Изчисляването на въглеродните отпечатъци не е просто, като се има предвид огромното разнообразие на земеделски производствени методи. Това включва оценка на количеството на CO2, отделяно от енергията, торовете и използването на земята, както и в преработката, опаковането и транспортирането. Отнело е повече от две години за CleanMetrics да изследват въглеродните следи от стотици различни селскостопански стоки.

„Пилешкото вероятно има най-ниския въглероден отпечатък от всеки животински протеин“, казват учените, направили изследването. Пилетата са много по-ефективни при превръщането на фуражите в месен протеин и това намалява количеството земя, торове и енергия, което води до лек въглероден отпечатък.

Доказателствата са ясни по отношение на необходимостта от прехвърляне на диети към по-малко месо и повече растителни протеини, както по здравословни, така и по екологични причини, казва съавторът на изследването Мартин Хелър от Центъра за устойчиви системи към Университета на Мичиган в Училището по околна среда и устойчивост.

Докладът на Европейската комисия EAT-Lancet, публикуван през есента на 2018 година, включващ 37 учени от 16 страни, стигна до заключението, че радикалната трансформация на световната хранителна система е необходима, защото тя застрашава стабилността на климата и е най-големият двигател на деградацията на околната среда. В допълнение, нездравословните диети представляват по-голям риск за здравето в дългосрочен план от опасния секс, употребата на алкохол, наркотици и тютюн, съобщава докладът.

“Диета, богата на растителни храни и с по-малко животински хранителни продукти, повишава ползите за здравето и околната среда”, казва Уолтър Уилет от Комисията по EAT-Lancet.

The post Защо говеждото месо е толкова вредно? appeared first on Зелен Свят.

За да разберат какво всъщност консумират американците, Националното изследване на здравето и храненето помоли повече от 16,000 участници да си припомнят всички храни, които са консумирали през предходните 24 часа. Изследването изчислява въглеродните емисии от това, което хората казват, че ядат. Ако храненето е включвало например печена телешка пържола, изследователите изчислиха какъв би бил въглеродният отпечатък, ако вместо това са избрали да ядат печено пиле.

„Знаехме, че яденето на пилешко месо вместо говеждо ще намали въглеродните емисии, свързани с диетата, но е много по-ниско от очакваното“, казва Диего Роуз, изследовател в Училището по обществено здраве и тропическа медицина на университета „Тулейн“ и водещ автор на изследването.

Проучването показва, че едно просто заместване може да доведе до значително намаляване на въглеродния отпечатък на човека – количеството на емисиите на въглероден диоксид, които са резултат от енергията, торовете и използването на земята, включени в отглеждането на храни, каза Роуз. Той също така показва, че не е нужно да се отказвате от животински продукти, за да подобрите своя въглероден отпечатък. Производството на храни представлява около една четвърт от общите въглеродни емисии в световен мащаб.

“Изменението на климата е толкова драматичен проблем, че всички сектори на обществото трябва да бъдат включени”, казва Роуз, който ще представи научните си изследвания на годишната среща на Американското общество за хранене в Балтимор.

Без да се ограничава глобалното нарастване на консумацията на месо, особено на говеждо, козе и агнешко месо, запазването на увеличението на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий ще бъде невъзможно. Това би довело до толкова много емисии на CO2, че дори поддържането на повишението на температурата или контролирането на промените ще стане изключително трудно.

The post Изберете пилешко вместо говеждо appeared first on Зелен Свят.

През 1907 г. Франсис У. Бушонг, преподавател по химия в Университета на Канзас, съобщил за ново откритие. Намерил метан, основната съставка на природния газ, в дърво. Години по-рано когато отрязал дървета памук „наблюдавал образуването на мехурчета в сока върху прясно отрязания ствол и пънче. В университета той повтори теста на пламъка и този път заловил газови проби. Концентрацията на метан не е била много по-ниска от нивото, измерено в проби от газовите полета в Канзас.

Разширяваща се мрежа от изследователи е открила метан, изтичащ от дърветата на огромните наводнени гори на басейна на Амазонка. Сега изследването е регистирано като много повече от просто новост. Метанът е на второ място след въглеродния диоксид по своето значение като емисии на парникови газове, свързани с глобалното затопляне. При газопровод за природен газ метанът е сравнително чисто изкопаемо гориво.

Газът се натрупва. Емисиите изпреварват скоростта, с която естествените химични реакции във въздуха го разрушават. От 1750 г. концентрацията в атмосферата е нараснала повече от 250%. Човешките източници, свързани с покачването, са световното селско стопанство – по-специално добитъка и оризовите полета – депата и емисиите от нефтени и газови операции и въглищни мини.

Природните източници винаги са произвеждали големи количества газ – понастоящем на равнището на тези от селското стопанство. Основният източник е микробната активност в мокри и влажни зони, лишени от кислород. Пълното въздействие на метана от дърветата върху климата е далеч от това на десетките милиарда тона въглероден диоксид, отделян ежегодно от димоотводи и изпускателни тръби, или метан от огромни стада или газови полета.

Има достатъчно несигурност в оценяването на „глобалния метанов бюджет“, че дърветата могат да се окажат съществен източник. За момента това остава новооткрита и несигурна черта на влиянието на растителността върху планетата ни.

Автор: Мартина С. Попова

The post Дърветата, които произвеждат запалим метан appeared first on Зелен Свят.

През последните години глобалното затопляне и изменението на климата бяха обект на много политически противоречия, особено в САЩ. Но тъй като науката става по-ясна, става и невъзможна за пренебрегване. Дебатът се отдалечава от това дали хората причиняват затоплянето и към въпроси за това как най-добре можем да отреагираме.

Имаме записи, които ни помагат да разберем какви са били температурите в далечното минало. Дърветата съхраняват информация за климата на мястото, където са вкоренени. Всяка година дърветата растат по-дебели и образуват нови пръстени. В по-топлите и влажни години, пръстените са по-дебели. Старите дървета могат да ни разкажат за състояния преди стотици или дори хиляди години. Прозорците към миналото също са погребани в езера и океани. Утайките съдържат богата информация за това какво е във въздуха и водата, когато те се образъват. Учените разкриват този данни, като вмъкват кухи тръби в калта, за да събират слоеве от утайки от преди милиони години.

Няколко фактора влияят на това колко слънчева енергия достига до повърхността на Земята и колко от тази енергия се абсорбира. Те включват парникови газове, частици в атмосферата (например от вулканични изригвания) и промени в енергията, идваща от самото слънце. Моделите на климата са предназначени да вземат под внимание такива фактори. Те са открили, че промените в слънчевото излъчване и вулканичните аерозоли са допринесли само за около 2% от скорошния затоплящ ефект в продължение на 250 години. Балансът идва от парникови газове и промените в земеползването.

Скоростта и продължителността на това последно затопляне също са забележителни. Вулканичните изригвания, например, излъчват частици, които временно охлаждат земната повърхност. Но те нямат траен ефект след няколко години. Събития като Ел Ниньо също работят по доста кратки и предвидими цикли. От друга страна, видовете глобални температурни колебания, които са допринесли за ледниковите епохи, се случват на цикли от стотици хиляди години.

Отговорът на въпроса „Дали глобалното затопляне е истинско?“ е твърдо „да“: нищо друго освен бързото увеличаване на емисиите на парникови газове от човешката дейност може напълно да обясни драматичното и сравнително скорошно покачване на средните глобални температури.

Автор: Мартина С. Попова

The post Глобалното затопляне appeared first on Зелен Свят.

Експерти твърдят, че веригите за доставка на текстил са сред най-сложните във всички производствени сектори по света. За начало имаме влакното, което се получава или от растение, животно или суров нефт. Техниката, необходима за постигане на влакна, е както енергоемка, така и интензивна за замърсяването. След това влакното преминава обработка, докато се превърне в прежда. Някъде по линията се използват избелители и бои. Най-накрая тъканта се превръща в дреха, която може да бъде любимата ви риза, пуловер, сако, костюм или други луксозни облекла, които притежавате.

Всички тези стъпки имат въздействие върху околната среда, което не бива да се подкопава. В текстилната промишленост се използват големи количества вода, тъй като преждата трябва да се измива постоянно. Последните проучвания съобщават, че текстилното производство е отговорно за 8% от глобалните емисии на парникови газове. Самото производство на облекло генерира 6.7% от емисиите, което е равно на около 3.3 милиарда тона въглероден диоксид. Важно е да се отбележи, че над 50% от емисиите се получават от етапите на багрене и дообработка, подготовка на прежди и производство на влакна.

Памукът представлява най-пестицидно интензивната култура в световен мащаб. Пестицидите причиняват вреда на хората и водят до загуба на много животи всяка година. Също така, те използва голяма част от земеделската земя. Обработват се с химикали, а те често остават в тъканта и се освобождават когато използваме дрехите. Допълнителен проблем е развитието на генетично модифициран памук. За да разраснете достатъчно памук само за тениска, се нуждаят от 257 галона вода. Избелването и боядисването на получената тъкан създава вредни вещества, които вливат в нашата екосистема.

В много скоро време трябва да се замислим как да се преборим с този проблем. Ясно е, че не можем да останем без дрехи, но трябва да премислим алтернативите. Ако не са собственото ни здраве, поне за това на нашата планета.

Автор: Мартина С. Попова

The post Вредата на текстилното производство appeared first on Зелен Свят.

Можем ли да избегнем глобална, екологична катастрофа?

Учени казват, че имаме 12 години, за да избегнем глобална катастрофа по отношение на климата. Въвеждането на социални промени биха били не само изгодни, но и необходими на този етап. В основата на тези въпроси е, че всяко усилие, положено за подобряването на атмосферата и околната среда не е безполезно. Като индивиди, ние трябва да го приемем като отговорност и да допринесем за екологичното равновесие на планетата.

Независимо от това е също толкова важно да се обмисли откъде произтича този проблем. Трябва да гарантираме, че планетата, в която живеем, няма да достигне до екологично разрушение. Има много начини, по които можем да избегнем този проблем. Един вид принос може да бъде преминаването към вегетарианство, но не просто от любов към животните. Проучване показа, че месната и млечната промишленост използва 83% от обработваемата земя и произвежда 60% от емисиите на парникови газове в селското стопанство. Освен това, като намалим индивидуалното потребление на червено месо, спестяваме и енергия, която иначе би била насочена към производството на месо. Културите се отглеждат за хранене на говеда, а изкопаемите горива се използват в процеса на отглеждане, клане и транспортиране на животни.

Също така са от решаващо значение емисиите на парникови газове. Учени казват, че около 100 корпорации са отговорни за над 70% от емисиите на парникови газове от 1988 г. насам. Има множество начини, по които компаниите могат да интегрират социални и екологични политики, които помагат на околната среда. Освен това дори внедряването на вътрешни промени в рутинните процедури на компанията може да бъде изключително полезни в дългосрочен план.

Все още няма изготвен план, който да следваме, за да избегнем глобална катастрофа. Въпреки това е от значение да признаем глобалното въздействие, което можем да имаме, ако направим леки промени в ежедневията си. Същевременно е от изключителна важност предприятията да бъдат насърчавани да приемат пазарни политики, които са екологосъобразни, тъй като те могат да задействат домино ефект за промените. Ако ние не се погрижим за планетата ни, то няма кой друг да го направи вместо нас.

Автор: Мартина С. Попова

The post Ще избегнем ли глобална катастрофа? appeared first on Зелен Свят.