В рамките на два века обаче византийският град Елуса (известен още като Халуза) се срутил, оставяйки зад себе си древни сгради, разделени от по-късните поколения или просто погребани под променливи пясъчни дюни. Историците като цяло смятат, че византийските социални и икономически системи в региона на Негев са спаднали с възхода на ранния ислямски период в средата на VII век, време, което е довело до промени като ограничения върху производството на вино, стока, която генерирала много пари и търговия за Елуса.

Благодарение на по-внимателния поглед към общинските сметища на Елуса обаче, археолозите вече осъзнават, че спадът на града е настъпил почти век преди ислямските влияния да навлязат в района. Виновникът? Бърза и смъртоносна промяна в климата, предизвикана от поредица от далечни вулканични изригвания.

В едно изследване, публикувано в докладите на Националната академия на науките, Гай Бар-Оз, професор по археозоология в университета в Хайфа, и неговият изследователски екип описват резултатите от разкопките на градските сметища, които все още се виждат из покрайнините на Елуса. Копаенето бе подтикнато от любопитството на Бар-Оз за падането на византийското общество в Негев. За улики, изследователите се обърнали към сметищата на Елуса, аргументирайки се, че краят на събирането на боклука ще отбележи края на функционирането на обществото на високо равнище в градска среда.

След изкопаване през пластове отпадъци като пепел от камини, кости от месо и риба, семена от грозде и маслини, изхвърлен строителен материал и счупени винени чаши, изследователите открили, че главните сметища са спрели да получават боклук около 550г. Краят на събирането на боклука в Елуса обаче е в съответствие с новите тенденции в науката за климата, които показват, че средата на VI век всъщност е било ужасно време за живот в по-голямата част на Европа и Азия.

The post 1500-годишнo византийско сметищe за боклук appeared first on Зелен Свят.