Всеки плод е с размер на голяма череша и има грапава повърхност, съставена от много малки цилиндърчета от плодово месо, които са прикрепени към мъхнато семе, разположено в средата. Тези малки цилиндърчета придават уникална текстура, която е твърда и жилава. Специфичната структура на плода представлява подходяща среда за дребни вредители и замърсявания. В Китай хората обикновено потапят плодовете в солена вода, преди да ги ядат, за да ги почистят.

Вкусът на янгмей напомня ягода или малина, но е малко по-тръпчив и има билков привкус. Доставчиците често ги продават на различни етапи на зрялост в зависимост от това, което купувачът иска. Плодовете с дълбок, тъмно червен цвят са по-сладки и се консумират пресни. Ярко червените плодове киселеят по-често се използват при готвене. Янгмей може да бъде изсушено, захаросано, изпечено или използвано за овкусяване на чайове. Яркочервените янгмей често се добавят към байджю (китайски ликьор), за да придаде плодов аромат на алкохола, който става за пряка консумация или за подправяне на храни като скариди.

Заради неприятната способност на плодовете да приютяват вредители, е почти невъзможно да се намерят свежи янгмей извън Азия, но пакетирани плодовете могат да бъдат намерени в САЩ и Европа. В началото на 2000-те сокове и прахове, произведени от плодовете, се продават под името “yumberry” и бързо набра популярност като суперплод в модерната лудост по здравословно хранене. Но доста скоро янгмей загуби борбата от други богати на антиоксиданти плодове, като нар и акай. Много уебсайтове на няколко големи компании, които пуснаха на пазара сок от янгмей, се провалиха или спряха предлагането му. Янгмей все още се появява в някои западни продукти като Sobe Lifewater, но все още си остава неизвестно за много хора извън Китай.

The post Непознатото янгмей appeared first on Зелен Свят.