Защо понякога смехът ни плаши?

“Големият страх произтича от дисонанса или нарушението на нашите очаквания”, казва Марджи Кер, социолог от Университета в Питсбърг, която специализира в изучаването на страха и пише книгата “Scream: Chilling Adventures in Science of Fear”. С други думи, ние се страхуваме, когато нещо противоречи на нашите очаквания. Ето защо можем да намерим за ужасяващо да видим децата – които обикновено действат сладко и щастливо – да се държат по странен начин, сякаш “са обсебени”, както се случва във филми като “The Exorcist” и “Children of the Corn“,” казва Кер.

Смехът в необичайна обстановка предизвиква подобен отговор. “Когато вземем нещо, което би трябвало да е свързано с положителни емоции, чувство на невинност или радост, и след това да го обърнем по някакъв начин, или като го направим малко зловещо, или извън контекста, то развява червен флаг” или ни сигнализира за грешка. “Хората не трябва да се радват, че правят лоши неща, така че когато го направят … това е знак, че нещо не е наред и не можем да им се доверим.” Споделя Кер.

На физиологично ниво “смехът и страхът са много сходни”, каза Кер. И двете са “състояния на високо възбуждане”, или моменти, когато чувстваме силни емоции, каза тя. Ето защо не е необичайно човек, който се е стреснал, първо да крещи и след това да се смее. Цялата тази енергия е там и, след като хората осъзнаят, че не са в опасност, те могат бързо да превърнат този вик в смях, каза Кер.

Културата също играе роля в начина, по който възприемаме смеха.

В западното общество, защото се учим да свързваме смеха с положителни чувства, “когато той е в контекста на зло или нараняване на хора, тогава изобщо не е смешно”, каза Кер. В някои култури, които не са задължително глобално свързани, звукът от всякакъв вид смях може да отключи подобна тревожност. “Ако отидете в култури, които не са имали много излагане на медии, смехът може да бъде много странен, хей така, просто по принцип”, добавя тя.

Въпреки че обикновено свързваме смеха с позитивни мисли, понякога смисълът на смеха може да е неясен. Всъщност има голяма разлика между „смях на някой“ и „смях с някой “, казва д-р Израел Либерзон, началник на отделението по психиатрия в Texas A&M College of Medicine.

„И ако лицето, което се смее, изобщо не е човек – ако е, да речем, робот или кукла, нещо, което би трябвало да бъде освободено от плетеницата на човешките емоции – има допълнителен слой на зловеща сила“, каза Кер.

Например, преди няколко месеца виртуалният асистент на  Amazon Алекса случайно избухна в смях, неочаквано, в домовете на хората, според CNBC. И хората бяха ужасени. Amazon обясни, че причината за веселието на виртуалния асистент е, че е приел командата „Алекса, засмей се!“

“Когато чуваме, че нашите GPS или Алекса или Сири реагират нежно, те винаги правят това в отговор на нещо, което сме направили”, каза Кер. “Те нямат самостоятелно мотивирани изрази на емоции.” Но когато Алекса случайно се смее самостоятелно, това “извиква тревожния въпрос Защо Алекса се смее?, когато се предполага, че то е нещо, което е лишено от емоции.“

Превод – Нина Жишева

The post Защо понякога от смеха ни побиват тръпки? appeared first on Зелен Свят.

В сегашната обща козметична терапия, лекар инжектира ботулинов токсин, който се продава под марката Botox под кожата. Токсинът се изстрелва, временно парализира мускулите на лицето, изглажда кожата и в резултат на това човек изглежда по-малко набръчкано.“ Тази парализа обаче изглежда променя и известната верига за обратна връзка, в която усмивката добавя към щастието ви, а мръщенето увеличава тъгата. А потискането на емоциите на човек сякаш пречи и на възможността да се прочетат чуждите емоции, казва ръководителят на проучването Дейвид Хавас: „Ботоксът предизвиква лека, временна когнитивна слепота към информацията в света, социална информация за емоциите на други хора“.

Хавас изследвал 40 пациента, опитали Ботокс за първи път, преди и след лечението им и и двата пъти ги помолил да прочетат щастливи, тъжни или гневни послания. След това трябвало да натиснат бутон, показвайки, че са разбрали каква емоция е предизвикал текстът. Резултатите показали, че пациентите, които са били подложени на лечение, все още разбират щастливите изречения толкова бързо, колкото и преди; но когато ставало дума за гневни или тъжни изречения, те отделили малко повече време, за да разберат емоцията. Психологът Артър Гленбърг обяснява: „Обикновено мозъкът изпраща сигнали до периферията да се намръщи, а степента на мръщенето се изпраща обратно в мозъка. Но тук този цикъл се разрушава, а интензивността на емоцията и способността ни да я разбираме се нарушава“.

Въпреки че закъснението е по-малко от секунда, изследователите твърдят, че това може да бъде достатъчно дълго, за да ви попречи да разберете фините емоционални знаци, когато говорите с човек. Както каза Гленбърг: „Ако реагирате малко по-бавно, докато ви разказвам за нещо, което ме накара наистина да се ядосвам, това може да ми подскаже, че не сте вникнали в съобщението ми“

Превод – Нина Жишева

The post Ботоксът прикрива бръчките, но и емоциите ни appeared first on Зелен Свят.

Оказва се, че научаваме много нови неща за приятелите ни с листа. Сред най-големите разкрития е, че растенията могат да комуникират чрез сложна система от химически съединения. Тези молекулярни реакции позволяват на растенията да осигурят самозащитата си, например чрез привличане на хищници, които да атакуват насекомите, които дъвчат листата им. Тези химически сигнали могат също да предупреждават съседни растения за опасност, било то насекомо, паразит или екологично бедствие. В някои случаи химичният отговор на растението може да произведе отрова, която да обезвреди вредител или дори да го унищожи. Освен това, растенията, които са увредени, излъчват химикали, които са еквивалентни на тих писък.

Дори при цялата тази сложна комуникация растенията все още нямат мозък или главни нервни центрове, които могат да обработват и разпространяват информация. Без мозък може ли да мисли едно растение? Не и в традиционния смисъл. Никога няма да седнете до растението Ficus в часа по алгебра в колежа или докато чакате на интервю за работа. Въпреки това, някои учени смятат, че растенията проявяват форма на алтернативна интелигентност, включително способността да се прецени последствията в бъдещето.

Да вземем, например, растението берберис. То е склонно да атакува плодовата муха, която снася яйцата си в плодовете му. След излюпването на яйцата, ларвите оцеляват, като изяждат семената вътре в плодовете. Макар това да е лоша новина за бербериса, то също е лоша новина и за плодовата мушица, благодарение на силно развитата реакция на растението. Когато паразитът се задържи, берберисът изчислява рисковете и припомня предишни действия, основани на вътрешни и външни условия.

Тъй като плодът е заразен с ларвите, отговорът на бербериса зависи от няколко фактора. Ако плодът има две семена, растението ще се отдели от плода 75% от времето, а това ще доведе до умиране на паразита. Въпреки че растението жертва плода, успява да спаси второто семе, което все още има шанс да покълне и да прерасне в следващото поколение берберис. Въпреки това, ако плодът има само едно семе, растението рядко ще прекрати зреенето. Вместо това, изглежда, признава, че семето е компрометирано отвъд неговата полезност и че паразитът може да умре естествено. Накратко, учените предполагат, че растението предвижда както загуби, така и рискове – селективно унищожава собствените си плодове, за да се предотврати заразяването на останалите с плодова муха или позволява на плодовете да продължат да растат, когато не намира, че ще има успех, ако прекрати зреенето им.

В допълнение, растенията са показали, че имат чувство за посока; ще насочат корените си надолу към земята, без значение как са ориентирани. Някои от тях също имат способността да използват камуфлаж, като се свиват при докосване, за да изглеждат по-малко привлекателни за вредителите.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Мислят ли растенията appeared first on Зелен Свят.

Поговорката, че слоновете никога не забравят е научно потвърдена. Те познават всеки член от тяхното стадо. Могат да разпознаят до 30 други слона чрез зрение и мирис. Това им е доста полезно при миграция. Те също така помнят и разпознава определени знаци на опасност. Могат да се върнат на определено място дълго след последното им посещение. Но спомените им, който не са свързани със оживяване в природата, се оказват най-пленителни.

Те не само помнят своите другари от стадото, но и други животинки, който са ги впечатлили. В един случай, два слона, който били част от цирк и работели заедно, били изключително щастливи да се видят отново след 23 години. Способността им да разпознават не е лимитирана само към други слонове. Те са показали, че разпознават и хора, с който са изградили връзка дори след голям период на раздяла. Когато погледнем в мозъкът им можем да разберем защо са способни на това. Слонският мозък е най-големият от всички сухоземни бозайници. Макар изключително далечната връзка, еволюционно той е много сходен с човешкия мозък. Точно като човека, те превръщат важни събития в дълготрайни спомени. За жалост, това ги прави уязвими към психични заболявания от травматично преживяване.

Те много ясно разбират и работят в екип за справянето с проблеми. Стадата където има по-стар слон имат по-голям шанс за оживяване, тъй като те са мъдрите старейшини, точно както при хората. Слоновете могат да се справят с основна аритметика, като могат да проследят промяната в количеството плодове с кошница. Те комуникират чрез всичко – от вокализации до знаци и инфразвук, който може да бъде чут на километри. Разбират не само синтаксис, но изкуството и цветовете, както и 12 музикални тона.

Слоновете са неоспоримо интелигентни и емоционални животни, но отношението на човечеството към тях не показва това. Продължават да страдат от унищожението на околната им среда, ловът и убийството им. Изключително важно е да запазим този рядък и така впечатляващ вид на земята, тъй като той може да ни научи за интелигентният капацитет на животните.

Автор: Мартина С. Попова

The post Интелигентността на слоновете appeared first on Зелен Свят.

Първо най-важното. Има три различни вида сълзи. Първите, базалните, сълзи се произвеждат от сълзотворните канали на почти постоянна основа, но с толкова бавно темпо, че дори няма да забележите. Те съществуват, за да смазват, подхранват, почистват и защитават роговицата. Можете да ги приемете като щит, който създава бариера между вашите очи и мръсотията и частиците на външния свят. Вторите са рефлексни сълзи, които инстинктивно се появяват, когато окото ви е раздразнено, независимо дали това дразнене е причинено от частици дим, мигла  окото или нещо друго. Тези сълзи не само помагат да се измие онова, което причинява дразненето, но те също така съдържат допълнителни антитела, за да убият всякакви бактерии, които могат да замърсят окото.

Крайният и третият тип са най-интересни. Емоционалните (или психическите) сълзи. Те се предизвикват от изключително силни чувства, както положителни (радост и вълнение), така и отрицателни (тъга, гняв, страх и т.н.). Експертите не са съвсем сигурни защо хората са се развили така, че да изразяват емоциите си чрез солена очна вода. И все пак има няколко потенциални обяснения.

Една популярна теория е, че емоционалните сълзи са форма на невербална комуникация. Бебето например може да не е в състояние да говори, за да изрази своя глад или самота, но може да предизвика силна и незабавна реакция от страна на майката (или бащата), като се разплаче. В зряла възраст това може да бъде начин да се прояви открито чувството на уязвимост или радост за изграждане на връзки с приятели, семейство и познати. Или пък да предизвикате състрадателен отговор от хората около вас (при условие, че не са психопати), когато сте емоционално или физически в беда. Всъщност сълзите са толкова силен социален сигнал, че дори и нашите домашни любимци знаят как да реагират веднага щом започнем да плачем.

Друга причина може да бъде, че плачът предлага някакъв вид освобождаване за физическа и емоционална болка. Всички сълзи представляват смес от вода, сол, петрол и ензими, които убиват микробите, но тези, които се стичат по лицата ни, когато сме емоционални или в болка, съдържат по-високи нива на различни хормони на стреса и химикали, които ни карат да се чувстваме добре, включително така наречения левцин енкефалин , който е ендорфин и естествено обезболяващо средство. Тази приятна комбинация от окситоцин и ендорфини може да обясни концепцията за “поплачи си, че да ти олекне”.

Но докато причината за емоционалните сълзи може да е нещо като главоблъсканица, техният механизъм е много по-добре разбран. Всички сълзи се образуват от сълзните жлези, които са над всяко око. При базални сълзи мигането причинява разпръскване на течността по повърхността на окото. Остатъците от сълзите се оттичат през пъпките (дупки в ъглите на горните и долните клепачи), през каналикула и надолу по сълзотвора, където те се изпразват през ноздрите ви. Тъй като произвеждаме само една пета от базалните сълзи на ден, системата работи доста ефективно.

Обаче, когато сме разстроени или емоционални по друга причина, можем да произведем половин чаша (или повече) сълзи само за няколко минути. Това по същество претоварва системата, така че вместо да се оттича през пунктума, сълзите се търкалят по бузите ни. Затова и плачът може да накара носа ни да тече.

Що се отнася до това защо някои хора плачат на реклами, а други не могат да пуснат и една сълза на погребението на баба си, това е друга тайна. Въпреки че полът, културата и личността са възможни фактори.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Защо плачем appeared first on Зелен Свят.