарказъм и ирония. Едно проучване показа, че някои деца на три години (но обикновено около пет) могат да разберат някои форми на ирония. В експеримента децата гледат куклен спектакъл и били попитани за това, което видяха. Пример за ирония е, когато една кукла чупи чиния, а другата коментира: „майка ти ще бъде много щастлива“. Някои деца се смеят и да разбират, че това не е буквално и че майката въобще няма да бъде щастлива.

Когато децата развиват основно разбиране за другите и въображение, те могат да използват хумора си, за да изследват възможните и действителни емоции. Например, хвърляйки невидима храна наоколо и викайки от радост, „аз съм разхвърлян“ едно дете може да накара един родител да изиграе сценарий, в който да се преструват, че е ядосан. Шегата им позволява да демонстрират гнева безопасно.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Децата и чувстото за хумор appeared first on Зелен Свят.

Ново проучване показва, че отвъд очевидното – мама и татко са най-често наоколо и бебетата са привързани към тях – езиците в много култури са направили задачата лесна, като са създали думи за майка и баща, които представляват модели на повтарящи се звуци.

За да стигнат до тази констатация, учените сканирали мозъка на 22 новородени (възраст 2 дни до 3 дни), докато те слушали записи на готови думи. На бебетата били казвани думи, които завършват с повтарящи се срички, като “мубаба” и “пенана”, както и думи без тях, като “мубаж” и “пенаку”.

Мозъчната дейност се увеличавала в темпоралните и левите фронтални области на бебетата, когато им пускали повтарящи се думи. Думите с несъседни повторения (“бамуба” или “напена”) не предизвиквали отличителни отговори от мозъка.

Това подсказва, че думите “мама” и “тата” (или “дада, папа”) са добре подбрани думи за обучение на бебето и също така показва, че способността за по-лесно разпознаване на тези видове повтарящи се звуци е здраво свързана с човешкия мозък.

Изследването, водено от пост-докторантът от Университета на Британска Колумбия Юдит Джървейн, бе публикувано онлайн в списанието Proceedings  на Националната академия на науките преди няколко години.

“Вероятно не е съвпадение, че много езици по света имат многократни срички в своите „детски думи““, казва Джървейн, като цитира думите „папа“ на италиански и “tata“ (дядо) на унгарски като примери.

“Езиковият център на повечето десничари е разположен в лявата половина на мозъка”, казва Джървейн. “Това съответства на нашето откритие при новородени бебета и подкрепя убеждението ни, че хората се раждат със способности, които ни позволяват да възприемаме и изучаваме майчиния език системно и ефективно.”

“Мозъчните области, които са отговорни за езика на възрастен, не” научават” как да обработват езика по време на развитието си. Те по-скоро са специализирани – поне отчасти – да обработват езика от самото начало.”

Автор – Нина Жишева

The post Защо бебетата казват първо мама и тата appeared first on Зелен Свят.

Преди 350 години, йероглифите не са означавали нищо. Хората са нямали ни най-малка идея какво означават египетските йероглифи. Днес почти никой си няма представа освен ако не е някой египтолог. Ние ще ви помогнем да разберете.

Египет е толкова стара цивилизация, че не знаем от къде изобщо са дошли йероглифите. Те са се използвали за „официално“ писане – неща като документи, история, науки. Коптския език бил по-лесен и се използвал за всекидневието. Това означавало, че по-голямата част от древноегиптяните не можели да разберат йероглифите. Когато Александър Македонски завладява Египет, той внася със себе си гръцкия. Много по-късно, Наполеон посещава Египет и намира Розетския камък. Бил е закаран в Британският исторически музей в Лондон и чак 200 години по-късно учените осъзнават какво имат – един и същ текст написан с йероглифи, на коптски и древногръцки. Така малко по малко сме започнали да разшифроваме този език.

Първоначало се е мислило, че всеки символ представлявал идея, а не звук. Емотиконите са подобен вид език, но по-голямата част от света пише фонетично – знаците означават определен звук или сричка. Оказало се, че йероглифите са сбор от двете взети заедно. В някои случаи един символ може да представя определен звук, базиран на контекста, но също така може и да означава и буквално предметът или изобразеното животно. Нямаме си представа как древноегипетският е звучал. При много от преводите, особено тези на имена, не оказват просто сбор от множество съгласни и не само трябва да интерпретираме съгласните, които липсват. Много от думите нямат точен превод в йероглифи за това се използват синоними, но към тези синоними се добавят уточнения, за да се обозначи за какво точно става въпрос.

Така можете да се опитвате да си преведете името и да се озовете с огромна колонка от символи. Най-лесния начин е да намерите значението на името си и да потърсите символа за него. Няма правилен или грешен начин да се напише името на някой, така че което на вас ви харесва – това ще е. Не забравяйте да оградите и името си в картуш – всички имена се отделят от текста така.

Автор: Мартина С. Попова

The post Как се четат йероглифи? appeared first on Зелен Свят.

Най-много им помогнали картушите – оградени имена на благородници. Чрез сравняване на имената с тези от другите два текста, те бавно разшифровали йероглифите. Реално има разлики в преводите, но след работа в продължение на десетилетия успяваме да прочетем този древен език. От своя страна това отваря вратите към древната цивилизация на Египет.

Засенчено от огромното археологическо откритие е въпросът: Какво реално пише на камъка?

Отговорът е малко разочароваш. Текстът се отнася за царски култ, който изисква да бъдат направени определени отстъпки, включително освобождение от данък. Реално това е древноегипетски канцеларски данъчен документ.

Без този на пръв поглед незначителен камък вероятно все още щяхме да се чудим какво е написано по безбройните храмове и гробници облети в йероглифи и изображения. Розетския камък текущо се държи в Британския исторически музей и е един от най-ценните находки там. Направено е копие, което може да докосва свободно. Толкова много хора пипат копието, че музея трябва ръчно да създава ново през няколко години.

Хайде да отидем да им създадем малко повече работа, какво ще кажете?

Автор: Мартина С. Попова

The post Ключът към древността appeared first on Зелен Свят.