Преди да разберем как да направим аспирина, преди около 3,000 години докторите са използвани неговите съставки като лекарство. Древните египтяни използвали върба и мирта за лечение на треска и болка. Това са едни от симптомите за който използваме аспирин. Макар ефектите да са били познати, чак през VIII век британецът Едуард Стоун направил критично наблюдение. По време на неприятна епидемия, за която се смятало, че е причинена от маларията, Стоун забеляза, че върбовата кора има вкус подобен на перуанската кора, която е била по-често срещаното лечение до този момента. Перуанската кора била добра при облекчаването на симптом, но била много скъпа. Той смятал, че върбата може да проработи като по-евтина алтернатива. През следващите години той прекарал в събиране, сушене и натрошаване на върба в пяна, която можела да се използва за лечение на треска. В крайна сметка Стоун установил доза от две скрупули (около 2,5 грама) кора.

Буламачът му не бил толкова силен, колкото перуанската кора, но той публикувал първият доклад за ефектите на върба в научно списание. 35 години по-късно, през 1826 година, френски учен изолирал активната съставка в кората на върбата – жълтеникав кристал, който бил наречен салицин няколко години по-късно. По това време, в сферата на науката се случвала голяма промяна. Дълго време ученият смятали, че нещо като капка човешка пот е твърде различно от нещата, което можем да направим в лаборатория. С времето тази идея се променя и чрез експерименти се достига извода, че това наистина е възможно.

За лекарствата като аспирин тези години са били пик часът. След крайното установяване на това лекарство светът на медицината за винаги бил променен. Възможностите са били безбройни и така се озоваваме днес с огромното изобилие лекарства достъпни за всички нас.

Автор: Мартина С. Попова

The post Как аспиринът промени медицината appeared first on Зелен Свят.

За тези от вас, които са останали, се подгответе да поглъщате една много страшна, и разбира се, съвсем отвратителна истина. Тя е, че паяците могат да изядат всички 7,2 милиарда от нас само за една година. Ако наистина искаха. А кой ще каже, че не искат?

Констатацията идва от доклад, публикуван във Вашингтон Пост. Според експерти, ако добавите теглото, което консумира цялото население на паяците в света за една година, то е повече от комбинираното тегло на всеки хора на планетата. Това изобщо не звучи позитивно.

Изследването е водено от Мартин Нийфелер Клаус Бирхофер, както и Бранденбургския технологичен университет Котбус-Сенфтенберг в Германия. Те публикуваха своите открития в списанието през март 2017 г. Въпреки, че откритието не е ново само по себе си, то все още е опустошително и доста шокиращо. Кой би си помислим, че тези малко многокраки същества ядат толкова много? Учените са открили, че паяците по целия свят ядат между 440.9 и 881.8 милиона тона плячка през една година. Общата биомаса на всички възрастни хора на Земята се оценява на около 316,3 милиона тона. С други думи, ние дори не бихме задоволили апетита на паякообразните, ако се решат и организират глобално нападение.

Всички паяци на Земята тежат около 25 милиона тона. Според учените това е еквивалентът на 478 кораба „Титаник“. Това е доста шокиращо число, дори и за хората, които са го изчислили. Положително е, че паяците за сега не искат или не могат да ни изядат. Предпочитат насекоми като комари и мухи. По този начин, за сега, те са наши приятели. Така че, не се отчайвайте, когато обмисляте тези новини. Все още няма причина за паника.

Автор: Мартина С. Попова

The post Паяците могат да изядат всички хора appeared first on Зелен Свят.

Какво си шепнат царевичните насаждения под земята?

Растенията са по-чувствителни, отколкото изглеждат. Въпреки че остават на едно място, те наблюдават и реагират на света около тях; в някои случаи дори си спомнят стрес и стимули от миналото. Също така са наясно с общността от растения около тях и в нов доклад, публикуван в PLOS ONE, екип от учени показва как растенията внимават за подземни сигнали и реагират на стреса на своите съседи. Учените се питаха как реагират растенията, когато разберат, че близкото растение е докоснато?

На много основно ниво, растенията разделят енергията си между израстването над земята, за да произведат реколта на слънцето и под земята, да събират ресурси от почвата. Но те могат да променят разпределението на тези ресурси в зависимост от ситуацията, в която се намират. Предишни изследвания показват, че когато листата на растението влязат в контакт с друго растение, то ще насочи повече от ресурсите си за израстване над земята, отколкото към почвата. Всички растения правят корени, но на каква дълбочина? Поведението им може да се промени, ако в лехата им е претъпкано.

В доклада в PLOS ONE екипът се интересува от това как това поведение в едно растение може да повлияе на поведението на другите. “Тъй като растенията отделят повече ресурси над земята, те трябва да променят развитието на кореновите системи и това вероятно ще промени и излъчването на коренните ексудати [химически сигнали, изпратени от корените] и качеството им”, казва ръководителят на екипа Велемир Нинкович, старши преподавател в Шведския университет по селскостопански науки. В експериментите си Нинкович и колегите му са наблюдавали как тези подземни сигнали променят начина, по който растат съседните растения.

Като начало, те стимулират някои растения, леко докосвайки листата им “от основата до върха с мека четка за бръснене от козина на катерица”. След това оставили докоснатите растения да растат в хранителен разтвор, в който те приемали и всички химически сигнали от корените на растенията.

Използвайки този хранителен разтвор, учените изследвали реакциите на други растения за всякакви сигнали, които изпращали корените на докосваните растения. В един тест те поставили недокоснати растения в У-образна тръба, като поставили хранителния разтвор от докосваните растения в едното разклонение и нов хранителен разтвор в другото, давайки възможност на растенията да избират между две различни среди чрез корените си. В друг експеримент, те тествали реакциите на растенията към тези сигнали чрез потапяне на корените им в разтвора от предварително докоснато растение. В третия експеримент те наблюдавали как реагират растенията, когато се отглеждат близо до докоснатото растение.

И в трите експеримента растенията променили стратегията си на растеж в отговор на кореновите сигнали от докоснатите растения. Когато се дава възможност за избор, растенията предпочитат хранителния разтвор, принадлежащ на докоснатите растения. Когато реагират на внезапния контакт с разтвора от докоснатото растение, те влагат повече ресурси в отглеждането на листата и стъблата, вместо на корени. Когато се отглеждат заедно с докоснатите растения, те нарастват все повече, като увеличават общото производство на биомаса.

Това идва да докаже, че стресът върху едно растение – само едно леко докосване – може да повлияе на поведението на растенията около него. В статията учените пишат, че е необходимо да се работи още, за да се разберат екологичните последици от тези открития. Нещата много напомнят на сбирка на клюкарки: Едно растение предупреждава другите, че е било докоснато и че има конкуренция в неговата посока. Но Нинкович твърди, че е склонен да мисли, че по-правилно би било нещата да се оприличат повече на слушане. “Вероятно растенията не толкова искат да пращат сигнали към съседите си, казва той. Може би е по-добре да не бъде изъчвана информация към потенциални конкуренти. Предимството е при събирането на информация от съседите, така че растенията поглъщат всички сигнали, които идват към тях“.

Когато Нинкович за пръв път започва да работи в тази област, споделя ученият, той бил скептичен към идеята за комуникация между растенията. Но през последните няколко години нарастващото количество доказателства показа, че растенията отделят много повече внимание, по техния специфичен начин на света около тях, отколкото някога сме осъзнали. Нинкович сега се интересува от сложния набор от сигнали, на които получават растенията и как ги анализират: Кои са най-важните сигнали и кога се подават? Как могат растенията да разполагат с цялата налична информация и съответно да променят поведението си? Светът, дори и за едно растение, може да бъде сложно място за ориентиране.

The post Как си приказват растенията appeared first on Зелен Свят.

За това учените са създали стаи, които са невъзможно спокойни. В такава стая са открити гравитационните вълни. Това не било огромно откритие само за науката на и за инженерството. Оборудването, което са използвали е трябвало да засече най-малките възможни движения. Това означавало, че трябвало да се премахне всякаква възможност за странично движение.

Те не са единствените, които търсят перфектното спокойствие. Ако телескоп търси планети на хиляди слънчеви години най-малкото разместване би го преместило в тотално различна галактика.

За да се създаде тотално спокойствие трябва като за начало да се премахнат влиятели като метална техника, движение на коли и влакове, както и вълните на морето или океана. За това тези бази са построени буквално в нищото на пустините за да се избегнат тези ежедневни пречки. Друг вариант е да се построи толкова дълбоко в земята, че няма начин каквито и да е вибрации да достигнат до там, предпазени от милионите тонове земя.

Съществува и система, която усеща дори и най-малкото движение и му противодейства. Нещо подобно на слушалки с шумопотискане, но за земята. Естествено, трябва да не се пропуска звук, който е вибрация по въздуха. Звукът може да доведе до разместване на техниката при снимане на миниатюрни молекули, което води до размазани снимки. Много лаборатории са изолирани със слоеве цимент и въздух. За да се изолира звукът от вътре, вероятно сте виждали меките облицовки на записващо студио. Те помагат да погълнат звукът и да не го разпространяват като ехо из стаята.

Хората се престрашават да се затворят в такива напълно изолирани стаи с часове на ред, за да видят дали могат да издържат. Много от тях след като излязат казват, че почти са полудели. Започнали са да чуват как костите, кожата и органите им работят, а някой дори казват, че им се дочували звуци, които не съществували. Колко е полезно това за психиката, не е много ясно, но такова откъсване от ежедневната реалност със сигурност би променил мирогледа ни.

Автор: Мартина С. Попова

The post Обичате ли тишина и спокойствие? appeared first on Зелен Свят.

Река Сейнт Лорънс изтича от североизточния ъгъл на езерото Онтарио при канадския град Кингстън. Тече в североизточна посока и се влива чрез огромен естуар в залива Сейнт Лорънс на Атлантическия океан. Но реката крие голяма тайна вързана с направата на връзката към океана. При ниско водно равнище можете да видите останките на града Олтсвил. Град, който вече не съществува, наводнен и унищожен, за да се направи път за напредък.

На жителите им било наредено да се преместят и да гледат как унищожават градът им и след това го потапят изцяло под вода. Няма ли са избор освен да се съгласят. Тогава дошъл реда на учените, които казали, че ако тези домове така или иначе ще бъдат разрушени, защо да не ги използваме за експерименти? Съществувало е проект, при който са се опитвали да разучат начина, по който огъня се разнася из сградите. Решили да използват 8 сгради в града като експеримент да наблюдават процеса. Това било изключително рядка възможност, тъй като експериментите, които са провеждали до този момент са били в лаборатории при обезопасени, контролирани ситуации. За първи път са могли спокойно да наблюдават на голяма скала реалността, с която са се борели да предотвратят.

Наистина това им предоставя огромно количество информация, но е трудно да се игнорира човешкият елемент. Домове на хора, училища и заведения за били изгорени за науката. Места, на които тези жители за прекарали животите си само за да ги гледат как изгарят. Не на всички е било казано за експериментите, вероятно много от тях не са искали да знаят. Други са останали и са наблюдавали последните мигове на града. Но в крайна сметка, ползата от тези експерименти и информацията набрана от тях е помогнала за направата на по-добри и ефикасни противопожарни системи които ни пазят и до днес.

Автор: Мартина С. Попова

The post В името на науката appeared first on Зелен Свят.